Да развенчаем мита за Дядо Коледа...

От няколко дни ми се говори постоянно за Коледа и за добрият старец Дядо Коледа. В стаята звучат тихо коледни песни, очаквам да премине един впряг с еленчета, да захвърчат подаръци, да се чуе „хохохо” и въобще, да дойде празникът. Жанета твърди, че дори трябва да разкажа на моята любима дъщеря Уляна - Мария за този „добър старец, пълен с достойнства...”. Моля за дребна корекция, нещата не са въобще така, както ни ги представят. Нека да приложа своите аргументи...

„Дядо Коледа живее в Лапландия, където цяла година година джуджетата неуморно правят играчки”

До тук всичко е ясно, офшорна зона, работилници, в които хора /а може би и деца, под 18 години/ работят без почивен ден, без ясно изяснено заплащане, осигуровки, синдикални права, отпуск, здравна грижа. Да не забравяме и пълната липса на връзка с НАП – никой не е наясно какво влиза, какво излиза, откъде идват пасивите и как се борави с активите. Нищо сякаш страшно, свикнали сме му в България, просто не го очаквахме и от Дядо Коледа.

„Той дарява с подаръци послушните деца.”

Темата за ДС е все по-актуална, а нима можем да отречем мрежата от агенти, които явно работят за него и му донасят всичко за всяка наша постъпка. Много вероятно той да е дори шеф на отдел, огромна престъпна мрежа от доносници, които търсят всяка наша издънка, за да ни откажат подаръци в края на годината.

„Той е справедлив и отговаря на всяко желание.”

Една от причините за относително малкото пагубно влияние на престъпната му група е извънредно тромавата му администрация, която нито отговаря на поща, подадена по какъвто и да е начин, нито пък адекватно разпределя подаръците. Не се правете ,че не помните, когато сте искали бляскав самолет със светлини, а са ви подарявали чорапи и книга. И точно обратното, искате чорапи и книга, дете от Третия свят сте /отново споменявам България/, а ви подаряват кукла, която на странен английски казва – Hello, I Love You и се киска, както са я програмирали някъде, вероятно пак джуджетата на „добрия” старец.

„Дядо Коледа е щедър към добрите деца!”

Поредната измама, повечето подаръци ги купуват родителите, за да не разочароват децата си, а никой не е регистрирал процента от подаръци, дадени лично от дядо Коледа. Няма да споря,  но знаете, че той е пренебрежимо малък. Да ви говоря ли отново за проблемите във фабриката му? Къде отиват другите подаръци? Как къде...в магазините, където ги купувате на десеторни цени.

„Той пътува с впряг от елени и обикаля по целия свят”

Еко активистите биха ръкопляскали, стига да не се замислят за тази експлоатация на горките животни, които трябва да разкарват пълната шейна по света, при това и да се усмихват и да цвилят щастливо, защото ги снимат.

„Делата на добрия старец се славят от всички”

Отново съмнения, при това потвърдени, за солидни подкупи към всички възможни медии, които говорят за добрина, за щастие, докато през другото време говорят за кръв, помия и насилие?

„Представян е като закръглен старец с дълга бяла брада, облечен в червено и бяло.”

Въобще не говорим за съмненията за налични масонски капитали в цялата афера или проста PR акция на Кока-Кола, която е излязла извън контрол и сега ги е срам за си признаят.

И как да говоря на детето ми за този международен престъпник, който експлоатира хора, не плаща данъци, мами децата, мъчи еленчета...Та дори и Пеевски е като малък непослушник, в сравнение с този международен аферист!

Все по-симпатичен ми става Дядо Мраз, който с манталитета на партиен секретар на малко цехче, управлява ударна група от работници, които творят дървени камиончета и патета от грозна жълта пластмаса. Бузите му са червени, вероятно тайно пие нещо сгряващо, все пак е подложен на много стрес. Често ползва и обществен транспорт, а Снежанка, въпреки всичките клюки, не му е любовница, а просто вярна секретарка, която влиза в роля поради силно намаления щат на цехчето. И сигурно не раздава много подаръци, но са истински. Толкова истински, че дори сърце не ни дава да се похвалим с тях. След дългата нощ новогодишна, той седи на малко столче, Снежанка му масажира крака през чорапите и той и шепне уморено – Май остаряхме, Снежке!

Една нормална човешка история, пълна с остарели, но правдиви ценности. Не е ли това по-добрият герой?

Дали наистина непълнолетни циганки с по три деца докарват над 1000 лв. месечно от помощи?

Един познат ми сподели, че ако искал да разбере какво наистина става в България, гледал по това какво продават хората по обявите.  Друг намираше истината за ситуацията в клиповете на Пайнер, разкодирайки я по моделите на поведение. В древни години хората гадаели за истината по вътрешностите на заколено животно или просто хвърляли боб. Вероятно и днес трябва така да търсим истината, с отчаяни мерки и средства, защото нея просто я няма. Замислих се, че хората в наши дни дори не мислят и не могат да разсъждават, а просто приемат всяка дума по интернет или в медиите за истина. „Видях го в интернет” е вече равно на доказано сто пъти явление, в което всички са длъжни да повярват. Но какво да правим, ако...насреща имаме медиа или група от медии, които искат да променят мнението ви, да ви водят за носа, да ви закарат далеч, а вие даже да не се усещате, обзети от „праведен гняв”. Мотивите на медиите са ясни – трафик от потенциални читатели, социален вирусен ефект, по-добро лице пред потенциални рекламодатели...всичко това се равнява на пари, стотинка по стотинка. Но какъв може да е материалът?

