Винаги съм се чудил, къде изчезна доброто българско кино?
Екраните се напълниха с безвкусни сериали, пълни с мутри,
хилави младежи, които пазаруват по моловете, млади и възрастни
псевдо-декаденти, както и политици с неясна украска. Тук таме по някой филм представя
някоя друга абсурдна история, в която не можем да познаем нищо от реалния
живот. Къде отидоха тези гениални актьори, режисьори, озвучители, осветители,
дори и статисти. И как къде, в политиката.
Нямаше как да не бъда впечатлен от политическия цирк от
последните дни и часове. Свалям шапка на всички, от продуцентите, до последният
статист, който увил главата си в шал, крещи ли крещи някъде по улиците сега. Но
да започнем от самото начало...
Рязък и бърз старт на съспенса: Цената на тока или колко са
високи високите сметки? Привидно безобиден проблем, който от много години мъчи
всеки, но нямаше изход от него. Като се замислим, избран много удачно, на никой
не му се плаща, а всяко задължително плащане е винаги нежелано, без значение
каква е реалната стойност. Сигурен съм, че няма да има никакво разминаване в
сметките, както и до голяма степен пълно
покритие на изразходените киловати с отчитането по фактурите. Съвсем друг
въпрос е:
-
стандартът ни е прекалено нисък, за да посрещаме
сметки, които са над 50 % от доходите ни, ако въобще имаме такива
-
условията са железни – който не плаща – дърпат шалтера,
а след това върви се оправяй
-
кой идиот реши да тарифира на 45 дневен срок, след като
предният е бил на 15 дни и логично очакванията на хората са били съвсем
различни...
Филмът започва привидно скучно, както са почвали десетки
такива – за цената на бензина, против застрояването, за застрояването. В един
момент си оказа, че този път протестите са адски интересни. Много са масови,
има полиция, има камери. Има и дежурните официални лица – политици от малки
партии, които се мъчат не само да яхнат, но и да обяздят протеста, други, от
по-малки партии, които искат пък да ги снимат начело. И естествено, стихийният
протест се оказа, че имал и водачи, които мигат пред камерите, говорят
глупости, но нали са водачи...
И наближи моментът на кулминацията, срещата на
правителството и маси. Очаквахме развитие, промени, ексцесии, какво ли не.
Оказахме се излъгани, в пиковия момент на филма, главният герой се прозя и под
благовиден предлог се отказа да играе. Дали заплатата му беше малка, дали
дрехите за ролята тесни или широки, дали пък просто му бе омръзнала сапунката и
търсеше по-сериозна роля.
Стояхме зяпнали пред екраните, та това бе очакваната
кулминация, а тя не се случи. Никой не разбра защо. След този момент обаче,
действието във филма загуби обичайната гъвкавост, с напускането на водещите
актьори, водени от тяхната солидарност. Опитаха се да ги заместят, не стана.
Статистите по улиците полудяха няколко дни, разхвърляйки трофеи от извоюваната
свобода, а днес заваля и протестите рязко намаляха. И какво се оказа, България
няма правителство, което абдикира при първия конфликт, ясна рожба на
елементарна провокация. Пуснаха лека халтура, след това дори и това спряха.
Филмът се оказа евтин, актьорите лоши, бюджетът огромен, но
разочарованието на зрителите огромно.
Стоях пред телевизора, като предпочитах да не го пускам или
да избягвам новините. Ставам на 40 години, половината от живота ми мина,
казват, по-добрата и безобидната.
Предлагат ми да почна втората половина като статист в тъп
филм, в който масовата истерия на тълпата за няколко дни събаря правителство,
което дни преди това се е клело, че ще умрат на поста си, за България. След
това започва хаос, всички са с шапки на клоуни, в градът ни идва циркът.
Сигурно е време да си хвърля някъде паспорта и да се отрека
публично от българското си гражданство, с един единствен аргумент – хора,
просто ме е срам от тази държава. Това е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар