От време на време попадам на много интересни истории, които сигурно само аз виждам. Отивам днес да купя кисело мляко и нещо за обяд от кварталния магазин. Пред вратата стои дядо /около 65 години, изтупан, с красив букет с целофан/.
"Ех, има любов" си казвам аз, докато влизам в магазина. Той влиза зад мен. С ъгъла на очите си виждам, че отива при собственика с букета.
- Къде е Мара? - попита той...
Собственикът се споглежда с жена си. Има нещо, което са говорили преди това.
- Мара я няма. Вече няма да идва.
Пенсионерът е като ударен с чук.
- Ама как така няма да идва? В отпуска ли е?
Собственикът дава доста лежерно обяснение, което ми се струва, че е лъжа, при това - дърта:
- В болницата е вече, лекарите са и казали да не става.
Пенсионерът отговаря с разбиране:
- Ааааа....
Собственикът му приглася, в същата стилистична среда.
- Аааа, Ааааа!
Пенсионерът:
- Ами тогава, да дам цветята на жена ти...
И галантно поднася цветята на съпругата на магазинера, която тъкмо в момента ме обслужва.
Тя поруменява и приема цветята. Хвали пенсионера:
- Малко са галантните мъже като теб.
Излизам и той се суети в магазина, нещо уж гледа. Изглежда ми смачкан. Бит и смачкан. Подозирали ли сте някога, че любовта може да е толкова дълбока?
вторник, 14 февруари 2017 г.
неделя, 12 февруари 2017 г.
Какво се случва, след като отключиш "Заключената планета"
Има книги, които съм мечтал да прочета от години и никога не съм намирал. Говоря ви за мечти, започнали някога през 80те, когато нямах друго какво да правя, освен по цели нощи да чета. Заравях се в стари книги /стари бяха и тогава/, които ухаеха на библиотека, хартия, с твърди корици, които и тогава никой не знаеше и не беше чувал.
Това четене продължи дълги години, през които съм изчел толкова много книги, че чак съм забравил вече колко. В последно време отвикнах да чета, вероятно съм на мисловна диета. Имам силата да чета само събота или неделя следобед, малко преди да дремна за час-два.
Знаете, че обожавам старата соц-фантастика. Без да влизаме в спор, дали тя е боклук или не, обичам я безрезервно.
Наскоро попаднах на една от книгите, които от дете търся. "Заключената планета" от Георги Данаилов и Васил Райков ми беше в списъка на MOST WANTED, вероятно заради интригуващото заглавие, както и заради годината на издаване. Това в моите фантазии я превръщаше в култов sci-fi роман, с роботи, смели астронавти, битки с извънземни.
Благодарение на antikvarnica.bg, книгата се оказа в мен за броени часове. Цяла седмица отлагах отгръщането на първата страница. Днес я ударих за 2 часа. Не се шегувам, чета много бързо, вероятно това също го знаете, ако добре ме познавате. Да си призная, въпреки усещането за хартия, всички страхотни моменти в книгата /има подпис на Здравко на десета страница, какво ли е станало с него.../, романът е много слаб.
В далечното бъдеще /от гледна точка на 2017 обаче не е така далечно/, едно дете стои у дома болно, с настинка. Лекуват го само роботи. Идва чичо му, комуто детето казва, че на горния етаж в семейната къща, в стаята на дядото има сейф, в който има нещо много ценно. Чичото казва, че е отворил сейфа, а вътре е намерил дневник на катастрофирала космическа експедиция на планетата Епсилон. Там те живеят в ракетата, която е повредена / нещо в двигателя, все едно си в луксозен джип на пътя, всичко ти работи, ама се е скъсало нещо и ни метър не може да мръднеш/. По едно време се появяват туземни жители, които са болни от шарка. Нашите успяват да намерят лекарство, което да им повлиява и тъкмно да тръгнат към континента, за да открият повече за планетата, в същия ден се връща дядото...от космическа експедиция. Детето иска да научи повече за съдбата на експедицията, но каква съдба. Оказва се, че във въпросния сейф, дядото си крие пиячката, а цялата тетрадка е написана/измислена от чичото, който иска да забавлява детето, докато то болно.
Малкият е много разочарован, докато не разбира, че чичото заминава и той за експедиция, за същата планета и вероятно е описал очакванията си за там. Туш, фанфари, книгата свърши. Очаквах много повече, въпреки увода, в който писателите почти се извиняват, ако не се е получило.
Но като си знам, че съм си късметлия, в края на книгата намерих нов повод за мечти и търсения - списък на други заглавия, които трябва да си намеря. Хубаво е, като едно разочарование ражда нови копнежи.
Това четене продължи дълги години, през които съм изчел толкова много книги, че чак съм забравил вече колко. В последно време отвикнах да чета, вероятно съм на мисловна диета. Имам силата да чета само събота или неделя следобед, малко преди да дремна за час-два.
Знаете, че обожавам старата соц-фантастика. Без да влизаме в спор, дали тя е боклук или не, обичам я безрезервно.
Наскоро попаднах на една от книгите, които от дете търся. "Заключената планета" от Георги Данаилов и Васил Райков ми беше в списъка на MOST WANTED, вероятно заради интригуващото заглавие, както и заради годината на издаване. Това в моите фантазии я превръщаше в култов sci-fi роман, с роботи, смели астронавти, битки с извънземни.
Благодарение на antikvarnica.bg, книгата се оказа в мен за броени часове. Цяла седмица отлагах отгръщането на първата страница. Днес я ударих за 2 часа. Не се шегувам, чета много бързо, вероятно това също го знаете, ако добре ме познавате. Да си призная, въпреки усещането за хартия, всички страхотни моменти в книгата /има подпис на Здравко на десета страница, какво ли е станало с него.../, романът е много слаб.
В далечното бъдеще /от гледна точка на 2017 обаче не е така далечно/, едно дете стои у дома болно, с настинка. Лекуват го само роботи. Идва чичо му, комуто детето казва, че на горния етаж в семейната къща, в стаята на дядото има сейф, в който има нещо много ценно. Чичото казва, че е отворил сейфа, а вътре е намерил дневник на катастрофирала космическа експедиция на планетата Епсилон. Там те живеят в ракетата, която е повредена / нещо в двигателя, все едно си в луксозен джип на пътя, всичко ти работи, ама се е скъсало нещо и ни метър не може да мръднеш/. По едно време се появяват туземни жители, които са болни от шарка. Нашите успяват да намерят лекарство, което да им повлиява и тъкмно да тръгнат към континента, за да открият повече за планетата, в същия ден се връща дядото...от космическа експедиция. Детето иска да научи повече за съдбата на експедицията, но каква съдба. Оказва се, че във въпросния сейф, дядото си крие пиячката, а цялата тетрадка е написана/измислена от чичото, който иска да забавлява детето, докато то болно.
Малкият е много разочарован, докато не разбира, че чичото заминава и той за експедиция, за същата планета и вероятно е описал очакванията си за там. Туш, фанфари, книгата свърши. Очаквах много повече, въпреки увода, в който писателите почти се извиняват, ако не се е получило.
Но като си знам, че съм си късметлия, в края на книгата намерих нов повод за мечти и търсения - списък на други заглавия, които трябва да си намеря. Хубаво е, като едно разочарование ражда нови копнежи.
Абонамент за:
Публикации (Atom)