В момента масово се споделя следният текст, който се появява в различни сайтове под различни имена. Давам за пример следния негов вариант „Непълнолетни циганки с по три деца докарват над 1000 лв. месечно отпомощи”. Под всяко споделяне в социалните мрежи има стотици, хиляди коментари на бесни хора, които негодуват, че непълнолетни циганки с по три деца си докарвали над 1000 лева на месец от помощи. Но да преминем към самия материал:

„Непълнолетни циганки с по три деца докарват над 1000 лв. месечно от помощи”

В същото време една работеща майка със среден доход в семейството малко над 350 лв. хем плаща данъци, хем не може да разчита на помощ от държавата за отглеждането на своето дете.
При възможност да се възползва от 16 вида социални плащания, една непълнолетна и неработеща 17-годишна майка на три деца, както обикновено се случва при ромите, може да достигне месечен доход от около 1100 лева, като тези пари идват от джоба на всеки съвестен данъкоплатец.
Това коментираха от Центъра за демографска политика, цитирани от вестник "Бряг". В същото време една работеща майка със среден доход в семейството малко над 350 лв. хем плаща данъци, хем не може да разчита на помощ от държавата за отглеждането на своето дете, казват председателят на ЦДП Искрен Веселинов и колегата му проф. Петър Иванов.
Заради дисбаланси, от ЦДП канят премиера Пламен Орешарски на диспут. От организацията твърдят, че децата на работещите българи са дискриминирани. Аргументите, които излагат в подкрепа на твърденията си, са намаляване на населението не само поради висока смъртност, но и поради икономическа емиграция. Освен това Веселинов и Иванов подчертават, че не са сметнали някои други видове помощи, като за отопление, за учебници, за закуски. 
След като се предвижда прагът за подпомагане да остане 350 лева, експертите смятат, че се лишава една голяма част от бедните работещи хора от достъп до социални услуги, коментират от ЦДП.
За примера с работещата българка проф. Иванов коментира: "Пред семейството на тази българка очевидно има само две перспективи: мизерия или емиграция". Неговият извод е, че правителството дискриминира образованите и работещи хора в полза на необразованите, неработещите и паразитиращите. За да има баланс в отношението към майките в България, от Центъра за демографска политика предлагат поне да се премахнат рестриктивните мерки спрямо онези жени, които докато са в майчинство, са дали децата си на ясла. Идеята е те да не връщат взетите майчински. Съветът на русенските специалисти към кабинета е да обмисли въвеждането на образователен ценз за майката при определяне размера на помощите за деца. Такъв пример има в община Ботевград, която дава помощи за новородено в зависимост от образованието на майката. Призовават още България да ползва опита на страни, които са решили успешно демографските и етническите си проблеми, като Сингапур, където въобще няма социални помощи.
Справка на Центъра за демографска политика: Социални помощи за майките в България в новия бюджет на кабинета "Орешарски" 1. Помощ при бременност, по чл. 5а от ЗСПД, еднократно 150 лв., само за тези, които не са плащали осигуровки по КСО и със среден месечен доход под 350 лв., общо 450 лв. месечно; 2. Помощ за раждане на дете, (250 лв. за първото, 600 лв. за второто и 200 лв. за третото дете) общо 1050 лв. еднократно; 3. Помощ при раждане на дете с увреждания, еднократно 100 лв.; 4. Месечна помощ по чл. 8 от ЗСПД (при родители без социални осигуровки и доход под 350 лв.), по 100 лв. месечно до навършване на 1 година; 5. Помощ при раждане на близнаци, по 1200 лв. на близнак, еднократно 2400 лв.; 6. Месечна помощ за дете (35 лв. досега), а от 2014 г. по 50 лв., след това може и повече, при доход по-нисък от 350 лв., или общо 150 лв. месечно; 7. Месечна помощ за деца близнаци до завършване на средно образование, месечно по 52,50 лв., общо 103 лв. месечно за години наред; 8. Месечна добавка за дете с увреждания (70% от брутната МРЗ), по 189 лв. месечно (според годишния доклад на Държавния департамент на САЩ, 47% от циганските деца в България са болни от астма или диабет); 9. Целева помощ на първолаци – еднократно 150 лв., с праг 350 лв., общо 450 лв.; 10.Компенсация за детска градина (чл.10б на ЗСПД), по 100 лв., общо 300 лв. месечно; 11.Безплатно пътуване на многодетна майка, годишно примерно 100 лв. всяка година; 12.Диференциран минимален доход (ДМД) по чл.9, ал.3, т.8 на Правилника за прилагане на ЗСП месечно в размер Х%65 лв. (65 лв. е Гарантираният минимален доход, ГМД), примерно 50 лв. месечно; 13.ДМД за дете до завършване на средно образование, 91% от ГМД, или по 59,15 лв., общо 197,45 лв. месечно; 14.ДМД за родител, отглеждащ сам дете/деца до 3 години (самотна майка), месечно 78 лв. (чл.9, ал.3, т.10а от ПП на ЗСП); 15.Помощ за превенция за изоставяне (при заплаха за изоставяне на новороденото), еднократно 325 лв. (5 пъти ГМД); 16.Помощ за реинтеграция (да си вземе обратно изоставеното дете) евентуално еднократно 325 лв., може и повече, еднократно 1025 лв. за трите деца."

При първи прочит, вероятно на всеки му идва да грабне пушката. Но мога ли да попитам няколко простички неща, вас, които чистите пушките...

- „коментираха от Центъра за демографска политика” – да уточня, ако се подведохте по гръмкото заглавие: „Центърът е българска неправителствена гражданска организация със седалище в гр. Русе.

Създаден е през 2010 г. от група интелектуалци с интереси в областта на демографията, статистиката, политическите науки, социологията, социалната психология, етнологията, етнографията и др. Регистриран е по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. 

 Главните принципи в публичната дейност на Центъра са:

          1. Яснота;

          2. Отказ (от манипулираната стандартност и нехайството);

          3. Ирония;

          4. Упорство. (Съчетанието е на Албер Камю.)”

Което значи, ако сте мислили, че това е правителствена организация, не, това е НПО. На сайта намирам още едно интересно послание „Никой в Центъра не получава възнаграждение за работата си в него, колкото и чудно да изглежда това някому. Напротив, всеки плаща символичен членски внос. Но знаем къде са парите. Знаем още, че Орфей не е негър.”

- "Пред семейството на тази българка очевидно има само две перспективи: мизерия или емиграция" – в България няма закони, които касаят само майките от ромски произход. Теоретично, майка от български произход има същите права, но заглавието подвежда. Бих бил щастлив да ме поправите, ако някъде в закона има указано деление на майките по техния етнос.

-         специалистите от НПО-то изброяват 16 възможности за печалба на една майка, която е:

• под 18 години
• с три деца минимум
• две от тях са близнаци
• вероятно и трите са с увреждания
• успяват до 18-тата година на майката да постъпят в първи клас /вероятно тя е родила първото на 9 години?/ и трите
• същевременно учат и в средното, за да ползват друга помощ...
• хем тя ги изоставя, но получава пари за превенцията
• но получава пари и от това, че  ги е взела обратно
• и куп други условия...

Замисляте ли се, че условията си противоречат, защото голяма част от тях са еднократни и само при специални обстоятелства, което значи, че няма как да се акумулират в един месец приемане в първи клас, завършване на средно образование,  както и компенсацията за детска градина...

Да не говорим, че никъде не е казано, че това се отнася само за майки от ромски произход. Болшинството от оплакванията са, че българските майки получават по 350 лева. Умножете го по три..

- Плащане СРЕЩУ неплащане на данъци и осигуровки – въпрос на личен избор, системата е солидарна и  работи и в двата варианта. Да, и в двата парите са недостатъчни, което е по-сериозния проблем. Но това от Центъра за демографска политика не го коментират, въпреки, че знаят къде са парите.

За съжаление, почти никой днес не успя да разчете статията и да види уловката, че някой просто си прави посещения и трафик от недочитането и неразбирането на поредната медийна манипулация. Даже си мислех, че ако напишем статия със заглавието „Двуглава проститутка дебне около Стара Загора”, бихме събрали вероятно повече коментари на повярвали читатели, които ще минават покрай града ни с много по-голям интерес. Но да работиш в медиа било интересно и увлекателно, а борбата за читатели...жестока.

Филмът Тилт - неумел опит да се върнем назад в миналото

Не ми се иска да го твърдя постоянно, но има нещо гнило в новото българско кино. От години ми хвалят Тилт, най-накрая му попаднах на торент /за което съжалявам, вярвам, че е трябвало да си дам паричките и да го гледам на кино, без значение от това, което ще ви напиша сега / и след няколко минути изчакване, филмът е вече на моя голям екран...

Но да ви го представя първо, в случай, че сте го забравили:

"В началото на 90-те години четирима приятели търсят начин да спечелят пари, за да отворят собствен бар, който ще се казва ТИЛТ. При случайната среща на Сташ (Явор Бахаров) с Беки (Радина Кърджилова) се стига до страстна любовна авантюра. Внезапно бандата е заловена в нелегално разпространение на порнофилми. Бащата на Беки, действащ полковник, се заема лично със случая и ги заплашва със затвор. Единственият начин да ги остави на мира е Сташ и Беки да спрат да се виждат. Групата решава да избяга в малък немски град. Като бедни емигранти те попадат в поредица смешни и абсурдни ситуации. Сташ прави непрекъснати, но безуспешни опити да се свърже с Беки. Накрая бандата решава да се прибере обратно. През това време България се е променила изцяло – Беки също..."

Твърди се, че това е един от най-успешните български филми, с много награди, който тръгва по екраните в Германия, с много положителни отзиви.

Много ми е чудно, възможно ли е да съм гледал друг филм? 

Но да започна отначало...

Винаги съм се учудвал на неспособността на българските режисьори да пресъздадат времето преди 1989, което дори и тук е странно нереално, пълно с артефакти от средата-края на 90те години – качулка на Thrasher, култово скейт списание, продават си порно-касети с обложки, слушат Beastie Boys...все неща, които са съществували някога по света, по това време, но далеч не и в България. Особено порно касетите с обложките, нима така достъпни са били цветните ксерокси? Младежите си играят, печелят пари от порно,  след продажба на две касети, привидно не им пука от нищо, само дето нямат скейтове...Децата на членовете на ЦК на партията обаче разполагат с луксозни скейтове...

Около 1989 бях на 16 години и все ми се струва, че помня какво беше времето тогава, както и средата...нямаше такива неща. Може би не усещам естетиката на филма, както и поетиката на 89 година или има някаква особена метафора, но да продължим по-нататък...

