неделя, 31 август 2014 г.

Из старите брошури - Слънчев Бряг в края на 70те години на 20 век





























Морето, на което бих искал да отида, стига да можех. Наивно смешно, но истинско, спокойно и вероятно почти недостижимо за българи в онези времена. Щастлив съм да си спомням поне част от тези красиви неща, нищо, че ги гледах отдалеч. Случваше се и да ям мелба на терасата на луксозен ресторант на Слънчев Бряг през 1977...нещо, което никога няма да забравя...

четвъртък, 28 август 2014 г.

Кога точно и дали наистина почина Валери Петров?

Много хора писаха за смъртта на Валери Петров, но аз си замълчах. Не защото не ценя мястото му в българската култура, твърдо не. Много ми се искаше тези хора преди смъртта му да бяха писали за живота му. Иначе някакси криво се получава, умре някой, тръгнем да плачем за величието му. И два дни след това, статусът ни грейва с някоя идиотия от виралния маркетинг. И продължаваме напред, онова е било само драскотина по иначе раздраните ни от житейските неволи длани.

С които обаче вече не разгръщаме нито книгите на Валери Петров, нито дори и книгите на други хора, за които бихме плакали или сме плакали. С тези длани свикнахме да четем жълти вестници и после да ги ползваме по предназначение, неудобно клекнали под напора на панелния живот.
За събитието, което хората наричат "смъртта на Валери Петров" бих могъл да ви кажа две неща..
Той е все още жив, мили хора. Жив, защото хората умират, такива сме си ние, калпаво производство на Господ в цинично настроение. Но все още споменът за него някъде шава и тупти, като едно старо и уморено сърце. Но все пак тупти. Но е зле, помните ли, кога последен път сте отворили книга за удоволствие. Дори и да не е негова.
И с риск да си противореча, като детектив в криминален филм, ще ви заявя, че Валери Петров не почина на 27 август, във ВМА, на центъра на София.
Същинската му смърт бе преди повече от 20 години, когато в България затвориха селските библиотеки и училища, направиха ги на свинарници. Когато и градските библиотеки бяха унищожени, книжарниците изчезнаха, културният живот премина през суров катаклизъм, за да изчезне почти. Тогава Валери Петров и много други загинаха. Не буквално, но това бе по-страшно и от физическа смърт.
Когато хората на изкуството са принудени или да мълчат или да лъжат, това е тяхната смърт. Или още по-зле, никой да не се интересува от тях.
Да го изпратим с един от много скъпите му за мен моменти, филм, който обожавам - Един снимачен ден.

Не знам кой идва на местата на загиналите ни кумири на нашата младост, кой замести Радой Ралин, кой би заместил и Валери Петров..Ще се радвам да ми подскажете, ако имате идея...

неделя, 24 август 2014 г.

Мрежов бизнес с отдаване на gps под наем - поредният капан за алчни мултилевъл баламурници...



Винаги съм проявявал топло учудване и мека загриженост към любителите на мулти-левъл маркетинга, както и притеснение, че наличните лекарства на пазара са безсилни. Но дори и след шумните сривове на системата SAVEWAY, които попариха много и то с доста пари, предприемчивите глупаци от България са готови да подадат поредната порция спестени пари за нов бизнес – „далаверата с GPS – ите”.
В Geteasy за стартиралите с Premium ( 1200 евро) на всяко 7, 14, 21 и 28 число от месеца получаваме рента = 300 евро на месец в срок от 48 седмици( 1 година ) 12 месеца по 300=3600 за 1 година( компанията ни удържа 20 евро на месец х 12 месеца =240 евро на година)
Калкулатор : 3600-240=3360 евро за 1 година( 12 месеца по 280 евро месечна рента)
Купуваме стартов пакет (GPS-Локатори- пакет Premium=1200 евро)-които компанията отдава под наем и разделя печалбите през първите 12 месеца с нас.През следващите години печалбите са за компанията. прост и лесен бизнес .Живеем от Рента-Доходи.
Присъедини се сега.

Информация за стабилност и устойчивост на GetEasy:
GETEASY е компания, която не е отворена за целия свят. За да бъде бизнеса УСТОЙЧИВ , закупуването на пакети се ограничава до ДНЕВЕН МАКСИМУМ , който зависи от договорите подписани с клиенти, които искат да наемат нашите GPS-локатори ,следователно не е отворена за целия свят , а ОГРАНИЧЕН БРОЙ ПАКЕТИ на ден . В момента тази цифра е дневно 1000 Premium пакети ( 20 GPS-локатори в пакет ) . След като продажбите на ден достигнат 1000 ,тогава срещу съответния пакет пише НЯМА НАЛИЧНОСТ , и кандидатите трябва да изчакат до следващия ден , за да могат да си закупят пакет .
Това е много хубаво , защото компанията не иска да прави грешки които да доведат до липсата на устойчивост - не иска да продава повече пакети , отколкото всъщност има нужда за договорите подписани с клиенти.
Логично , докато търсенето расте , компанията ще търси нови клиенти за апаратите , преди те да са закупени от членовете и ще расте броят на пакетите налични на ден .

