Никак, ама никак не обичам погребенията, помените и всичко свързано с това. От много години съм така, не мога да пипна дори нещо, отделено или дадено за помен. Не разбирам и обичая, стряскат ме торбичките с "раздавано", напълно блокирам от такива неща.
Но понякога се налага и да присъствам на такива неща.
Гробищата са потънали в лека мъгла, зверски студ и спокойствие, абсолютно безвремие.
Тъжно си помислих, че ако не друго, поне ходенето в гробищата действа абсолютно отрезвяващо. Както сме хукнали, с бърза скорост, да тичаме, викаме, ядосани, потни и разгърдени, струва ли си? Само минутки по алеите в гробищния парк могат да ни подскажат правилния отговор.
Светът през очите ми - статии, истории и всякакви други словесни водопади и течове, за каквито се сетите!
Няма коментари:
Публикуване на коментар