Как НЕ повярвах в българската политика или отдясно за лявата идея.

Евреите са избран от бога народ. Избран за много неща, включително и за логичен и верен последовател на мероприятията от ляв характер. Без значение дали има сказка, прожекция на филм или опитват да разширят дейността си, левите партии ни обичат. Но не повече от руснаците в България.  Нас заради Маркс, Троцки или някой друг от купчината други евреи революционери,  на които ние сме плахи наследници. Тях заради всичко останало.
Не знам как ни намират, как откриват телефоните ни, но факт е, че вече чувах в ухото си  гласа на местен лидер на левите, който ме канеше на дискусия със съветник на президента по етническите въпроси, съчетана с прожекция на филм и коктейл. Защо пък да не го посетя?

Да си ляв в България е като да се опитваш да караш кола по магистрала с превръзка на очите. Да вярваш на тези леви/пък защо не и десни/ лидери е все едно да излезеш и ти на магистралата с превръзка на очите и да си представяш, че може да ти се размине.

Но в крайна сметка, хайде на малко OFF-ROAD, за да усетим свистенето на гумите и да се повозим надалеч. Но някой бе скрил ключа за запалването. Накратко, не дойде никой от президентството.

Местният ляв лидер покърши ръце, че явно събитие от вселенски мащаб му е попречило, но реши да утоли нашите гладни сетива с филм, който бил пратен нарочно за събитието.

Мъж на около 25 години се опита да пусне филма. От говорителите ту се чуваше как Хитлер крещи, ту на екрана се появяваше черен правоъгълник. Младият активист с набола брада и физиономия на програмист не беше овладял тънкостите на работата с TV OUT-та и не можеше да изведе сигнал.

Левият лидер реши да запълни неловката пауза с няколко думи за филма, като не разбрах дали е за „шведския” или за „швейцарския” фашизъм, защото тя го представяше като документален филм ту за единия, ту за другия. Явно не правеше разлика. А после компютърния „левак” си направи самокритика и самоотвод и се изляхме навън в лятната суета, за да направим оборот на близкото кафене.

Накратко, не можахме да забием пирон в ковчега на фашизЪма и капитализЪма. Но нещо ме зачовърка, нещо като въпрос. Защо всъщност не повярвах на лявата идея?

Без да се лъжем, в България няма ясно изразена лява идея, но има много нейни представители. Така е и с дясната идея, като количеството и от симпатизанти също расте. Тук сме бедни на идеи, но богати на последователи.

След 45 години комунизъм и интернационализъм в думите и идеите на БСП искрено вярват само бабите и дядовците ни. Останалите само ръкопляскат. Именно затова трябват силни ръце. С такива които можеш ритмично да махаш във въздуха и да славиш всичко, което казват от трибуната. Такива, с които и да можеш да спечелиш публиката с някой разказ как си карал комбайн, докато си бил бригадир и колко е било хубаво да твориш блага за народа си. От тези клубчета вече посоката е ясна – в големия град и в голямата партийна организация, откъдето вече само нощното небе над София и Позитано 20 е ограничението.

Но оттам може да скочиш на някоя удобна позиция, може и даже из Европата нещо...А тогава, какъв живот, какъв живот...

Това е, просто развити добре ръце и добре отработени условни рефлекси. Тип „партиен културизъм”.

От ръцете, които бодро вдигнати за гласуване се явяват лакмус за принадлежност , нека да подходим към по-добро описание на левите.

Покрай капачките за буркани с партийни символи от първите митинги, убийството на Луканов, мънкането на Жан Виденов и безкрайната дискусия за милионите на партията, съвсем не остана място и за фигурата на Гаврош от барикадите. Модерните леви са в скъпи костюми и могат да боравят по-добре с факса, отколкото с картечницата. Революционерите от 21 век са добре облечени, не са с гирлянди от патрони, не постят само на кашкавал и сирене от разбити мандри. Те не отричат връзката си с колегите им от 20 век, но в гората, толкова дни, без баня и без тоалетни помещения. А какво ще каже Европа? И къде ще си зареждаме служебните лаптопи и кой ще ни лъска обувките? Не трябва ли да сме представителни? Нима и тук в офиса не можем да спомогнем за благото на хората по света? Всъщност, да си признаем,те чакат  Влака / мистично возило, което минава по 1 или 2 пъти, но за заслужили и по-често и ти помага да растеш/. Гледат за  някое незаето място, за да му скочат и да се придвижат с парния локомотив на социализма и БСП. Напред!!

