сряда, 23 август 2017 г.

Нощни разходки из град Стара Загора

Започнал съм да развивам интерес към разходките вечер в центъра на града. Докато бяхме в Железник, явно сме били доста изолирани от случващото се в Стара Загора.
Обикаляме с детето из градинката, познати хора, усещам се жив. Много странно усещане, леко приповдигнато.
Имах познато семейство /преди 20 години/, които живееха на центъра. И двамата пиеха, при това малко над нормата за нормалност, но имаха много добро поведение, докато имах поглед върху тях. Млади хора, интелигентни, които вечер си наливаха по едно и не излизаха никога. Често им идваха гости, а какво да правят /и аз съм ходил/, стоим и гледаме видео. По няколко часа вечер, пред екрана се въртят всякакви филми, после обсъждаме, допиваме по нещичко, те са вече пияни, оставаме ги да се оправят и след няколко дни пак се обаждаха да ги посетим.
В един момент спряха, сякаш се затвориха изведнъж за всички. После изчезнаха, апартаментът много време стоя затворен и с черни стъкла.
Бях на 23-24 и приемах поведението на тази двойка за почти нормално.Затваряш се в хола си, пиеш, гледаш, дори и завесите са пуснати. После работят нещо през деня, за да се напият пак вечерта, кога с приятели, кога сами. Но задължително с екрана на телевизора включен.

Не ми се гледа телевизия, разхожда ми се из града, безкрайно ми е интересно, екзотично усещане за шарена плеяда от герои, всеки с ролята си, които се въртят по улиците. И много познати лица, малката все ме пита "Откъде ги познаваш?". Често не се сещам, но си кимаме и продъжаваме.
Нещо съм на социална вълна, приятели. Да го знаете.

Няма коментари:

Публикуване на коментар