За поредна година на събора на Богородична стъпка. Тегава, августовска горещина, силно подсилена от работещите на макс скари, понички и пуканки. Море от сергии, китайски боклуци, шум, хората минават покрай всичко, дъвчейки и пиейки бира. Към 18.30 вече започва официалната програма, с Васил Михайлов на сцената. Звуците на песента за Петко Войвода направо наелектризираха тълпата, която за момент спря и се вторачи към сцената.
Много харесвам тази му роля на Васил Михайлов, много истински и болезнено правдив филм, от който винаги може да си извадите изводи за България и нейните герои - как умират, смачкани от "народната благодарност и признание".
На сцената Васил Михайлов изпя песента и добави няколко думи, говорейки за героя си, за съдбата му, за приликата между онова и сегашното време. Хората слушаха. Наистина слушаха тия привидно бунтовни, но добре излъскани и хлъзгави думи. Замислих се, че вероятно така би могло да се говори и някога през 1989, когато ако те упрекнат, винаги можеш смело да отговориш "Абе, другарю, не сте ме разбрали, аз по принцип говоря, за историята".
След това актьорът изпя още една песен, по време на която спадна силата на звука и май лъсна, че работим на плейбек. Дали и думите между песните не бяха на запис? Дано не са били...
Оставих събора, който отново се одими на скара, понички и августовска мараня. Ще ми се да бях изпитал нещо по-различно.
Светът през очите ми - статии, истории и всякакви други словесни водопади и течове, за каквито се сетите!
Няма коментари:
Публикуване на коментар