"Прекрасен
архитектурен ансамбъл с басейни и красив изглед, покориха присъстващите на
откриване на XXXXXXXXXX.
Сред специалните гости бе XXXXXXX
а програмата бе талантливо съставена от XXXXX, XXXXXXX,
XXXXXXXX и ХХХХХ, която
поведе хорото , край басейните. Тортата бе разрязана от братя ХХХХХХ и
съдружника им г-н ХХХХХХХХХ, докато съпругите им си разменяха адреси на
стилистки и козметични салони. ХХХХХХХ бе безспорната звезда на вечерта в
розова рокля а съпругата на ХХХХХХХХХ, пък бе направила роклята си от
материали, свързани със строителството на обекта. Така по роклята и се оказаха
парчета от пердетата на ХХХХХХХ, както и стиропор, подпълващ ефирните шифонени
участъци… По традиция в закритата част на комплекса бе сервирана среднощната
супа, до която имаха достъп само богоизбраните…”
Опитвам се да се сетя кой бе първият богат човек в живота
ми. Вероятно това бе семейството на съученика ми Станчо, чиято майка бе
работничка в пункт за вторични суровини, а баща му бе миньор, с екзотично
голямата заплата от 700 лева за 1983. Богатите хора през ерата на социализма
имаха абонамент за Паралели, жените им четяха Бурда /по-скоро зяпаха
картинките/, а мъжете им пиеха уиски и пазаруваха от Кореком с нелегално купени
долари. И ако сега те ни изглеждат като трагикомични персонажи от стар филм,за
25 години развитие богаташите в България станаха много повече, развиха се,
разклониха се, създадоха си своя начин на живот, в който дори и среднощната
супа е приоритет на богоизбраните от елита... Но нека да разнищим що е това да
си богат в най-обрулената страна в Европа, където средната заплата все още не
надхвърля 200 евро, ако естествено не черпите информация от телевизията...
-
Богатството
е относителност. През споменатата 1983 да си богат имаше строго фиксирани
измерения – дънки, нова лада, уиски и касетофон от Кореком, лъскав апартамент с
интериор, краден от някой западен каталог.Само 25 години по-късно, богатството
е вече относително. Х яде хляб, мазан с маргарин и завижда злобно на друг Х,
който гордо афишира, че всеки ден у тях се яде салам. Трети Х пък си пече
пържолите на скарата, а предните два Х-а му завиждат злобно. Някъде много много
над тях лети друг Х с частния си самолет, бърза за порция от среднощната
супа...И какво се оказва, в България едно парче шпеков салам те прави богат,
дори могат да ти завидят. А дори няма значение, че може да е купено на
кредит...Младите смятат за богат дилъра с шепа пакетчета в джоба и блузка
Армани, купена от китайския пазар. Възрастните виждат богатството във всяка
пенсия над 250 лева, без значение каква е реалната и покупателна способност. Всички
са толкова бедни, че и левче над другите те издига в неподозирани висоти,
особено когато чакате наредени на един и същ щанд.
-
Богатството
е непознаваемо явление, подвластно на мистични закони. Веднъж надскочили
допълнителната порция салам, преминали през испанския фаянс и гръцката батерия
в банята, богатите се затварят в собствен свят, непознаваем за простолюдието. В
затворени градове и градчета, зад дебели дувари и верни гавази, те живеят в свят, за който ние само можем да гадаем. Но
без да съм особено проницателен, нека да ви напомня, че вероятно те не правят
нищо друго, освен да имитират околния свят и тайно да завиждат, че не могат да
хапнат една шкембе чорба на закусвалнята на гарата, намигайки на сочната
барманка. Понякога и от скаридите втръсва. Имаше един стар виц за тримата
съветски граждани, които попаднали на необитаем остров. След години те били
постигнали перфектното разделение - били разделили територията на две, в едната
живеели двама, които се били нарекли за партиен секретар и протоколчик, а в
другата третият са правел на чичо Сам и открито си разменяли заплахи по цял
ден. Въобще, времето минавало приятно. Та, нека да пием за предсказуемостта на
нещата!
