Живеем в най-бюджетния български филм или как статистите изгониха главния актьор

Винаги съм се чудил, къде изчезна доброто българско кино?

Екраните се напълниха с безвкусни сериали, пълни с мутри, хилави младежи, които пазаруват по моловете, млади и възрастни псевдо-декаденти, както и политици с неясна украска. Тук таме по някой филм представя някоя друга абсурдна история, в която не можем да познаем нищо от реалния живот. Къде отидоха тези гениални актьори, режисьори, озвучители, осветители, дори и статисти. И как къде, в политиката.

Нямаше как да не бъда впечатлен от политическия цирк от последните дни и часове. Свалям шапка на всички, от продуцентите, до последният статист, който увил главата си в шал, крещи ли крещи някъде по улиците сега. Но да започнем от самото начало...

Рязък и бърз старт на съспенса: Цената на тока или колко са високи високите сметки? Привидно безобиден проблем, който от много години мъчи всеки, но нямаше изход от него. Като се замислим, избран много удачно, на никой не му се плаща, а всяко задължително плащане е винаги нежелано, без значение каква е реалната стойност. Сигурен съм, че няма да има никакво разминаване в сметките, както  и до голяма степен пълно покритие на изразходените киловати с отчитането по фактурите. Съвсем друг въпрос е:

-         стандартът ни е прекалено нисък, за да посрещаме сметки, които са над 50 % от доходите ни, ако въобще имаме такива

-         условията са железни – който не плаща – дърпат шалтера, а след това върви се оправяй

-         кой идиот реши да тарифира на 45 дневен срок, след като предният е бил на 15 дни и логично очакванията на хората са били съвсем различни...

Филмът започва привидно скучно, както са почвали десетки такива – за цената на бензина, против застрояването, за застрояването. В един момент си оказа, че този път протестите са адски интересни. Много са масови, има полиция, има камери. Има и дежурните официални лица – политици от малки партии, които се мъчат не само да яхнат, но и да обяздят протеста, други, от по-малки партии, които искат пък да ги снимат начело. И естествено, стихийният протест се оказа, че имал и водачи, които мигат пред камерите, говорят глупости, но нали са водачи...

И наближи моментът на кулминацията, срещата на правителството и маси. Очаквахме развитие, промени, ексцесии, какво ли не. Оказахме се излъгани, в пиковия момент на филма, главният герой се прозя и под благовиден предлог се отказа да играе. Дали заплатата му беше малка, дали дрехите за ролята тесни или широки, дали пък просто му бе омръзнала сапунката и търсеше по-сериозна роля.

Стояхме зяпнали пред екраните, та това бе очакваната кулминация, а тя не се случи. Никой не разбра защо. След този момент обаче, действието във филма загуби обичайната гъвкавост, с напускането на водещите актьори, водени от тяхната солидарност. Опитаха се да ги заместят, не стана. Статистите по улиците полудяха няколко дни, разхвърляйки трофеи от извоюваната свобода, а днес заваля и протестите рязко намаляха. И какво се оказа, България няма правителство, което абдикира при първия конфликт, ясна рожба на елементарна провокация. Пуснаха лека халтура, след това дори и това спряха.

Филмът се оказа евтин, актьорите лоши, бюджетът огромен, но разочарованието на зрителите огромно.

Стоях пред телевизора, като предпочитах да не го пускам или да избягвам новините. Ставам на 40 години, половината от живота ми мина, казват, по-добрата и безобидната.

Предлагат ми да почна втората половина като статист в тъп филм, в който масовата истерия на тълпата за няколко дни събаря правителство, което дни преди това се е клело, че ще умрат на поста си, за България. След това започва хаос, всички са с шапки на клоуни, в градът ни идва циркът.

Сигурно е време да си хвърля някъде паспорта и да се отрека публично от българското си гражданство, с един единствен аргумент – хора, просто ме е срам от тази държава. Това е.

Васил Левски или Бон Скот - това е въпросът...

