Българска песнопойка - до 1989

Комунизъм, всичко е наше, кампучийско кафе и 10 години на опашка за кола от картон.

Шарени години, за които все още учебниците мълчат, научните величия недоумяват, а хората тъгуват. Стяга ли те сърцето? Защо да не вземем акордеоните и да не забием една здрава китка от хитове, вкаменили се в народната душа, жива история на 45 години политика с привкус на народно веселие в карнавално-гротесков стил.

1944 – 1951

Какво да си кажем, 7 години яко налагане на новата власт, не е било време за музика, а и на никого не му е било до песен. В антиквариат открих шеллакова плоча от 1950, с „ Напред с Червенков в сърцата ни!”, изпълнена от Хор на моряците от Варна. Примигах и дълго се колебах дали да я купя. В крайна сметка, залята с боя и нагъната, в такъв вид нямаше да мога и 1 път да я чуя. Все още някой не иска да открием истината за онези мътни години.

„Свири Хармонико”

През 1951, с първия филм на съвременна и масова тематика „Утро над родината” зазвучва и тази песен. Обожавам тази част, в която се канят бледите и сами другари да се присъединят към бурното младежко воинство, което ще преобрази държавата и тя ще стане „красива като градина”. Песента се харесва и се пее от хиляди младежи по бригадите, поне според официалната пропаганда. На моите бригади през 80те не пеехме такива песни, а гледахме да крадем кофи и да си надписваме бройките. Съвсем в духа на времето, вече знаехме, че всичко е само илюзия.

„Хей, поле широ”/ „Партизан за бой се стяга”

Две от песните, създали епоса за партизаните. Вероятно такъв е бил нужен, за да се избистри представата за тях, легендарните анти-фашисти, които похапват еко-храна от мандрите и стадата из Балкана и си правят пикник няколко дни преди 9 септември, за да слязат групово и да завземат властта. В песните има изградени такива силни образи, които из горите рядко са се срещали, съдейки по настъпилата кървава мелачка след Революцията и събитията след това.

„Пред нас са блеснали житата”/ „Марш на септемврийчетата”

Държавата мисли и за най-младите, създавайки оптимистични и надъхващи песни за новото време. „А над нас властта народна е разперила крила „ и къде другаде да отидем, освен в житата, със знамето с Ботев и с Димитров, като първи учител. Обещаваха, обещаваха, а сега същите тези легендарни септемврийчета живеят мизерно, защото цял живот са работили на тези прословути жита и пенсиите им не стигат и за лекарства.

„На всеки километър”

Коста Карагеоргиев създава една от вечните песни на българското кино, станала хитова със едноименния сериал, един от най-великите филми. Песента позволи и по-късен прочит, когато „червеното знаме” роди и родната олигархия. Време на убедителна и тотална пропаганда.която придобива интересен екшън сюжет.

„Една българска роза”

България е вече отворена към света, защото и трябват долари. Страната на телените огради е вече красивата курортна република, където на безценица можете да отседнете в новите хотели и да се насладите на девствената природа на все още неоглозганите от капитализма плажове. А когато си тръгвате, за вас остава и една българска роза.

Идилична картина на началото на туризма по българското Черноморие.

«Панаири, панаири»

Една порядъчно известна песен на Лили от началото на 70те, която се въртеше безкрай дълги години. Всичко в държавата бе панаир, шарени люлки, небет шекер, цветове и празнота в устата.

„Посвещение”

Партизанииии, партизаниии, на челата със звезди...Как да забравим тази песен, която изстреля Петър Чернев на върха на популярността му, докато той „задъхан по склона, върви след тяхната колона”. Излязла в края на 70те, тя вече няма претенции за връзка с народната традиция, а кара по добре павираната естрадна насока, в която героичният партизанин е вече снабден и с червена звезда на челото.

„Моя Страна, моя България”

Една от песните, които получиха различен прочит през 90те. Химн на любовта към България, връщането у дома, което през 70те години бе пълна абстракция, защото от дома бе трудно да излезеш, а като не можеш да излезеш, как да се върнеш?

„Детски спомен”

Тази песен бе наводнила радио и ТВ ефира по време на перестройката. „Ти лети, лети детски спомен жив, връщаш ни отново в онзи чуден свят.”

А бе вече късно за връщане, защото годините си течаха, а комунизмът си отиваше. А душата на хората копнееше за красота и за това да вървиш един следобед „без цел и посока”.


След толкова много песни и звуци, Народна Република България си отиде, за да даде път на още 20 години нов саунд, от митингите на СДС, пазарите с гладните кучета и търкането на кълки, обути в евтин анцунг. За това и още повече в Песнопойка 2 – Годините на Свободата.