-
Богатството
е получено по неясен начин. Преди 25 години хората бяха богати или защото
крадяха пред очите на всички или защото работеха тайно, за да не ги обвинят, че
са "частници". Вероятно бе по-приемливо да крадеш, отколкото да работиш
извън общото стадо. С настъпването на Великата капиталистическа революция,
когато и краденето / в малки размери, по социалистически/ и работенето
/денонощно, по капиталистически/ станаха доста съмнителен начин за придобиване
на пари, всички започнаха да разчитат на великата случайност. Дали тя е късмет
в телевизионна игра, подслушан разговор в кабинета на висш партиен ръководител
през 1988, дали имаш лавка за семки, която пере парите на нарко-бос, дали имаш
лъскав офис, в който 40 човека размахват папки, имитирайки дейност, за да си
оправдаеш доходите от незаконна дейност в някоя печеливша област...никой не
трябва да знае за произхода на парите ти. И по-добре да не научават, защото
после ще трябва да ги убиеш, за да не издадат тайната ти.
-
Богатството
е нова култура по нашите земи. Ще ми се да започна обучителен бизнес, като
разяснявам на богаташите тяхната култура. Да скочиш сред събиране на паркетни
лъвове в някое заведение в София не е шега работа за някой новобогаташ, който
вчера е лежал под колата си и е псувал същите тези хора, на които днес ще
подава ръка. Нека да започнем с думи като гурме, присантиман, шоншонжмон, да се
научим как да въртим салфетка като Евгени Минчев, да пръскаме сексапил като
някоя негова миска, да хвърляме пари малко по-шармантно от Митьо Пищова, всичко
това ще ни трябва още от първите секунди. В крайна сметка, нека сме от сой,
нищо, че завчера сме люпили семки и сме си хвърляли семките през прозореца на
офиса. Ние сме вече други...
-
Богатството
не носи щастие, макар, че го предполага. Веднъж забогатели, пред вас се
оказват следните възможности - или да си останете да живеете както преди, но да
ремонтирате основно панелката или да пренесете някъде всичко, където сте сред
други богати. Останали сред "нормалните хора", вие ставате жертва на
тяхното домогване към парите ви. Трудно е да бъдеш щастлив, когато към теб са
протегнати хиляди ръце с молба да дадеш. И ако избягаш зад високите зидове,
ръцете пак ще те намерят. Но ще искат да си направиш изследване за кръвната
група, според което ще ти кажат какво да ядеш, за да живееш до 130 години, ще
ти продават луксозни термо чорапи, с цената на средно добър автомобил, втора
ръка, ще те запознаят със ползата от пиенето на минерална вода от разтопен сняг
от японска планина, нищо че имате съмнение, че я наливат от кладенеца в
съседното село. Ще се окаже, че ви липсват неща като вечерите пред блока,
събота сутрин и мача с приятелите, домашното кисело зеле. Дали все пак не е
по-добре да си хвърлите парите и да се махнете от цялата ситуация с единствения
ход, който май ще ви направи обратно щастливи?
-
Богатството
разнежва. Много често се оказва, че да си богат е все едно да си се
надвесил потен и разголен над висок прозорец, през който реже леден вятър, пък
и майстора не си е свършил работата и има сериозен шанс да паднеш заедно с
рамката.Богатите им е студено, колите им друсат, жените им са вечно кисели,
любовниците все по-алчни, работниците все по-некадърни...но непрекъснато се
работи по процеса на задоволяване на непрекъснато растящите изисквания. Пък при
нас, бедните, какво..било ти студено ли? Ми завий се бе, какво си се
разнежил...Жена ти е кисела ли? Ми набий я, подшепват дяволито колегите, но ти
си знаеш, че едно измиване на чиниите ще я разтопи. Малки хора с малки
проблеми.