Във влака хранят добре и имаш още по-голямо самочувствие, че промяната предстои още...утре...да кажем. Стига да няма някое непредвидено спиране, за да се попълнят пропуски в кетъринга.

Пък от дете си знам, че левите движения са за художници абстракционисти, които разчитат на абсолютно независими от конкретната реалност факти и материали за да предизвикат у нас, зрителите, реакция по наболели проблеми от житейско естество. Нещо като „казвам ти дъще, сещай се снахо” или „ гледай този бял лист, намачкан и оцветен с червен молив, виждаш ли победата на революцията, смело изписана върху него с бойни краски”...С лява ориентация са били стотици световно-известни художници, музиканти, писатели. Хора, които са вярвали в идеята за равенството между хората и за бъдещия свят на комунизма. Време е да се огледаме.

Ляво ориентирани тук са предимно практични хора, които искат я магазинчето им да върви и да не му затварят гаража от ХЕИ или пък да пробие някакси и да захапе някоя дребна или едра държавна поръчка. Затова те избират партията майка и като кърлежи са налазили едрото и тяло и смучат яко, като от време на време отпускат смукалата и с боен вик призовават за движение „напред и наляво”.

С понятието „лява интелигенция” тук се обрисува кръгът от хора, които правят нещо, но го посвещават или го приписват на левите, за да си избият поне парите за материали. Сигурно можем да сложим знак на равенство между Дийн Рийд, наричан Червения Елвис или Боб Дилън и всеки певец или певица, която кърши снага по митингите на партията майка, веселейки народа по изборните панаири.

Не мисля, че има лява или дясна „интелигенция”, защото повечето от хората, описвани с тази дума отдавна или не са в България или са отвратени  и от двете страни на барикадата и не искат никакво обвързване. И докато Че Гевара се набута някъде, дето го и убиха, нашите хора се интересуват предимно от дестинации със сигурен шопинг акцент. Джунглите на Боливия ли? Не, това е за радикалите...

За ваше учудване, лявата идея има и своето екстремно ядро.Двадесет  години след перестройката, политиката на гласност и падането на берлинската стена, има хора, които презират добрата кариера и  солидното похапване, за да веят знамена със Сталин и Че Гевара, за да протестират срещу визитата на Буш в София. Естествено, радикализмът е присъщ на всеки дядо и баба, които пазят още портрета на Сталин в някое чекмедже и под сурдинка говорят за заговор на световните капиталисти срещу добре подредената ни родина.

Колко странно обаче, че има и млади хора, които не се поколебават да говорят за световна революция, да веят червени знамена със сърп и чук и да се бият с подобни радикални „десни” младежки формирувания. Доста по-практично разсъждават лидерите им. Пред очите ми лидер на една от над 10те комунистически партии в България весело разглеждаше новопостроените блокове и оптимистично заключаваше, че „скоро ще дойде и нова национализация, а тогава какъв живот ни чака...”

С желание да се пренапише историята, друга от партиите редовно за Нова Година пуска календари с Вълко Червенков, Сталин, Ким Ир Сен. Какво ли е усещането да имаш календар за 2008, от който благо се усмихва добре познатия грузински мустак. Група старци оформят червен кът в изоставено селско училище, където сред стари портрети и червени знамена празнуват 9 септември, режейки салам и черпейки се с домашна ракия.

Дали всъщност това е пак някаква „лява идея” или просто опит за обяснение на породените от социалните проблеми психози сред хората? За това не съм и не мога да бъда сигурен.

Дайте да си признаем, че в България няма как да се развие лявата идея. След почти 64 години експерименти с нея, тя трайно се провали на наша почва. И още повече, успяхме трайно да я опорочим.

С естественото отпадане на възрастния червен електорат, остават сами техните ръководители, които махат с ръце и са готови да гласуват за всичко, което може да им бъде изгодно. С леко по-червен уклон са купчина радикали, които веят знамена и намират за нужно да ни уведомят, че „наскоро се е провел конгрес на Комунистическата Партия на Виетнам, на който са били взети важни решения”. Всъщност, нека да дадем тон за песен и да прочистим гърло...

„ Тъй весело и вещо,

От нищо правим нещо,

От нищо правим нещо

И веем знамена!”

Леле, кой допусна тази вражеска песен. За Сибир, веднага! А останалите ходом марш и завой...наляво!

Пред нас са хартиените тигри!