 

От много години почти всички български филми /Тилт не прави изключение/ гледат да завъртят темата около мутрите и парите на партията. Помните ли законите на соцреализма, според които във всеки филм задължително трябваше да има партиен секретар или поне дългогодишен партиен член, който с голи ръце да избута закъсал трактор или нещо подобно, а след това да играе казачок или поне хоро. Законите на капиталистическия реализъм са ясни – във филма трябва да има мутри, които задължително са много богати, коварни и може и да са глупави, но и опасни. Добре де, няма ли друга тема и герои за режисьорите? Или всички карат по формулата на Бригада, който сякаш проправи дълбока и ненарушима пъртина във филмовия кич на България?

Слаба и вяла игра, стерилна откъм емоции и показна в доста моменти. Всеки от героите си е поел по един шаблон, нагънат в началото и до края на филма смело можеш да предполагаш какво ще стане от всеки и винаги се оказваш прав.

Банална любовна история, съшита с бели конци, която никого не изненадва, поради своята предполагаемост и повторяемост – красивото момиче от елита и хулиганинът от кварталите...

Добре, в крайна сметка, това видях във филма Тилт. Благодаря на братя Чучкови, че правят българско кино, благодаря и на всички други, че представят киното на България пред света, но много ми се иска да видя един истински и честен филм, от който да боли, за хората от моето детство и за съдбите им. ГДР направиха своя Goodbye Lenin, който ме нахара да настръхна. 

Филмът Тилт ме накара да се прозявам. Съжалявам, явно толкова можем. История в стил Дисни – принцесата и скитникът, смесена с мутри на корем и щипка опит да погледнем назад към миналото – нищо друго, освен филмът Тилт. Времето ще ни съди за това, което не сме посмели да кажем. Или ни се е струвало прекалено маловажно или неудачно за публика, която обича да гледа екшън и любов.

Да вярваме или да не вярваме на рекламите?

Все по-често чувам, че рекламите лъжат. Как да им повярваш, след като виждаме света, който те представят, виждаме какво е около нас, дали използвайки продуктите и вярвайки в идеологиите, точно около вас ще стане по-добро и красиво. 

Само преди 20-30 години, този въпрос не стоеше въобще пред никой.  Не се учудвайте – нормална реакция, след 45 години комунизъм, в който целият рекламен ресурс на нацията бе насочен към рекламата на позитивния образ на социализма, в който ни караха твърдо да вярваме /почти 100% успеваемост на кампанията, доволни клиенти, които се връщат за повече/ по всякакви начини, мерки и прийоми. Написаното във вестник /дори не само Работническо дело, а който и да е/, чутото по радиото, видяното по телевизията – това нямаше как да бъде лъжа или непроверен факт. Искрено вярвахме, че някъде седи някой, който проверява всичко, в наша полза. Продуктова или имиджова реклама на нещо извън ръководната роля на партията почти нямаше, освен ако не броим епизодични и спонтанни самоинициативи, примерно  телевизионните импресии с гледки от курортите от края на 70те. Помня  рекламен клип, в който козметичка обясняваше как стърже напукани пети с нещо, което приличаше на ъглошлайф, сигурно съвсем нормално за началото на 80-те години. 

Вероятно на всичко друго извън партийната пропаганда се е гледало несериозно или как да тръгнещ да рекламираш продукти, като той няма алтернатива или конкуренция – едни и същи телевизори Велико Търново има навсякъде, защо да го рекламираш, след като избор няма. Не е логично и телевизорът Велико Търново да е по-добър или по-престижен от съветският си аналог. Няма да ни пуснат да кажем, че е по-добър или в нещо превъзхожда SONY, защото това би означавало революция...да споменеш капиталистическа марка.

Тези условности и затвореният ни начин на живот, както и жаждата за информация, превърнаха тихата и мирна Народна република България в Република България, страната, в която се проведе масово информационно, рекламно и промоционално клане в първите години от така наречената «нова демократична епоха».

За какво ви говоря?  

Дори не споменавам политическите послания или кампании. Говоря за продуктовите реклами – прости слогани „Най-вкусните палачинки” превръщаха тиган и някакви палачинки в бизнес за хиляди лева дневно. Заведение в родния ми град Стара Загора направи рекордни обороти с това, че просто даваше 1 малка кисела краставичка към всяка ракия, което всички пияници в града веднага обикнаха, та това бе лично отношение. Сигурно всеки познава и хора, които са пускали пари в писмо, към анонимна пощенска кутия, която им обещава „Сто рецепти за успешен бизнес” или еликсир за  успешно лечение на всички болести, плюс гарантирана сексуална потентност и успехи в работата  и личния живот. Историята мълчи какво са получавали в отговор, помня, че познат получи срещу 20 лева едно семенце от гинко билоба, както и бизнес план за отглеждане и успешни продажби на продукцията от това семенце. Просто изчакайте няколко години, докато поникне, порасне и започва да дава печалби.

Голяма част от тези хора вече ги няма сред нас, но историите за грандиозните провали и изгубени надежди все още красят много семейни събирания. И за всичко това обвиниха нея, рекламата.

Всъщност, истината беше, че комбинацията от наивност, алчност, мързел, съчетана с пари в джоба, винаги създава грозни резултати. Добавете глупост и резултатите ще са фатални. Потребителят от началото на 90те години нямаше необходимата зрялост, вярваше в бързия успех, желаеше всеки символ на мечтания лъскав живот, не вярваше в работата, а в джоба му се диплеха парички, крити под дюшеци и в буркани. Нямаше и кой да го пляска за ръката като малко дете, че не всичко шарено и бляскаво е безопасно. Резултатите ги помните.

Дали нещата са се променили днес, над 20 години след това?

Със сигурност, няма как да не отчетем няколко основни фактора, на едно от първите места – потребителят не е във завидно финансово състояние – което прави атаките върху него още по-ожесточени, но никой не може да предполага кой ще спечели неговото внимание – мобилен оператор, банков заем, пълна торба с ядене от някой супермаркет или маркова козметика. Потребителят е и уморен и изтощен от информацията, с която го заливат всички медии, личната му поща, старомодната му пощенска кутия, която излива тонове реклами, телевизорът, който бълва на всеки 20 минути дълъг блок с послания.

Представете си, че обръщате внимание на всичко.

Добре дошли в лудницата. Не ви го препоръчвам, пазете се, дори и ако малко сте предразположени към това.

Посланията са все по-рафинирани и изтънчени, щастието, основата на всяка успешна реклама, става все по-дефицитна стока. Вижте себе си в новия автомобил, усетете как вятърът гали косите ви, на вашия спътник, примижате от изгряващото слънце над топлия океан пред вас. Отваряте очи отново и пред вас е добрият приятел, старият телевизор, който просто ви предлага да  купите автомобила, днес и изгодно.

С право на данъчен кредит, въпреки, че дори може и да не знаете какво е това.

Всъщност, лъжат ли рекламите?

Добре, а вие обичате ли да ви лъжат? Много често в нас се буди малкото дете, което моли дядо си и баба си – лъжи ме, но ми разказвай. Преди много години аз бях това дете, което молеше така за приказки.

Това дете още не си е отишло, но то все още умее да различава добрата приказка от истината.

За съжаление, в нас все още си седи този пуст навик от миналото да бъркаме информацията с преувеличението или недоизказаното. Във душите ни дреме наивното дете, което иска приказките за разкош, спокойствие, щастие никога да не свършват. Те изглеждат така лесно достижими – руло тоалетна хартия, заем от банката, кило банани от супермаркета...Колкото по-лесно достижими изглеждат високите цели, толкова е по-вероятно да ви мамят, осъзнайте го това.

Рекламите са една пожелателна илюзия, която често буди доверие в нас, въпреки, че нямаме основание за това. Преди да ги обвините тях, вгледайте се в себе си и се замислете, дали проблемът не е в разбирането ви за света. Дали желанието ви за слушане/гледане на красиви истории и неща не измества самото им случване. Сигурно не е лошо да отворите и третото си око, критичното, с което да премисляте всичко, преди първосигнално да направите ненужни стъпки. Тогава всичко наоколо ще стане много по-сиво и скучно, не го отричам. Но може би така ще успеете да направите света си наистина по-щастлив.

И в крайна сметка, лъжат ли рекламите?

Не, рекламите не лъжат. 

Лъжете се вие! 

Четете повече художествена литература, развивайте фантазията  и ума си, бъдете готов да различите посланието от пожелателната илюзия. Научете какво е бяло и какво е черно, къде се смесват и кое е добро за вас и кое вредно. С това май проблемът приключва. 

Дали ще ви хареса посланието ми – имате право на избор, нали?

Ивайло Тончев

Маркетинг мениджър

http://insert.bg

Тъжни размисли по повод Избори 2013 - фарс и черна комедия, взети заедно

Във въздуха се носи нещо, упорито си запушвам носа, ушите, очите...но то прониква навсякъде. Казват му...избори, 2013. На предните избори коментирахме много с колеги, че няма как да стане по-зле, по-мизерно и нещастно, няма как да ни промият повече. Гласувах за ГЕРБ, отвратен от местни БСП активисти. Не очаквах кой знае какво, но...надявах се гласът ми да не бъде погубен.

Години след това, 2 месеца преди изборите, усещам, че ако е имало дъно, ние отдавна сме го минали, при което продължаваме да се ринем в калта и лайната, успешно и усмихнати, роден въздух, какво да направим.

Протестите: Не можах да разбера, какъв беше смисълът от протестите, които след падането на правителството се размиха рязко и на улицата останаха само лумпените, които и те бавно си отидоха у дома, да гледат шоу по ТВ. В един момент държавата се разклати, очаквания за промяна, непосилни сметки, тежко положение...Минути след падането на правителството и поемането на някакви промени от служебното правителство, всичко е тихо и спокойно. Животът върви вяло и сиво. Полицаите пред ЕВН си пушат на спокойствие и чакат да им мине смяната.

Падането на правителството: Може ли дърво да падне, без въобще да е клатено? Така се получи, падна си то, милото, лъснаха веднага злоупотреби, симпатичният Миро Найденов с обвинения, момчето с пицата – сериозни критики, проблеми къде ли не, които тепърва почваме да оправяме. Добре бе, хора, това преди месеци не го ли виждахте и как 2-3 седмици извън властта и си отворихте очите, че има проблеми, че нещата не са вървели както трябва. На какво се дължи тази 4 годишна слепота и това внезапно проглеждане? "Чудесата" на академик Норбеков?

Служебното правителство: Като служебен кабинет, никакви очаквания, дори и имената им няма да запомним. Няколко месеца под прожекторите и после...спомени. В това време всичко е на изчакване.

Начало на самата кампания за изборите: Неписаното начало на кампанията удиви и мен, старият и тъжен циник. Иван Костов поиска да ми стане приятел, Станишев директно ми се натресе с някакви абсолютни алабализми, а Волен ме предупреди, че трябва да си връщаме България отново – втората по златни залежи страна в Европа и най-бедната, в същото време. Преди време коментирах, че на едни следващи избори няма да има какво да се обещае, защото всичко е било вече обещавано, по много пъти  и едва ли ще се вържат хората на някого. Уви, или ние сме плиткоумни и не помним нищо или колегите в сектора с илюзиите в София успяха да изстържат всичко от загорелите тави, да го набъркат, освежат с малко зелено и да ни го сервират. Няма как да не ми направи впечатление и стилът на самата кампания, без илюзии, вече никой не говори за програми, за развитие, за бъдеще. Няма кой да разбере вече или да одобри икономическа или социална програма, хората искат хляб и помия, да си топят къшейчетата в нея и по-лесно да ги преглъщат.

 Калянето в словесни лайна е основна задача на всички – ГЕРБ били едикакви си, БСП били агенти, ДПС едикакво си, РЗС...дори няма как да се учудим или дори заинтересуваме, защото...това вече не е новина. Най-лошото, непрофесионално поднесена новина, пълна с лъжи и измама. Човекът вече не хапе кучето /някога на това му казваха новина/, а го е изял и плюе косми и кървави кости.

Новите лица: В един момент се разшумя за гражданско участие, за алтернатива, за нови партии. Показват разни образувания с неясен характер или насока, които ми приличат на добре забравените от далечното минало малки партии около 1990-1991. Помните ли ги? Да, Кунева, добре готвената, с много пари и усилия кандидатура...ми няма да я бъде. Нещо объркаха колегите илюзионисти от ПР отделите.

Ние от народа: Мисля, че наистина сме до абсолютното дъно. Много стабилна, сигурна финансова ситуация, резултат от 4 години праволинейно и интелигентно дясно  управление – и пълна криза веднага след пукането на балона в абсолютно всички сектори, ама абсолютно. Дали просто още не можем да изплатим зимните сметки или нямаме просто мотивация да потребяваме, защото ни очакват още по-черни дни?

Което е още по-лошо, усещам обтегнатата до края психика на хората, които са още в България. Неадекватни дни, пълни с илюзии  и чиста, рафинирана лудост. Всички чакат изборите, които да осмислят и остойностят отклоненията им – тирадите в защита на Бойко, пяната по устата във възхвала на Станишев, размахването на българско знаме по митингите на Атака.... Щом идват изборите, всичко може да направиш, почти безнаказано. На фона на общата лудост, твоята лична изглежда почти невинна.

Аз: Ставам на 40 и започвам своята 41 година. От много години нямам никакви илюзии за абсолютно нищо. Не искам да имам, защото те са вредни. Повръща ми се от държавата България, кукловодите и техните кукли, научих всички сценки и номера, не са ми смешни или интересни, мразя в червата си всичко наоколо. 

От две години с Ваня се опитваме да осиновим дете, няма по-голяма подигравка с болките на хората и техните надежди, желязна стена от лицемерие, безразличие и бюрокрация. Не ви пожелавам да минавате през нея, никога. Прекрасен начин да опознаете системата, в която живеем, базирана на лъжи, илюзии, празни думи и празни дела, аванс - заплата, аванс - заплата и отчет за извършена работа, пълен с евтини и празни думи.

На тези избори ще направя единственото правилно нещо – няма да гласувам, просто няма за кого. 

И въпреки това, ще направя всичко възможно, за да мога да променя нещата. Не мога да ви гарантирам, че ще е за всички, не мога да обещая невъзможни неща. 

Вероятно и бягството от България е чиста и проста възможност, може би, единствената.

В търсене на поредния месия – спасител за България

Преди е можело да го познаете по скъсаните дрехи, слабото лице, умората и пламъкът в очите. След това е дошла и саможертвата, венец на многото чудеса, знамения, които да покажат, че той е Избраният, Месията, който жертва себе си, в името на хората. Било е много лесно, едно вглеждане в очите, няколко минути заедно с него и си бил готов да повярваш. И да го последваш, в името на бъдещето.

Много години след това, в една малка и сива държавица, за пореден път през последните години се търси МЕСИЯТА, спасителят, който ще разцепи моретата и ще ни поведе напред, без значение къде ще стигнем. Ще има послание като огън, което завладява, ще може да си вдигне ръкавите за кръста, без да му лъснат часовниците, ще поведе хората, които ще разбират смислено и ясно накъде и защо отиват.

Това си говорим с Мавракис, един от малкото хора, с които си позволявам да говоря за политика. С другите трудно се разбирам, а с него сме еднакво леви, комунисти по сърце, само, че аз съм по-реалистичен, а той е по-теоретичен, което не пречи да имаме еднакви изводи понякога. Решен на отчаяни мерки, за да докажа правотата си, аз се пробвам на най-близкия възможен обект на статистика – сервитьорката. Симпатично изглеждаща жена, с обеца на веждата. Оказва се, че е на 34 години...и започвам с въпросите...

Бихте ли гласували за лява партия на предстоящите избори?
Отговор: Ъ....как така лява?
Ми така, социалисти, комунисти, това говори ли ви нещо?
Отговор: Не много, аз не се интересувам от политика.
Добре, а какво искате да се промени в България?
Отговор: Да имам по-висока заплата, да имам повече детски, да не работя на две места, както сега, да не са така високи сметките.
Добре, а какво излиза, че всичко е пари, така ли? Вие бяхте ли на стачките...
Отговор: Не можах, нали работя на две работи...
И все пак, за кого бихте гласували на изборите?
Отговор: За който успее да промени България.
И по какво ще го познаем?
Отговор: Ами, те ще кажат преди изборите.
Добре, вие помните ли някога някой да си е изпълнил предизборните обещания?
Отговор /с много мислене/: Май не...

И като се замисли човек, интересен парадокс се очертава. От една страна, появяват се куп партии от страна на протестиращите, правят събития, срещи, дискутират, търсят си лица, наемат зала Армеец, озвучаване, автобуси /никой не пита, откъде пари за това, нали протестиращите са социално слаби, които не могат да си платят тока/. В общата еуфория, Стоичков иска да обръща журналистки, явно това е по-лесен начин за изказ на един потенциален месия, спасител на нацията. Страната кипи и ври, всеки ден се чака революция и промяна – и новият месия - водач. 

От друга страна, каква революция да очакваме, след като я докарахме до там, че примерно от 10 случайно срещнати, един едва едва да знае разликата между микроикономика и макроикономика, както и смътно осъзнава разликата между капитализъм и комунизъм. Не знам дали някой може и да дефинира какво е демокрация или свобода, там е вече един на 50, ако не и повече. Пък ние с Мавракис седим, пием кафе и си говорим дали е възможно някой да излезе от сивата маса и да поведе напред. Сигурно може, ако кукловодите му са наблизо, смятам аз. Мавракис е все още оптимист.

Сетих се за 1989, когато от власт абдикира едно лошо управление, което просто не си заслужаваше страната и хората. Въпреки всичко, забраните и мизерията, българите от 1989 пишеха стихове, имаха какво да кажат, слушаха Бийтълс и Висоцки, можеха да поспорят за политика и за култура. 

Само 24 години по-късно, от власт абдикира поредното лошо управление, но вече българите не мислят, не мечтаят, не могат да говорят, на тях не им стигат парите, но не разбират защо, заети са да мислят за поредното танцувално шоу, игра на късмета или евтино сирене на промоция. 

Нямам идея дали до изборите ще се появи новият месия, който да поведе стадото /никога не съм бил по-буквален/, но с всеки ден се замислям повече за полет навън и нагоре. Сигурно някъде навън в някоя чужда страна ще мога да коментирам чувството на хумор на председателя Мао или първия албум на Ян Гарбарек. 

Дали пък няма да се случи чудо и наистина да се появи месията - да обърне лъжите в истина, да изцели населението от масовите психически отклонения и социопатии, да нахрани бедняците с ошушкания бюджет, да успее да върне разумността в лудите очи. Дали си струва за последен път да се надяваме, а след това...

Какво представлява рекламата – въпроси и отговори за рекламодатели и маркетинг специалисти, които ще ви замислят

Замисляли ли сте се, че голяма част от успеха за един бизнес е да накара хората да чуят за него. Естествено, говорим за рекламата – печатна, интернет, телевизионна, външна – навсякъде ни чакат посланията – купи, обичай, обличай, консумирай, повярвай ни.

Пред всеки маркетинг специалист стои и главният въпрос – как да чуят хората за продукта, за когото работя?

Не, не се стряскайте, това може да бъде нова марка сирене, нов хотел или изгряваща политическа партия...или какво ли още не. Не се страхувайте да го наречете така, той е и няма нищо лошо в това. Дори и децата били продукт на любовта ни, така казват.

Как да изберем най-удачната реклама за продукта Х? Често при нас идват производители и търговци и казват – Рекламирайте ни, да ни има навсякъде, да станем разпознати и обичани, да имаме успех и продажби...

И преди да кажем ДА или НЕ, да помислим малко за естеството на рекламата....

Кому е нужна тя?

Рекламата е много нужна, защото това е информация за вашата дейност, която пряко влияе на познатостта ви като марка, място, идеи или каквото и да е, тя води хората до вас. Тя реализира и пряка и непряка търговска дейност, като ви се възвръща като обратни приходи от продажби, както и от потенциално повишената познатост на вашия бренд.

Всичко ли може и трябва да се рекламира?

Много труден въпрос, който поставя пред труден избор всеки специалист в рекламата. Изборът е много прост – да приемем ли да работим за обект или идея, които няма как да спечелят от реклама или да откажем, като загубим от това. От реклама имат полза обектите/ продуктите с лице, които търсят развитие, както и могат да застанат зад идеята си за развитие. Представете си безименно малко магазинче, което продава пакетирани стоки, което не може и няма как да бъде с нищо по-различно от съседното до него друго магазинче. Кое отбива хората в една или в друга посока... - качество, цени, хигиена, обслужване. Това е добра насока да помислите с какво вашето магазинче може да бъде по-добро от съседното – ето, вие мислите напред и си струва да попитате и за реклама на новия ви облик и услуги. Преди това – няма полза да рекламирате нещо, което няма лице и е еднакво с конкуренцията...

Дали рекламата води за носа или за ръката?

Добрите специалисти вярват, че рекламата е информация и тя трябва да води за ръката и ...за сърцето. Истинската и честната реклама ти поднася коректна информация, която трябва да ти бъде полезна, а това да доведе и теб до обекта/представяната идея/продукт.

Много често виждаме реклами за заведения, които предлагат по снимките огромни порции и домашен уют, а в реалността това съвсем не е така. Политическият лидер на партията от началото на статията ми обещава едни и същи неща с другите си конкуренти, как да му повярваш, на него и на тях. Истинският маркетинг специалист трябва да застане зад посланието на продукта, да е сигурен в качествата му и да не го представя такъв, какъвто не е ...Твоята лъжа, както и в политиката, така и в рекламата, пречи не само на теб, но и на твоите колеги...