-
Богатството
понякога не ви прави недосегаеми. Представете си следната случка, сякаш
извадена от листовка за шофьорски курс. Огромен джип, пълен с горили и сред тях
шеф шимпанзе от регионално равнище, охраняван от косматите им ръце. Улично
задръстване. Джипът неразумно отнема предимство на стара лада, която забива
спирачки и спира. От се подава мъж на средна възраст, който само поклаща с
пръст и запътилите се да слизат мутри изтръпват.След това джипът дава
предимство на всички и с пуснати светлини бавно се изнася нанякъде. Дали
верният отговор на незададения въпрос е, че това е имиджовата кола на офицер от
полицията, с която отива да полива доматите си, за да не хаби някое от
луксозните си спортни возила? Или въобще не си задаваме въпроси, защото
заподозираме, че богатството често е доста условно и не винаги ви позволява да
размахате юмруци, дори и много да бързате.По-добре му се извинете, пък и да не
е част от държавния апарат, от който ви е страх до полуда. Кой го знае на кого е
дядо и на кого е баща, пък и може и да се окаже съученик на някой, от който да
ви изтръпнат зъбите не точно днес, но задължително утре...Но пък Стависки се
измъкна...
-
Богатството
има много общо с кукления театър. На тънки конци се държи поредния Пинокио,
който сваля Малвини, прави далавери с Котарака и Лисицата, пръска жълтички по
таверни и се вози в луксозно автомобилче.Но когато си тръгне публиката, често
той и другите герои омекват, освободени от водещите конци и ръцете на
кукловода. На другия ден Пинокио пак помпи мускули пред публиката, пореден ден
цирк, а кукловода си свирка и създава масова илюзия. След поредната смърт и
преразпределение на капитала в икономиката, десетки такива кукли падат
безпомощни и започват бясно да разпродават всичко, за да могат да поддържат
поне малко още от представлението. Нека да не разочароваме публиката ,билетите
са разпродадени.
-
Богатството
често върви ръка за ръка с политиката. Богатите хора знаят, че „Който
не храни политиците си, пуска гладни кучета в двора си.” По Тодорживковски
тупайки по масата, ръководителите пък ни декларират индиректно, че "Който кове закони, кове и пари!". И ако комбинираме мъдростта на вековете, няма как да не
осъзнаем, че държавата раздава храната, а е в правилата на добрия тон да ядеш на
корем, ако ти дават, но и да оставиш подарък на домакините. Добре дошли на
държавната трапеза. На това му казват "плодотворни отношения между
държавата и бизнеса", в случай, че четете вестници или гледате телевизия.
-
Богатите
са верни поддръжници на роялизма. Не, не говоря за никоя фракция на НДСВ
или нито за някоя от дружеските им фирми. Всеки богаташ понякога придобива
егоцентризма на Крал Слънце, което в нашенски вариант често се обръща в
феодализиране на отделни населени пунктове и превръщането им в отделни
автономни царства. Дали ще е малко село, в което безчинства кмет с гола глава,
нека не ви успокояват от медиите, че прочутото село Галиче е единственият
пример.Дали пък няма да е цял малък или голям град, купен и завладян от някоя
версия на братя Галеви или някой трибуквен холдинг. Веднъж създадено, малкото царство съществува по свои
закони. За всеки двор има и шутове, има и местни поети и хора на изкуството,
които леят похвални слова и рисуват портрети в топли краски. Те си създават
собствени медии, собствени охранителни армии, собствен фолклор, дори и времето
понякога тече различно в тези малки автономни области...И само старите между
градско-селски рейсове пътуват между отделните пунктове и напомнят, че това е
една държава...
И докато богатите хапват от тая прочута среднощна супа,
екипът на БГ Бен упорито работи, за да изкара поредния брой и някой грешен
паунд отгоре. Не ни завиждайте, сипете и на нас от супата. И ако може повече от
онези сухарчета с хайвера и от шампанското с кофата, и ние знаем как да живеем,
но не ни давате. Я, ако може една скамейка място за цялата редакционна колегия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар