Дълго време обикаляхме с
камиона и и търсихме „блесналите жита”.
Изведнъж пред народонаселението се изпречитози блясък и се оказа, че това е
просто евтино фолио, за да покрие ръждата на внесена от Германия кола. Време бе
да отрезнеем, да подритнем акордеона и да включим клавирите и електронните
барабани, за да възпеем последните 20 години, време на слава и позор, на
мизерия и илюзии, на смях и сълзи. Или накратко, добре дошли в Полит-песнопойка 2 – 1990 – 2010.
„Комунизмът си отива,
спете спокойно деца...”
С бума на митинговите
прояви от първите години на промяната се появиха и първите песни, възпели
„края” на комунизма. Те караха цялата страна да припява, защото „45 години
стигаха” и „времето бе наше”. Ние бяхме „просто хора” и бе нашето синьо лято на
митинги, стачки и добре режисирано шоу. Никой не се беше сетил, че в тези песни
хубаво се говори за края на комунизма, но много неясно се говори за началото на
нещо ново. Това бе показателно, че никой
не знаеше какво щеше да последва след 1990. Дори и брадатите чичковци от СДС, с
които червените баби плашеха внуците си,
също не бяха много приказливи по темата за утрото. А то идваше, все
по-плашещо...
„Дай си сърцето на който
искаш ти, виното със отрова на мен остави...”
Митичният Хисарски поп
успя с няколко години да изпревари промените и да лансира нов продукт, който
започна да се продава едва след 1990.
Никой не знае защо въобще се появи поп-фолка. И без да питаме мастити
музиколози от БАН, нека да ви предложа моята версия. Народното съзнанение се нуждаеше от нов поетичен епос.
Всички бяха зависими от героите, от бъднините, от свръхподвизите, от
легендарните войводи на комунистическата митология. Върнали се 45 години назад,
народните идеолози предложиха продукт,
който бе свързан с романтиката на старите градски песни, хайдутите и героите на
българското село. В тесният свят на пиенето на вино и ракия, любовта
/споделена, несподелена, щастлива, нещастна/ и още 2-3 родни митологеми се
развихриха стотици изпълнители, които формираха началото на новия, модерен
поетичен свят, лека полека изпълващ се с шушлекови анцузи и маратонки на бос
крак...
„Най-обичам мили, шепот
на пари...”
С този вселенски хит на
Бойка Дангова се отвори и новото, съвременно начало на поп-фолка. Парите бяха
тук и бяха в ръцете на груби момчета, облечени спортно, които си падаха по
даване на бакшиши и безконечни публични разговори по огромни колкото юмруците
им телефони. Бе извършена елементарна замяна, като те станаха героите на деня,
младите жени техните самодиви. Акцентираше се на материалните придобивки – има
поне по няколко песни, посветени на марки коли, сателитни антени, мобифони,
обмяна на пари...А вечната тема за любовта се обърна на плътско разчесване,
визуално подкрепяно от все по-скъсяващите се рокли на певиците, които
разкриваха океани от епилирана и жадна за опознаване плът.
„Ближи си сладоледа...”
Съвсем навреме, тази
песен успя да обясни с прости думи промяната на средния българин, който в един
момент се оказа извън света, в който някога бе живял. Еднакво мизерно, еднакво
нещастно, еднакво сиво, както и преди, така и сега. Но в песента се възпява
евентуалното гризване и на дръвчето на сладоледа от окупиралите ни примати с мускули. Уви,
вероятно това остана и последната протестна песен на новото време, след което
всичко потече по познатото ни русло...
„Горчиво вино”
Да, истинското вино е горчиво. Десет години
битки, инфлации, правителства, митинги, милиони, джипове, безработица и все още седим на една
маса, но за едни виното е горчиво, защото е марково, а за другите е леко кисело
- тръпчиво, защото е евтино и водата му е много. Но време е да се веселим,
подсладеното вино оставете на учениците, в тях има още романтика и наивност.
„Ще избягам ли от теб?”
Първо и феноменално
появяване на Б.Б. , което успя да разтупти де що имаше криминални сърца и да ги
извести за идните чистки и за феноменалния успех на ГЕРБ. Все още никой не е
успял да избяга, а резултатите са достойни и за екранизация от Фокс Крайм.
„Падай, клякай, ти си престъпник” е
вероятно новата идея за танц по никое време за
заподозрян в икономически престъпления и група полицаи.
Предложение за хит
на 2010:
„До последен дъх”
Оказа се, че това е доста
добра метафора за дейността на победилата партия, която има шанс успешно да ни
докара до последен дъх с ДДС промени, болнични, които болният сам си заплаща,
съдебни процеси без присъди и пак опъване на каиша, до дупка. Но любовта не се
изоставя, до последен дъх...
Затваряйки страниците на
тази песнопойка, вероятно ми се иска и хитовете на следващите 20 години да са ирландски песни за бира или
поне испански песни за бране на домати. Дано все още да има билети за
самолетите. Втръсна ми от естрада.
Няма коментари:
Публикуване на коментар