вторник, 24 декември 2013 г.

За една по-различна Коледа - 2014

Светът е пълен с хора с различно мнение относно Коледа. Когато към понятието Коледа се прибави и Ивайло Тончев, мненията рязко се поляризират....
- Оооо, той не празнува, той е песимист /и шепнешком  добавят  -...и атеист!!/
- Аааааааааа, празнува той, ама се прави!
- Еееееееее, де да можеше и да празнува ли?
- Ъъъъъъъъъъъ, кой е Ивайло Тончев?
Няма да крия, последната група в глобален аспект е най-голяма!

Но когато човек си има Динги, нещата са коренно различни. Една хубава Коледа, част от която прекарахме мълчейки, защото Мишето заспа в баба си, след много лудеене и бели. Абе, имало смисъл от празника, имало.

Сега пием вино, ядем ядки. Смятам да отида в кухнята и да помириша една луканка, да наруша коледната атмосфера. Да не излезе, че нещо се радвам на Коледа, как ще се изложа пред толкова много хора...?

Питате ме, защо не я захапя направо ли?
Ми вегетарианец съм, не го ли знаехте?

неделя, 22 декември 2013 г.

Маймунка сладунка като главен герой на една българска басня



Наближава Коледа, време, в което приказките се случват! Много е лесно да го кажеш, особено ако имаш дъщеря на 10 месеца, която е готова да слуша всичко. И аз като бях малък, виках на дядо ми „Дядо, лъжи ме, ама и ми разказвай..”. Стари спомени.
Но реших да ви споделя една модерна приказка, от която аз си извадих неочаквани за вас изводи. Да започнем с корицата на книгата от незнаен автор – Маймунка сладунка – книга за баня.


Малката маймунка беше голяма пакостница и обичаше да прави смешни номера. Един ден увисна на опашката си и тайно отмъкна бананите на тигърчето, слончето и папагалчето.

След това се покатери на едно високо дърво и започна да вика:
-          Ехо! Слонче, къде съм?
Ррр-р-р , тигърче, намери ме!
Хвър-р-р, папагалче, стигни ме!
Но тигърчето, слончето и папагалчето не можеха да я видят.


Накрая маймунката се подхлъзна и цопна право в една кална локва. Пляс!
-          Това е най-смешният ти номер!- разсмяха се тигърчето, папагалчето и слончето.
-          - Ама че смешна  маймунка сладунка!

И край...

След поредното прочитане, след чаша вино и отчаян ден, затваряйки очи, изведнъж започнах да възприемам реално приказката като басня, в която малки палави маймунки крадат бананите на вероятно работливите жители на гората. След това се качват на висок пост и започват да се подиграват на невинните си жертви. Логично е, че от високо се пада лесно. Винаги маймунките са късметлии, под дървото има кална локва, в която въпросният екземпляр весело цапа, все едно, че е в спа басейн на специална терапия.  Бедните животни всеопрощаващо се радват на  падението на поредната маймунка сладунка и се смеят, но за бананите никой не казва нищо. Вероятно те са изядени и ги чака дълга и гладна зима. Гладните животни обаче се радват на номерата на маймунката и не им пука. Те дори не помнят, че са имали някога банани.

И книжката свършва. Мисля, че не бих искал да я разказвам повече в този типично български сюжет на малката ми дъщеря. Още повече, че щастливата маймунка в калта, надула бузи с хорските банани се е превърнала в жизнерадостен маймун и плашещо много ми напомня на поне няколко български политици от наши дни.

Внимавайте и вие какви приказки четете и в какви приказки вярвате. И си пазете бананите.

сряда, 4 декември 2013 г.

Да развенчаем мита за Дядо Коледа...