Голяма далавера, ако се замислиш, даваш едни пари, после само цоцаш медец от тях, а накрая на годината ти връщат пак инвестицията и ти си много, много напред.
Много ми е чудно обаче, някой от великите лидери и ментори на мрежовия бизнес задава ли си въобще следните въпроси:
01.  Абе, какво е това gps и как се ползва точно?
02.  При положение, че цените на дребно в България вече клонят към 70-80 лева за gps с две години гаранция, кой ще тръгне да наема gps устройство на месечна такса?
03.  Какъв gps получавате, нов или втора ръка? И какво става ако gps-ът ви откаже и наемателят го хвърли някъде?
04.  Чета, че „големите корпорации и правителства” наемали по стотици хиляди gps-и, които компанията им поддържала? Интересно, какви са тия бедни правителства и корпорации, дето нямат пари да купят от Китай gps-и, а ходят из разни фирми да наемат от тях същите китайски устройства. Експертите им по сигурността луди ли са или...?
05.  Не сте ли чували за пирамидалните схеми на Понци?

Въобще, слаба държава, луди и болни хора, които унесени в мечтата си да усвоят някой лев повече, те се прощават с всичките си спестявания, набутват роднините и губят приятелите си. Добре дошъл век на мрежовия бизнес, здравейте лидери...

четвъртък, 21 август 2014 г.

Магията на саморъчно направения селски кенефен възел

Като се замисли човек, може и да са прави  мъдреците, които казвали, че "Хигиената е пръв враг на туриста". Обикаляйки из широка България, човек ненадейно може да попадне и на саморъчно направена тоалетна чиния.



За нас, градските хора, това предизвиква ужас и истерия.  Но в крайна сметка, да отбележим въпреки всичко, че е чистичко и почти приветливо. Какво да правим, 21 век е едва, при това в България.

събота, 9 август 2014 г.

Богородична Стъпка 2014 с Васил Михайлов...

За поредна година на събора на Богородична стъпка. Тегава, августовска горещина, силно подсилена от работещите на макс скари, понички и пуканки. Море от сергии, китайски боклуци, шум, хората минават покрай всичко, дъвчейки и пиейки бира. Към 18.30 вече започва официалната програма, с Васил Михайлов на сцената. Звуците на песента за Петко Войвода направо наелектризираха тълпата, която за момент спря и се вторачи към сцената.
Много харесвам тази му роля на Васил Михайлов, много истински и болезнено правдив филм, от който винаги може да си извадите изводи за България и нейните герои - как умират, смачкани от "народната благодарност и признание".
На сцената Васил Михайлов изпя песента и добави няколко думи, говорейки за героя си, за съдбата му, за приликата между онова и сегашното време. Хората слушаха. Наистина слушаха тия привидно бунтовни, но добре излъскани и хлъзгави думи. Замислих се, че вероятно така би могло да се говори и някога през 1989, когато ако те упрекнат, винаги можеш смело да отговориш "Абе, другарю, не сте ме разбрали, аз по принцип говоря, за историята".
След това актьорът изпя още една песен, по време на която спадна силата на звука и май лъсна, че работим на плейбек. Дали и думите между песните не бяха на запис? Дано не са били...
Оставих събора, който отново се одими на скара, понички и августовска мараня. Ще ми се да бях изпитал нещо по-различно.

сряда, 6 август 2014 г.

В някои моменти ми се иска да имам камера...

В някои моменти ми се иска да имам камера в очите си. Пътувам днес до работа с колата.
Слушам музика - California Dreaming...
Изведнъж на пустото шосе виждам спряла кола, точно до моста на канала. До задните гуми на колата стои изправена стара жена в черно и почти неподвижна гледа канала. Намалих и изравнявайки се с тях, видях, че на шофьорското място седеше старец, който също неподвижен гледаше напред. Странна житейска ситуация.
На същия канал, километри по-нататък, бездомни рибари с импровизирани въдици се мъчеха да уловят нещо, весело подсвирквайки си и пиейки вино рано сутринта.
Животът понякога е толкова разноцветен, че чак да ти се довие като вълк от многообразието му.

понеделник, 4 август 2014 г.

Екскурзия до Китай

В небивали подробности сънувах, че отивам на екскурзия в Китай. Бях в един от големите градове, в хотел на много етажи. Въпреки очакванията ми, баните бяха общи, храната калпава, а аз обикалях из етажите и разговаряхме на тема "евангелисти и политика" с другите гости, които също бяха българи.
Около 5 /българско време/ се събудих и чак се учудих, че така реално съм сънувал всичко.
И после последва един много уморителен ден, в който минах 12 километра пеша в най-голямата жега - от дома до офиса и обратно. Като се замисли човек, май оня хотел в Китай е по-добрата алтернатива.Дали днес ще успея да досънувам екскурзията си?
Не искайте подаръци, нямам възможност да нося много багаж.