Бегекрация - любимата ни българска демокрация

Древните хора вярвали, че светът около нас се крепи на гърба на огромен слон. Обяснявали си земетресенията с движенията му, чудели се откъде намира храна, страх ги било да не паднат от ръба на плоската земя, защото можело да бъдат лесно стъпкани, та нима той би се занимавал да пази някакви дребни мравчици . Годините минавали, планетата ни се оказала кръгла...

Дори и да е имало слон, той отдавна се бил вече пенсионирал, защото е така скучно да си винаги на разположение. Пък и ние, българите, никога не им  повярвахме на тази глупост за слона, как така ще е такова животно, защо да не сложим някой наш човек, а ще уреждаме някакви представители на дивата фауна...По стара традиция България се крепи на едно голямо бюро, на което седи бюрократ. На лактите му са нахлузени шикозни ръкавели, телефоните звънят, а каква радост изпитва той, когато при него пристигат документи за документите за документите за документите...Често бодро заявява, че е налице реализирано съкращение на апарата, от което ще бъдат реализирани икономии, след което вади подарена кутия бонбони и бодро замезва, за да си възвърне силиците. Той знае, че бюрото му се крепи на стотици хиляди други по-малки бюрца, на които седят други по-малки бюрократчета с по-малки химикалки, печатчета и безброй телефончета. Понякога обича да си ги наблюдава отгоре, както татко се радва на децата си.

Любими му са примерно КАТ. Няма как да не е горд с хората, които могат да те накарат да се редиш на 7 гишета, за да регистрираш една кола, като на два пъти минаваш през банката, за да си платиш поредната процедура. И за да не излезе, че е така страшно, защо пък и да не си направим малка шега?

Идва поредния шофьор, влиза на преглед, връчвате му шкурка и заповядвате да ви открие „номера на рамата”. Облеченият в костюм или в нови дънки човек пълзи под колата си в мръсния канал и търка ли търка ръждата, под дюдюканията и подканванията на следващите да побърза.

Колко ли жалки изглеждаме като излизаме мръсни и търсим къде да се измием, докато ни драскат поредната порция данни в хартийките, с които се разхождаме из КАТ. А ако имаме късмет да имаме американски автомобил, които по принцип нямат такива номера. Как да го  обясним на бюрократа зад бюрото? И следват поредните попълнени документи, поредната такса, поредната такса заради таксата...  Добрали се до заветните документи, няма как да не отбележим, че България е сигурно единствената страна с правописна грешка в така наречения „ голям талон” – нелогичната подмяна на еднаквозвучащите brake и break. Не го вярвате ли? Погледнете сами…

И ако бегекратите /както ще наричаме българските бюрократи по-нататък/ добродушно се посмиват покрай номера с канала, няма как да не отбележим изобилното почерняване на хумора в здравната сфера.

Заболи ви главата, отивате на лекар. За да ви приеме и отчете приема, доктора попълва документи 10 минути и ви разпитва две. Главата ви боли още повече, получавате още 10 минути писане и мечтаното направление "при специалист". Там специалиста пише 10 минути, разпитва ви вяло 2-3 минути, дава ви обратно документи да се отчетете  пред общопрактикуващия лекар, пише рецепта и вие се връщате обратно, където отчетът трябва да се отчете. И отново 10 минути са жертвани в името на документалното представяне на главоболието, което вече даже е отшумяло. Нарамили отчетите, лекарите пък се отчитат на здравната каса, където отчетите продължават по своя път някъде към...архивите?

Тонове хартия за един преглед, на който ви мерят температурата и предполагат, че сте простинали.

„Да, боли ви главата, настинали сте...Прегледът ще ви струва 2.20 лева”

Бегекратите обичат данъците,  с тях те си купуват нови бюра и химикалки. Преди 300 години турските аскери наказвали с данък българите за износените си от домашно печените кокошки зъби. Сега от данъци не останаха даже и кокошки за печене. Няколко пенсионни фонда, няколко здравни осигуровки, как да не скриеш реалната си заплата или доходи, за да не ти отхапят 30- 40% в името на бъдещи блажени старини. Да не забравяме и за престоя в разпадаща се болница на официална цена от 3 лева, срещу които получаваш легло в стая с още 5 болни, бистра чорба с плуващи оризчета и филия хляб, както и стандартната "баня на етажа", до която нямате достъп. Къпането влияело зле на болните, като излезете, тогава ще се къпете. Доброто предстои, но нека сега първо да налеем някое милионче в поредния кьорфишек под оперативното име „здравна каса" или „пенсионен фонд”, за да има как да манифестира разцвета си бегекрацията.

И да не забравите да си платите всичко честно и точно, ние ще ви гоним до дупка.

Истински изтънчени и опасни бегекратите са "в служба на обществото” на някоя позиция, от която зависи нещо.Без значение какво. Искате да смените предназначението на гаража си, за да направите търговски обект от него или да го отдадете под наем за офис. Редите се на опашка след опашка, като в края ви връчват списък с изисквания, които да покриете...Купувате си папка, която скоро се оказва, че ви е малка, затова взимате втора.

Архитектурни планове, разрешения, документи, сертификати, съгласия на съседите. В крайна сметка след две папки документи и хиляди левове разходи ви отказват, защото не сте спазили алинея тинтириминтири на закона за хънтъръмънтъра. А съседът от другия вход вече е пуснал наематели и намеква, че това с документите било глупост, просто си искали пари, но ти го казвали по деликатен начин, да не си помислиш, че са подкупни.

И къде ли не още се крият малки бюрца с печати, документи и чифт ръкавели. Защо да не споменем за тоновете документация, които попълва всеки учител ежедневно, за да проведе „ нормален стандартизиран учебен процес” ? Непотвърдени слухове твърдят, че скоро всеки учител ще е длъжен ежедневно да вписва в специален уеб сайт всички оценки от деня, както и отсъствията и куп друга информация, за да могат родителите вечер да проверяват в него какво са правили техните деца. Каква прекрасна идея да сближим родителите с училището и да им напомним, че имат деца...Но преди това да попълним още няколко документа и да се разпишем навсякъде.

Бегекратите създават и политиката, те са естеството на вечно управляващата върхушка. Клоуните ни се сменят понякога, но административния състав на цирка никога не се променя. Дори и публиката не се сеща за тях, а именно те налагат програмата и задават скечовете, над които се потят артистите.

Блазе им на древните, земя като една човешка длан и се носи из простора без всякакви формалности на гърба на дружелюбен слон, който внимава да не изтърси никого от ръба. Днес на негово място има рафиниран и наконтен бюрократ, който ни държи на бюрото си и си играе с нас в обедната си почивка, сякаш правенето на гирлянди от кламери или целенето на мухи с хартиени топчета му е омръзнало.

След като добре си поиграе в работното си време, бегекратът се облича и се връща у дома, където упорито се мъчи да стане пак нормален човек, за да не ужасява жената и децата си. А вероятно вечер се стряска, като сънува че обърква нещо в документите си  и началника му го уволнява и той е принуден да попълни цели папки с обяснения и разяснения. Папките стават много, затрупват го и той крещи за помощ...

Събудил се, той нахлузва ръкавелите и тръгва на поредния си работен ден, България  има нужда от него...