От няколко дни ми се говори постоянно за Коледа и за добрият старец Дядо Коледа. В стаята звучат тихо коледни песни, очаквам да премине един впряг с еленчета, да захвърчат подаръци, да се чуе „хохохо” и въобще, да дойде празникът. Жанета твърди, че дори трябва да разкажа на моята любима дъщеря Уляна - Мария за този „добър старец, пълен с достойнства...”. Моля за дребна корекция, нещата не са въобще така, както ни ги представят. Нека да приложа своите аргументи...
Дядо Коледа живее в Лапландия, където цяла година година джуджетата неуморно правят играчки
До тук всичко е ясно, офшорна зона, работилници, в които хора /а може би и деца, под 18 години/ работят без почивен ден, без ясно изяснено заплащане, осигуровки, синдикални права, отпуск, здравна грижа. Да не забравяме и пълната липса на връзка с НАП – никой не е наясно какво влиза, какво излиза, откъде идват пасивите и как се борави с активите. Нищо сякаш страшно, свикнали сме му в България, просто не го очаквахме и от Дядо Коледа.
„Той дарява с подаръци послушните деца.
Темата за ДС е все по-актуална, а нима можем да отречем мрежата от агенти, които явно работят за него и му донасят всичко за всяка наша постъпка. Много вероятно той да е дори шеф на отдел, огромна престъпна мрежа от доносници, които търсят всяка наша издънка, за да ни откажат подаръци в края на годината.
„Той е справедлив и отговаря на всяко желание.
Една от причините за относително малкото пагубно влияние на престъпната му група е извънредно тромавата му администрация, която нито отговаря на поща, подадена по какъвто и да е начин, нито пък адекватно разпределя подаръците. Не се правете ,че не помните, когато сте искали бляскав самолет със светлини, а са ви подарявали чорапи и книга. И точно обратното, искате чорапи и книга, дете от Третия свят сте /отново споменявам България/, а ви подаряват кукла, която на странен английски казва – Hello, I Love You и се киска, както са я програмирали някъде, вероятно пак джуджетата на „добрия” старец.
„Дядо Коледа е щедър към добрите деца!
Поредната измама, повечето подаръци ги купуват родителите, за да не разочароват децата си, а никой не е регистрирал процента от подаръци, дадени лично от дядо Коледа. Няма да споря,  но знаете, че той е пренебрежимо малък. Да ви говоря ли отново за проблемите във фабриката му? Къде отиват другите подаръци? Как къде...в магазините, където ги купувате на десеторни цени.
„Той пътува с впряг от елени и обикаля по целия свят”
Еко активистите биха ръкопляскали, стига да не се замислят за тази експлоатация на горките животни, които трябва да разкарват пълната шейна по света, при това и да се усмихват и да цвилят щастливо, защото ги снимат.
„Делата на добрия старец се славят от всички”
Отново съмнения, при това потвърдени, за солидни подкупи към всички възможни медии, които говорят за добрина, за щастие, докато през другото време говорят за кръв, помия и насилие?

Представян е като закръглен старец с дълга бяла брада, облечен в червено и бяло.
Въобще не говорим за съмненията за налични масонски капитали в цялата афера или проста PR акция на Кока-Кола, която е излязла извън контрол и сега ги е срам за си признаят.

И как да говоря на детето ми за този международен престъпник, който експлоатира хора, не плаща данъци, мами децата, мъчи еленчета...Та дори и Пеевски е като малък непослушник, в сравнение с този международен аферист!

Все по-симпатичен ми става Дядо Мраз, който с манталитета на партиен секретар на малко цехче, управлява ударна група от работници, които творят дървени камиончета и патета от грозна жълта пластмаса. Бузите му са червени, вероятно тайно пие нещо сгряващо, все пак е подложен на много стрес. Често ползва и обществен транспорт, а Снежанка, въпреки всичките клюки, не му е любовница, а просто вярна секретарка, която влиза в роля поради силно намаления щат на цехчето. И сигурно не раздава много подаръци, но са истински. Толкова истински, че дори сърце не ни дава да се похвалим с тях. След дългата нощ новогодишна, той седи на малко столче, Снежанка му масажира крака през чорапите и той и шепне уморено – Май остаряхме, Снежке!
Една нормална човешка история, пълна с остарели, но правдиви ценности. Не е ли това по-добрият герой?