За ТВ мистерията - Новогодишна Програма

Писна ми от тези отвратителни криминални сериали, с които жена ми се дави по цял ден. Детектив с мачо поведение разследва някое убийство, говори нахъсано, около 55тата минута излиза, че той още от 12тата минута е знаел кой е убиеца, но си е мълчал, за да може да позволи серията да стане от поне 60 минути с рекламите. И всичко това по Нова Година, когато телевизията е особено настъпателна, търси да изпълни всяко милиметърче от теб с искрящ смях, кънтене на звънчета и високо-октанови фрази, които никога не запомняш, но винаги те радват за момента.
Отбих се до близко заведение, където да изпия няколко бири, поне докато жена ми заспи.Пиеш, зяпаш наоколо, слушаш разговорите. Отпускаш и медитираш...
„Не може без „ Прити уомън” с Робъртс и Гиър, това е типично нетипичната позитивна коледно-новогодишна класика, в която се акцентира въру кариерното развитие на жените и се вменява по умен начин консуматорско отношение към живота. Много удобен за реклами на коли, часовници, презервативи, хотели...”
Не можах да не зяпна. Що за разговор, съвсем различен от типичното „аааааааааааааааааааа, уееееееееееееееееее, шшшшшшшшшшшш”, което можеш да чуеш в празнично алкохолизираните кръчми. Но как да се обърна, като никак не е културно. Поръчах втора бира и се заслушах... Друг глас добави.
„ По една телевизия видях, колегите пуснали едни снежинки, целия ден падат ли, падат по екрана. Евтин ефект, ама вменява зимен дух....”
„На тия толкова им фантазията и за повече нямат нито ресурси, нито пари. Ние нали видя какво направихме...Вечно свежа идея – поканихме гости на Коледна трапеза. Всеки да каже по нещо. Фолк-певицата не искаше да стои седнала, а да се покаже поне 1 път в цял ръст, режисирахме тя да донесе погачата. Ама и ние се издънихме. В прайм-тайма на предаването, един от гостите започна да критикува правителството, а не си беше платил за това. Замазахме гафа, но знаеш ли колко нерви ми струваше. Политик, крал до ушите, а пари пести на наш гръб.”
„Да, винаги има инфарктни моменти.Вие какви филми пускахте?”
„ Хахахха, защо питаш, ми каквито и вие. Нали заедно преди 10 години купувахме Коледния пакет – 40 филма за Коледа. Първите години ги въртяхме, ама от 5 години сме си заплюли „Сам в къщи” и 3-4 филма с „коледа” в заглавията.”
„Да, „Сам в къщи” е класика, въртим го по 3-4 пъти за 3 дни и никой не се усеща.”
„Нещо музика пускахте ли?”
„Че как, идеалната формула – 40% попфолк и Веско, оня с полицията, 40% народно и 20 процента балет върху лед и симфоничен оркестър. След 12 ударихме един епохален леден спектакъл, въртим го от години. Такова хлъзгане никой президент никога не е правил в неговите речи.”
„Ние пък тази година пуснахме и коледен рап, да знаеш, не си струва, не се хареса, хората си искат традиционното.”
„ А детските предавания?”
„ И там сме на позиция с типичните теми – коледарчета, Коледа, зайчета, снежец, подаръци. Направо ми домиля за колегите от детския отдел, като гръмнати с мокър парцал ходят, то толкова белоснежна доброта трудно се издържа. И горките родители, що реклами на детски продукти набутахме, джобове няма да им останат.”
„Вечерта нещо забавна програма правихте ли?”
„ Абе, не се получи, пуснахме готов запис на някакъв цирк. Животни, клоуни, гимнастика, фокуси. Как да пуснем нещо смешно, като то не остана нищо смешно в тази държава.”
„ Нещо игрите на  късмета?
„ Е как бе, нали това е важното. Всички пияни и надъхани и пускат по 100 смс, докато се усетят. А после като отрезнеят след 2-3 дни, чудят се откъде им е дошло.”
„Новините бяха ли ви интересни?”
„ Докато се разберем с редакторите и те ги напълнили пак с кръв и насилие – баща убил сина си, обратното, световната криза. По едно време се пляскат по челата и викат – „ Ми то днес Коледа...” и като ми ти наизвадиха едни репортажи за тикви - рекордьори, пенсионерски събирания, благотворителност. Мина емисията, ама беше на косъм.”
„Не знам какво му харесват на този формат колегите – на гости на село. Върти някоя баба баница и говори за живота. Скука, но казват, че пенсионерите се избивали да го гледат. Като реалити шоу го приемали.”
„ Ми ние за тях и 2-3 съветски филма пуснахме, да се освежат малко със спомени.”
„Кого наехте да ви разкритикува програмата? Ние преговаряхме и с Вучков и с Васа, но много скъпо искат. Сами се разкритикувахме. Много е важно да го направиш, престижно е.”
„ А нас даже Вучков ни спомена, възхвали бабата, за него това било „върховна форма на признание на майчинския инстинкт у българската жена.”
Последва дълго хилене и кашляне....
 „Ама голям майтап, ти чу ли за нашия познат  Ванката? Да вземе да пусне „Палавият Санта” по неговата телевизия, а то да се окаже еротичен филм. И в прайм-тайма, върти актови сцени, докато се усети, половината филм минал.”
„Така му се пада, като върти нови и непроверени филми...А ние сме подготвили жестока програма за  Свети Валентин, да ти я кажа ли?”
Гласът му осезаемо затихна и аз си казах, че това е момента. Отивам до бара, купувам нова бира и се обръщам и така да ги видя кои са и от коя телевизия са, а утре ще мога да напълня интернет с истината за празничната програма.
Обърнах се с третата бира в ръка, но на масата вече нямаше никой. Самотно стояха две халби с бира, димеше цигара и на масата имаше оставени 10 лева за сметката. Кои бяха тези загадъчни телевизионери? Връщайки се у дома, устните ми сами нашепваха „ По програмата ще ги позная...”