Докато въртя каналите - ГЕРБ обявява своите кандидати за кметове за Избори 2015 и Георги Марков се изказа...

Когато за първи път пуснали SEX PISTOLS по телевизията в Англия, някакъв възмутен бачкер си счупил телевизора. Защото няма смисъл да чупя нещо, което понякога ми върши работа, не гледам често телевизия. Но днес, по една случайност, докато обядвах, попаднах на тържественото събитие, на което партия ГЕРБ обявява своите кандидати по места за Избори 2015 година. И точно по време на речта на един човек, който ми се оказа странно познат. Гледам го, гледам го, абе, кой беше този. Нещо смътно ми се върти около СДС, ама кой да беше..."ГЕОРГИ МАРКОВ, конституционен съдия" се изписа на екрана и ми спести чуденето.

И се усетих като оня бачкер, който видял Пистълс и си счупил телевизора. Но не го счупих, нямах в ръцете си тухла или чук. Бодях домати и краставици в една купа за салата, не ми се чистеше мазното, което щеше да се стече от ударения говорител - бард на "процъфтяваща България под управлението на ГЕРБ".

Нов телевизор не ми се купува, защото все някога от нещо ще трябва да разбера официално, че е време да се махам от родината си. До момента в мен се борят само догадки /вероятно има връзка с думата ГАДОСТ, така си мисля/.
Режисираната реч на бившия син активист ми напомни на най-доброто от времето преди 1989, с аплодиранията под команда, мачовските нахъсвания /БКП и КПССС - Вечна Дружба!/, които се поемаха и затихваха едва, когато и най-съвестните клакьори си седнеха на задниците. Но какви пожелания, какви пожелания, ГЕРБ с десета победа за 9 години съществуване, Бойко Борисов - трети път министър председател. Вероятно такива песни са му пеели и на Тошката /Тодор Живков/, че изкара толкова време на трона. Ей така, само да да не си разочарова феновете. И как само посегнали и на Цветан Цветанов, как му посегнали само, нямат срам, защото той, Цветанов...и така нататък.

Не знам, за това време ли беше изпял Георги Минчев следните думи:
След срещата с момчето щом се върнах в къщи,  
пуснах радиото и песните все едни и същи. 
Кой ги беше писал, кой ги беше пял, 
 кой ги беше пуснал без да стане скандал.
Ядосах се, изтичах, настигнах момчето решението само за секунди беше взето,
от този ден нататък, когато съм на сцена винаги на всякъде да пея рефрена...

След започването на речта на кмета на Бургас, която възвести поредните победи на партията, продължавах да си пея това, което някога изпя Георги Минчев, но в друг контекст и други години. Много съм стар за цигари и алкохол, китарите и рокендрола без свобода в главата звучат като Веселин Маринов, който пее на плейбек, пред партийни активисти с подарени билети. Много искам нещо да се промени, нещо да бъде различно. Докато режисьорите на партийните събития са все едни и същи, докато мисленето ни е такова, докато няма и желание да се нарушат похватите за водене на партийна агитация, заимствани от времената около и малко след Априлския пленум, нещата няма да се променят.  

Следват шумни ръкопляскания, последвани от бурни овации, стихийни викове в подкрепа на Ръководителя на Партията, които преминават в организиран хор, който припява основните достижения. След това ми идваше предимно и основно да пусна водата в тоалетната.

Фитнесът - неочаквано удоволствие - отново!

Фитнесът си остава едно от най-наркотичните по вид удоволствия, на които е безопасно да се отдавам след 40те. Когато открих това удоволствие, бях на 31-32. За няколко години постигнах много и се спрях, мързел. И после пак започнах, спрях. Последното спиране ми беше август, 2014, след него ми последваха двете операции.
Днес се завърнах, 35 минути кардио, 6 уреда, 5 повторения по 30, без никакви тежести.  Усещам се страхотно.
И ако утре не ме смачка мускулната треска, след 9 вечерта съм пак в залата.
След краткия душ е особено приятно да извървиш тия 200-300 метра до дома в хладния въздух на квартал "Железник".
Въобще, отново се зарибих, признавам си :) И за моя най-голяма изненада, открих си чисто нови маратонки, които от години съм сложил в шкафа и не съм ходил с тях никъде. И това ако не е повод да ги скъсам в залата :)

Денят на Обединението, 6 септември, 2015 година

Имаме уникалния шанс да живеем в страна, в която всичко е обратно. За пример - честваме обединението на България, а сме така разделени. Опитваме се да празнуваме 3 март, ден, в който страната ни е станала свободна, а самите ние не знаем какво е свобода, нито пък можем да я усетим или разпознаем. Дори ни предстоят избори, в които няма да има нито какво, нито кого да изберем.

Не знам, не мога да кажа нищо друго за днешния ден. Утре, може би ще ви кажа нещо друго, за някой друг ден от годината.