Истината за годините и защо след 40те трябва да почнеш да хвърляш и подреждаш останалото

В последните месеци ме е обхванала една луда мания - да хвърлям и подреждам. Не съм човек, който си пада много по събирането на неща, но напоследък хвърлям много често - торба със стари тениски, един от старите ми декове, стара тава, която понякога използвах, но иначе си седеше просто така. И с всяко изхвърлено нещо, обяснете ми, защо се усещам по-добре и по-добре...Не знаех, че имам толкова много излишни неща.
Най-смешното е, че разбрах нещо за начина, по който живеем. Когато сме между 20-30 години, нямаме нищо, но мечтаем да имаме всичко. Постепенно научаваме цената. Между 30-40 трупаме, това е. Зариваме се с планини от неща. След 40те- трябва да започнем да хвърляме и да подреждаме в строг ред това, което притежаваме, иначе, то ще ни затрупа и ще ни убие.
Не знам дали това разчистване и хвърляне продължава до края на живота, но би било безкрайно жалко след 50тата година да ме обхване неизлекувана вещомания отново, за да започна да събирам, за да имам какво да хвърлям след 60тата си година.
Замислих се, че огромен брой стари хора живеят в цели времеви капсули от младините си, запазили всичко, без дори и да го използват. Сигурно не са изхвърляли своевременно.
Какво си струва да запазим ли? Хората, които обичаме, спомените, на които държим, четка за зъби, пари за из път и някой кат дрехи.