Пътувания, от които ме боли сърцето - Чирпан

Днес наистина ме сви сърцето. Има места, които често сънувам, борейки се със спомените си от детството. Не знам как да го обясня, но Чирпан е едно от тях. Първият по-голям град до моето село Гита, около 1 час с автобуса, една различна вселена, огромна по размерите си, в очите на едно дете, някога в началото на 80те години.
Харесвам този град, но ме боли да се връщам там, защото от всяка крачка виждам разрухата, която е така типична и за цялата страна. Опитах се в няколко снимки от днес да ви покажа градът, както го видях. Сигурно няма и да ви хареса, но това е диагноза, тя не може да ви се нрави, особено и ако ви боли.

Магазин Мъпет Маг

Това ме удари още с паркирането на колата. Дали през отворените прозорци не бяха избягали мъпетите или просто бяха отворили, за да проветрят от миризмата на стари дрехи?

Влага ще да е, погледнете прозорците...

Центърът е силно издържан в стил Сталински барок, който се оказва непреходен за този град, но и доста издръжлив....

Общината

Дежурният блок, в който са живели партийните феодали.

Пощата не е мръднала.

Партизанинът стои на стража, но не успя да спре промените...приятен колорит.

Шадарван, издържан в подобен стил...но подарък от Пени Маркет.

Някога огромният за мен магазин е пълен с различни клетки със странни послания...

Без АБВ не можело.

Ще работя в понеделник - до тогава нито копир, нито отдих и туризъм.

Манекен от сватбен магазин.

Карамфили по всяко време, сещате се за повода.

Горните етажи на магазина са с дискретни завеси.

Външната реклама дава доста разнопосочни сигнали.

Политика, бизнес, обществен ред и порядък в Чирпан...

Странен ремонт на сградата на общината.

Тук май управляват ДПС и БСП...

Спомен от кооперация Искра

Подредено е като в стара картичка.

Градската градина.

Яворов.

Още от градината.

Изглед към главната улица

Розите

Какво небе, мамка му...

Библиотеката на един град като Чирпан

Централният вход

Сградата

Бяха прави хората...

Тече културен живот...

Улицата на библиотеката...

В будката за вестници продават бройлери и дават спраки. Страшно е.

Малко архитектура...

Обожавах този объл блок като дете и мечтаех за обла стая...

Спомен от тотото и неговата реклама...

Разпадаща се кооперация...

Тото късметът на разпадащата се кооперация...

Голяма част от младите хора тук са взели автобуса и са поели по своя път...

Спирката на автобуса

Дългият виещ се път...

И някак странно празни остават площадът и самотно стърчащият партизанин, до недостроената им сграда на културния дом, която вече започва да се разпада...

Празният площад

Недостроеният културен дом..

Пътуваме и ме боли сърцето. Защото над Чирпан все още има синьо небе, въздухът е хубав и мирише на трева, дим от печка, хората са спокойни и понякога усмихнати, но всичко е пред пълен разпад и смъртта дебне на всеки ъгъл, дори и от закланите и изчистени бройлери в реп-а. Дразнещи мисли и усещане...дали не можеше да бъде по-различна съдбата на Чирпан и много градчета като него....Дали вече не е прекалено късно, дори и за самите нас?