Пазарих се за 20 лева, дадоха ми 10, ама и не го публикуваха, бил прекалено критичен, не очаквали чак толкова да е...
Като грамадни динозаври с две светещи очи и миризма на
партенки вътре, пред театъра на града ни се тълпяха автобуси, пълни с войници.
Те и учениците изнесоха на гърба си и на левчетата си театъра и операта на
80те, когато в студените салони, пред дюдюкащата аудитория от заставата
артистки показваха парчета плът, за да възмездят двата лева, спестени от баня
или от закуски.
„Балкански синдром” от Станислав Стратиев събираше хилядна
публика, заради истинския чалга оркестър, в който дебела леля на баса владееше
публиката с кавъри на хитовото "Камъните падат".
И докато през 80те години на миналия век това бе чист
авангардизъм или просто политика на оцеляване, сега би било просто политика на
налаган лош вкус, който съмнително граничи с престъпление.
В програмата на операта за пореден път се върти
представление, сякаш извадено от нафталина на онези години. Има нещо стряскащо
в самият подход към една класическа съветска пиеса, която е докарвала усмивки
по лицата на поколения зрители. Под
вещото ръководство на баш лъвът Ники Априлов, пред очите ни се извива една
луксозна феерия от светлини и звуци, богато декорирана с цветове, усещания и
поп-фолк карикатурата Руслан Мъйнов.
И ако „Лелята на Чарли” от Оскар Фелцман смело рикушира в
„Аз съм ваш'та леля" по Ники
Априлов, време е да заточим чалгобойките и да зачешем това достойно за чесане
произведение. Къде ли да го почешем, ами, да е там, където не го сърби никак...
Богато
представено, с целия ресурс на старозагорската /все още/ държавна опера, тук
напъват сили видни имена, които няма да споменем, за да не ги засрамим
допълнително. Какво да правим, трябва да се яде, нали? Не трябва да забравяме и
маймуната Хелде, която е докарана от Германия, поради липсата на такива примати
в България. За първи път някой да отрече наличието на низши примати в
българската общественост, но сякаш това остава незабелязано, без значение, че е
политическо становище от важен характер. Според публикация в периодичния печат
«цветята за фокусите били изработени от факира майстор Фелини». Починал
преди 15 години, Федерико Фелини подава ръка от гроба си/лека му пръст/ и като
факир майстор плете венчета, за да ги пусне по поточето на това шоу и да си
намери каквото си търси. С ветрило от специални пръчици от село Тръстеник се е
сдобил и Руслан, за да може да ги чупи по 6 на шоу. Е как така ще чупиш такива
пръчици? Става лесно, тръц и ето ти...на парчета. Моля, служителите да заметат,
за да се счупи успешно и следващата ...
И няма как да не се сетя за дебелата леля, която дрънчеше на
баса от оня сватбарски оркестър на Стратиев и с коравите си пръсти тъчеше една
добре известна истина – добре дошли на шоуто, граждани.
И докато шоуто наистина трябва да продължи, нека се
запитаме, дали втората по големина опера в страната е място за такива спектакли?
И докато програмата на старозагорската опера буксува,
въртейки ваши лели и немити круши, вероятно би трябвало да изясним стандартите
и да си избистрим понятията.
Операта получава определен бюджет, за да твори изкуство.
Най-малкото учудване причинява, че след изконсумирането на този бюджет, от
сцената и пръскат ниско-калорични пуканки със съмнително овкусяване.
Няма нищо лошо в шоуто, то храни и артистите и радва
публиката. Но в момента, когато то стане артистично верую на едно поколение,
негова цел, както и мотив за разпределяне на бюджета, отделен за други форми на
изкуство, то вероятно губи доста от цената си.
И ако на Видин Даскалов преди години не му е трябвала
маймуната Хелде за да усмихне публиката, вероятно съвременните стандарти на
шоу-бизнеса налагат тя да присъства, като пълноправен член на трупата на
старозагорската опера! По тях вероятно се налага и присъствието на артикулите
от Фелини и ветрилото от село Тръстеник. Да приемем, че е време за забава, нека
да завладеем сцената с кецове, произведени в братски Китай.
Няма коментари:
Публикуване на коментар