Наскоро се сетих, че през 80те години чествахме на 19 февруари смъртта на Бон Скот, легендарният вокалист на AC/DC. По какви ли не начини, с напивания, купони с музиката му /ненадминатите ранни албуми на AC/DC/, палене на свещи и така нататък. Детски му работи, но като се замислиш, напълно логично е било, защото той и музиката му са били много подобни на делото на Левски - желаел е сигурно човекът да ни освободи нас, момчетата и момичетата в онези грозни, но задължителни училищни униформи. Не пряко, защото по официалните данни тогава, България бе най-свободната държава на света. Непряко - да можем да мислим, да разсъждаваме, да мечтаем. Дори и покрай алкохолът и наркотиците да не бе чувал никога за България /което ние с акълите си тогава въобще не допускахме за вариант/, той и музиката му оформиха голяма част от възгледите на онова поколение, което се опита да бъде наистина свободно, след като падна комунизма.
На същата дата се честваше и Васил Левски, познат ни от почетните зари, от думите на партийните ръководители, които се мъчеха да вменят една здрава комунистическа партийност в делата му, нещо като прото-комунист, който е на път да изреве на турските стражари - Чакайте, да видите, като дойде девети септември...
Тридесет години след това, смъртта на Бон Скот не се чества така масово, голяма част от поколението ни изчезна или се разтопи до пълна или частична деградация. Васил Левски става все по-масов обаче, както бихме казали днес - популярността му е в растящ тренд.
Можете да го намерите татуиран по гърбовете на скинхед момчета, в милиони статуси във Фейсбук, в официалните големи слова на политиците, по плакати и дейности, пълни със сериозен смисъл, както примерно "коледните анти-спин концерти".  Не знам защо обаче си мисля, че в сърцата ни го няма, или и да е там, това е негово копие, подобно на онова от комунизма, което сами си пълним с нашите си идеи и вярвания, но караме Левски да ги каже, за да ги оправдаем и пред самите себе си.

Васил Левски или Бон Скот  - това е въпросът, май никой от двамата, докато сме нация, която консумира "ретро мр3" и живее по правилата, завещани ни не от предните двама, а от Димитър Общи. Кой беше Димитър Общи ли, ами, позагледайте се в новините днес, утре или вдругиден, той има много образи, лесно ще го познаете.

Помени и гробища в един студен ден на февруари

Никак, ама никак не обичам погребенията, помените и всичко свързано с това. От много години съм така, не мога да пипна дори нещо, отделено или дадено за помен. Не разбирам и обичая, стряскат ме торбичките с "раздавано", напълно блокирам от такива неща.
Но понякога се налага и да присъствам на такива неща.
Гробищата са потънали в лека мъгла, зверски студ и спокойствие, абсолютно безвремие.
Тъжно си помислих, че ако не друго, поне ходенето в гробищата действа абсолютно отрезвяващо. Както сме хукнали, с бърза скорост, да тичаме, викаме,  ядосани, потни и разгърдени, струва ли си? Само минутки по алеите в гробищния парк могат да ни подскажат правилния отговор.

Flash Gordon в Кауфланд

Представете си, след труден и гаден ден, в Кауфланд, сред рафтовете с плюскане, пиене, тоалетна хартия, промоции, шоколади и моколади, чувате тази песен по говорителите...

Дали стратезите на консумативния маркетинг са си вменили, че великият Флаш Гордън ще окрили всеки потребител, който тика пълната с покупки количка, да направи подвиг  и да тури отгоре примерно буркан с майонеза? Или пък безпощадният Минг вече ни владее до такава степен, че си прави майтап с нас и ни пуска песен за своя въображаем враг и спасител на планетата Монго?

Толкова се замислих, че по инерция щях да мина покрай касата, без да отговоря на обичайния тъп въпрос:
- "Хареса ли ви днес в Кауфланд?"
Обичайно питам обратно с въпрос - отговор "Колкото и на вас, предполагам?".
Днес доста загледах касиерката, решен да я питам за Флаш Гордън, но гледайки възрастта и, заподозрях, че след въпроса ми, тя ще извика охраната и на тях също няма да мога да обясня за тази песен на Куин и за този велик филм, който ние гледахме с отворени и блеснали очи.
И тикнах количката си към изхода, където вече беше тъмно.

Чорапи вместо таблет - или китайски връх на чорапения брендинг

Преди две-три седмици си поръчах таблет от Ибей - на стойност 25 долара. Беше ми ясно, че е измама, но какво ако... и аз, заедно със стотици други потребители си го бях купил. Седмица след това ми съобщиха, че съм жертва на измама и ми върнаха парите, въпреки, че продавачът се кълнеше, че го е пратил. Точка, забравих за таблета.
За мое голямо учудване днес получих следните чорапи, от анонимен изпращач от Китай.

И какво се оказва - лаптоп няма, но китаецът взима парите и праща анонимна пратка, която има обаче тракинг номер, който ще бъде отчетен като получен и върви доказвай, че вместо лаптоп си получил чорапи. И то какви - едната страна брандирана с Найк, другата с Ла Коста.
Все още има какво да види човек в този шарен свят!