Приликата между биткоин/криптовалутите и гоблените

Понеже често се говори със страхопочитание за биткоините, реших да направя един прост паралел между тях и гоблените. Ако не намирате връзката, приемете го с чувство за хумор. Ако сте инвестирали много в тях, поставете си ги на стените и си ги гледайте. За гоблените май говоря :)

- Знае се, че са страшно скъпи, колко точно скъпи, неясно е точно, но са скъпи.
- Влага се много труд, защото знаеш, че много скъпо ще го продадеш.
- И за двете научаваш от приятел.
- И с двете можеш да се хвалиш, а всички ще се впечатлят. Не, че ще ви разберат, но...
- Никога няма да ги продадете, защото са "страшно скъпи и всеки момент си вдигат цената".
- Знаете, че някой ги купува и дава луди пари, но не знаете точно кой е, но вярвате, ще ви намери някога.
- Ако има земетресение, тях ще спасите с приоритет.
- Не познавате много хора, които са ги продали своевременно, но ги гледате с леко съжаление и насмешка. Не ги питате за цената, за да не се разочаровате.
- Често ги забравяте, че въобще ги притежавате.

Просто 9 общи неща между гоблените и криптовалутата. Ако намерите още, обаждайте се. Ако не откриете нито едно, и това е късмет.

Нощни разходки из град Стара Загора

Започнал съм да развивам интерес към разходките вечер в центъра на града. Докато бяхме в Железник, явно сме били доста изолирани от случващото се в Стара Загора.
Обикаляме с детето из градинката, познати хора, усещам се жив. Много странно усещане, леко приповдигнато.
Имах познато семейство /преди 20 години/, които живееха на центъра. И двамата пиеха, при това малко над нормата за нормалност, но имаха много добро поведение, докато имах поглед върху тях. Млади хора, интелигентни, които вечер си наливаха по едно и не излизаха никога. Често им идваха гости, а какво да правят /и аз съм ходил/, стоим и гледаме видео. По няколко часа вечер, пред екрана се въртят всякакви филми, после обсъждаме, допиваме по нещичко, те са вече пияни, оставаме ги да се оправят и след няколко дни пак се обаждаха да ги посетим.
В един момент спряха, сякаш се затвориха изведнъж за всички. После изчезнаха, апартаментът много време стоя затворен и с черни стъкла.
Бях на 23-24 и приемах поведението на тази двойка за почти нормално.Затваряш се в хола си, пиеш, гледаш, дори и завесите са пуснати. После работят нещо през деня, за да се напият пак вечерта, кога с приятели, кога сами. Но задължително с екрана на телевизора включен.

Не ми се гледа телевизия, разхожда ми се из града, безкрайно ми е интересно, екзотично усещане за шарена плеяда от герои, всеки с ролята си, които се въртят по улиците. И много познати лица, малката все ме пита "Откъде ги познаваш?". Често не се сещам, но си кимаме и продъжаваме.
Нещо съм на социална вълна, приятели. Да го знаете.