- Ще може ли марки за това писмо - пита една млада жена и показва във въздуха един красив плик, целият изрисуван с картинки.
- За кого ще е адресиран, попита пощенския служител.
- Ами, за дядо Коледа, отвърна тя и чак сега видях двете малки момиченца, които скачаха около нея, нетърпеливи да видят как ще им дадат марки.
- Чак за Лапландия ли? - бързо влезе в играта служителя.
- Ами, за където трябва - отвърна още по-смутено майката.
Подадоха и 2 марки по 30 стотинки, които тя заплати и ги даде на дъщерите си да ги залепят. Попита къде да го пусне и тръгнаха с децата натам. Какво ли си бяха пожелали в този така красиво нарисуван плик. И дали щяха мечтите им да се случат?
Дойде и моят ред, 5 пакета, както обикновено, на втория пакет заби компютъра и след мен се образува опашка. Три-четири минути за да обработи поръчката, хората станаха много. Седях лежерно облегнат на мрамора:
- Няма ли дядо Коледа и на вас да ви донесе нови компютри?
Тя вдига глава:
-Абе, обещават, но не изпълняват. И после ние сме виновни, че хората мрънкат.
Опашката полудява вече, едва третата бележка се печата.
В същия момент на съседното гише се чува шумотевица.
- Не можете да изпращате алкохол през Български пощи и то там!
Дядо на около 70 години, немарлив и неподдържан, върти в ръцете си пакет във формата на бутилка, увита с хартия и надписана с големи и грозни букви.
- Искам да им пратя една ракия да я опитат, какво толкова. За президента и парламента, нали и те са хора?
Задънена ситуация, хем да я приеме, хем не. Опитва се да го уговори да не го праща, а той шумно отговаря, че им трябва и вероятно тя се мъчи да саботира неговия чисто граждански акт. На път е да го убеди, че трябва да я опакова по-добре, за да не се счупи, вероятно в кутия с памук. И дядото е почти съгласен, когато от моето гише се обажда първата чакаща след мен жена на около 55:
- Стига сте тормозили човека, да го увие с една хартия, да му напишете четливо адреса отново, за какво работите тук?
Жените на гишетата се стряскат чак, а човекът си купува един лист амбалажна и отива да увива бутилката.
Изпринтираха си и моите бележки, плащам, а зад мен гръмогласната жена започва:
- Искам да платя тока на съседа в Преславен, асансьора в блока, офиса и апартамента на Ванко - и предаде един смачкан лист с цифри. Жената зад гишето го приглади с ръка, въздъхна и започна да въвежда. Компютърът пак заби.
Ако ви трябват сюжети, по-често ходете в клоновете на Български пощи. Струва си.
