понеделник, 5 септември 2016 г.

На цирк, като на цирк...нейното първо представление

Да си призная, не съм от най-големите любители на цирковото изкуство. Последен път съм посещавал цирк някъде около първата половина на 80те години на 20 век. Тогава идването му един път годишно бе събитие, равносилно с приземяването на НЛО. Огромен купол, десетки каравани с какво ли не, шумна музика, хиляди посетители, бой за билети, тълпи от хора, които само стоят отвън, за да усетят от атмосферата - не можеш да забравиш това. Тогава загубих и усещането си за цирк. Или бях остарял, което е по-малко вероятно или бях намерил в друго духа на свободата, който тогава представленията излъчваха. После се заредиха години, дълги и някакси тъжни, в които понятието "цирк" загуби допълнението си "изкуство" и се превърна в диагноза на фарса, в който живеем. Безброй представления от клоуни с луди очи, които ни убеждават в абсурдността на номерата си.
Днес представлението на цирк "София" успя да промени нещо от моята суха прагматичност на мъж на средна възраст. Успя да ококори и дъщеря ми, която на 3 години и половина, изкара без да трепне почти 2 часа, загледана в случващото се на манежа.

Мащабите отдавна не са същите,ние не сме наивните деца от 80те, които приемаха всичко за истина, дишахме в очакване на чудо и не вярвахме, че така бързо е дошла нощта, когато излизахме навън.
Съвсем не искахме "да ходим на цирк", но щом видяхме шапитото, Уляна вече не можеше да бъде спряна. Вътре вече видя и много свои приятели от яслата, на които махаше, горда, че е заедно с тях. Не знам какво е разбрала тя или другите малчугани от програмата, но мисля, че не е въпрос до разбиране, а по-скоро до усещане. А такова имаше, дори и в по-възрастната аудитория, която беше оставила за няколко часа дори и любимите телефони и не социализираше в социалните мрежи. Не мисля, че можеш да разбереш цирка. Има много неща, които опитвайки се да проумееш, просто ги губиш. Усещането за карнавал, което те кара да живееш в различен свят, да сложиш шарени очила, с нестандартен диоптър.
Сигурен съм, че и малката ми дъщеря го е усетила, а утре ще ме кара да наредим куклите и да им изнесе цирк, с номера, които тя е измислила. А аз ще пляскам, по същия начин, както плясках и днес на представлението. Изкуството трябва да се подкрепя!
Не пропускайте и вие да посетите представленията на цирк "София", когато и където се срещнете с тях. Два часа, които могат и трябва да променят вас и начина ви на мислене.