неделя, 22 декември 2013 г.

Маймунка сладунка като главен герой на една българска басня



Наближава Коледа, време, в което приказките се случват! Много е лесно да го кажеш, особено ако имаш дъщеря на 10 месеца, която е готова да слуша всичко. И аз като бях малък, виках на дядо ми „Дядо, лъжи ме, ама и ми разказвай..”. Стари спомени.
Но реших да ви споделя една модерна приказка, от която аз си извадих неочаквани за вас изводи. Да започнем с корицата на книгата от незнаен автор – Маймунка сладунка – книга за баня.


Малката маймунка беше голяма пакостница и обичаше да прави смешни номера. Един ден увисна на опашката си и тайно отмъкна бананите на тигърчето, слончето и папагалчето.

След това се покатери на едно високо дърво и започна да вика:
-          Ехо! Слонче, къде съм?
Ррр-р-р , тигърче, намери ме!
Хвър-р-р, папагалче, стигни ме!
Но тигърчето, слончето и папагалчето не можеха да я видят.


Накрая маймунката се подхлъзна и цопна право в една кална локва. Пляс!
-          Това е най-смешният ти номер!- разсмяха се тигърчето, папагалчето и слончето.
-          - Ама че смешна  маймунка сладунка!

И край...

След поредното прочитане, след чаша вино и отчаян ден, затваряйки очи, изведнъж започнах да възприемам реално приказката като басня, в която малки палави маймунки крадат бананите на вероятно работливите жители на гората. След това се качват на висок пост и започват да се подиграват на невинните си жертви. Логично е, че от високо се пада лесно. Винаги маймунките са късметлии, под дървото има кална локва, в която въпросният екземпляр весело цапа, все едно, че е в спа басейн на специална терапия.  Бедните животни всеопрощаващо се радват на  падението на поредната маймунка сладунка и се смеят, но за бананите никой не казва нищо. Вероятно те са изядени и ги чака дълга и гладна зима. Гладните животни обаче се радват на номерата на маймунката и не им пука. Те дори не помнят, че са имали някога банани.

И книжката свършва. Мисля, че не бих искал да я разказвам повече в този типично български сюжет на малката ми дъщеря. Още повече, че щастливата маймунка в калта, надула бузи с хорските банани се е превърнала в жизнерадостен маймун и плашещо много ми напомня на поне няколко български политици от наши дни.

Внимавайте и вие какви приказки четете и в какви приказки вярвате. И си пазете бананите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар