събота, 23 май 2015 г.

Да ви е честит 24 май, народе...

Българите имат навика да убиват някого по празниците си. За Коледа често го отнасят прасетата, по Великден и Гергьовден са агнетата. За други празници пък кокошките го отнасят.
За 24 май пък ни отнесоха книгите. Уж празник на славянската азбука, култура, уви, книгата я заклаха и ни я поднесоха, във вид на стара хартия на пункта, нещо за подпиране на кривата от годините маса.
Честит 24 май. За тези мои приятели, които не могат да четат, прилагам и картинка с пояснения.
Ясно е, нали?

За абсолютно всички искам да спомена, че ако готвите скумрия, добавете 1-2 скилидки чесън. Рязко убива и неутрализира тежката миризма и овкусява приятно рибката. Да ви е вкусно :)

понеделник, 4 май 2015 г.

Истината за годините и защо след 40те трябва да почнеш да хвърляш и подреждаш останалото

В последните месеци ме е обхванала една луда мания - да хвърлям и подреждам. Не съм човек, който си пада много по събирането на неща, но напоследък хвърлям много често - торба със стари тениски, един от старите ми декове, стара тава, която понякога използвах, но иначе си седеше просто така. И с всяко изхвърлено нещо, обяснете ми, защо се усещам по-добре и по-добре...Не знаех, че имам толкова много излишни неща.
Най-смешното е, че разбрах нещо за начина, по който живеем. Когато сме между 20-30 години, нямаме нищо, но мечтаем да имаме всичко. Постепенно научаваме цената. Между 30-40 трупаме, това е. Зариваме се с планини от неща. След 40те- трябва да започнем да хвърляме и да подреждаме в строг ред това, което притежаваме, иначе, то ще ни затрупа и ще ни убие.
Не знам дали това разчистване и хвърляне продължава до края на живота, но би било безкрайно жалко след 50тата година да ме обхване неизлекувана вещомания отново, за да започна да събирам, за да имам какво да хвърлям след 60тата си година.
Замислих се, че огромен брой стари хора живеят в цели времеви капсули от младините си, запазили всичко, без дори и да го използват. Сигурно не са изхвърляли своевременно.
Какво си струва да запазим ли? Хората, които обичаме, спомените, на които държим, четка за зъби, пари за из път и някой кат дрехи.


Като две капки вода - опит за обяснение на популярността на формата

Мия чинии, а малката се отпуснала и зяпа телевизия. Легнах до нея да позяпам малко, а срещу мен от телевизора...Нона Йотова се мъчи да имитира Майкъл Джексън, първите и последни 10 минути, които ще прекарам в живота си, гледайки подобно реалити шоу.
Чувал съм, че било интересно и вълнуващо. Да си признаем, в шоуто не се случва нищо друго, освен това, което виждаме всеки ден - една шумна травестия, в която се притъпяват всички сетива на зрителя. Някой се прави на някой друг, крайно неуспешно, но всички се втурват да го подкрепят, защото имал желанието да бъде, да бъде президент, министър-председател, гражданин.  Но само с желание не става, всичко е скърпено, с много опаковъчна хартия и фолио, за да изглежда що-годе бляскаво. Единствено тук зрителите имат право да одобряват, да не одобряват. В живота това правило им е взето. Това е, две капки вода от чешмата.