Гениалната концепция?

Няма как с един аршин да премерим всичко и да унифицираме рекламата до мигащи картинки и участие някъде. Хубаво е да се помисли добре, преди да дадете цялостна концепция на рекламодателя, дори и това съвсем да не се предполага от размера на бюджета му. Добрият специалист трябва да работи еднакво добре и за Х и за 100 пъти по Х лева. Това показвало ясно качествата му. И наистина се нуждаете от внезапен проблясък, идея, оригинална и ефективна, която да ви доведе до успеха, по нов път, нещо, което ще се запомни. Или, просто ще повторите за хиляден път изтърканата формула за високото качество и ниската цена, която невинаги води до успех.

Колко ще ми струва рекламата?

Най-честният отговор – рекламата е като пътуване, тя струва толкова пари, колкото далеч искаш да стигнеш. Колкото по-далеч, толкова по-скъпо ще ти струва. И трябва да си подготвен – далечните пътувания искат сериозна подготовка и предлагат неочаквани изпитания.

Какво точно да рекламирам?

Както вече казахме, рекламата ви е едно пътуване, изберете добра посока. Ако не се сещате, помолете маркетинговите специалисти да ви подберат посока, която да харесате. Изберете най-удачното, уникално и интересно качество, това винаги се отплаща.

Къде да рекламирам?

Оставете това на специалистите, които трябва внимателно да прегледат възможностите и да ви дадат медиен план, съобразен с нуждите и възможностите ви. Да, телевизионния ефир е много примамлив, но не и когато бюджетът ви е едва първото четирицифрено число в лева. Парите ви трябва да се разпределят разумно - на правилните места и на правилния таргет.

Каква е ползата от рекламата, колко ще спечеля от нея?

Ако трябва да сме честни, от добрата реклама се печели „какво“, а не „колко“. Преди 25 години, в началото на промените в България, хората вярваха сляпо на реклама, приемаха я като новини, а те трябваше да бъдат прочетени. В наши дни, и до най-затънтеното място достигат десетки реклами - телевизия, радио, интернет, рекламни брошури. Важното е днес да бъдеш забелязват, да ти обърнат внимание, като оставиш избора в ръцете на потребителя. Не го задушавай в исканията си да ти стане клиент, той ще оцени това и ще ти бъде верен, което е и реалният успех на рекламата ви.

Може ли да ви откажат да работят за вашия продукт?

За да бъдете наистина добър маркетинг специалист, не трябва да поставяте парите преди всичко останало. Да печелите добре е важно, но и да умеете да заставате зад работата е още по-важно. Когато ви карат да ползвате уменията и познанията си, за да „водите хората за носа“, добре е да помислите дали моралът ви си заслужава да бъде компрометиран. Струва си да откажете, за да промените света към по-добро.

Може ли да запазите добри отношения с този, който ви е отказал?

И защо пък да ги разваляте, животът продължава, вярвайте, че все някога другият ще узрее за да проумее нуждите и целите ви. И това е най-важното...

И какъв е смисълът от тази статия?

Един и много прост – да ви накара да помислите и да бъдете по-успешни. В останалото – можем да помогнем и ниe, специалистите от българската мрежа за безплатна интернет реклама Insert.bg - http://insert.bg

Автор: Ивайло Тончев

Каква е ползата ми от смъртта на Исус Христос?

Казват, че срещата с Исус оставя неизтриваеми следи в теб. Усещаш го като светлина, топлина, изход от задънена ситуация, опит за полет на духа и всичко останало. Това се случи и днес с мен, когато Го съзрях, измит от дъжда и намачкан от хилядите стъпки върху него. Не се наведох да го разгъна и дочета, защото ме замислиха въпросите до усмихнатото Му лице.

Всъщност, защо Исус от тази рекламна брошура е нещо средно между Ричард Чембърлейн и Люк Скайуокър, вчесан по модата на 80те, с грижливо подрязана брада и поглед, който внушава спокойствие. Винаги съм си представял, че Исус е брадат, с дълга коса, леко мургав, който умира на кръста заради нас. От много пътувания и премеждия, едва ли е имал време да си подрязва брадата, да си прави прическа ала Том Круз или дори да разработва самоуверения му поглед – на бял мъж на средна възраст, доста над 33, вероятно поне адвокат или бизнесмен.

Един човек умря за всички

Добре, а след това? Сигурно е умрял от стрес или върху секретарката си или от цироза, тайно пиейки шише след шише уиски, притеснен от това, че погледът му има такъв ефект върху хората. Или просто от умора. Или скука.

Кой е този човек?

Вероятно е някой бизнесмен, влюбен в 80те. Кара стилна, задължително американска кола, вероятно недвижими имоти, нещо, което може да ги гледа и убеждава. Вероятно разчита и на стилни дрехи/костюми, марков парфюм и въобще, много му е неприятно, че сега е на плочките и го мачкат. Фен е на Том Круз /периодът Top Gun/, уверен е в себе си, внушава и доверие на другите.

Каква полза имаме от неговата смърт?

Тук ме забихте. Вероятно, голяма, както се предполага от тона на брошурата. Може би е оставил колекция от Бетамакс касети или пък колата му стои някъде на брега на Маями и чака някой да врътне ключа и да я напълни с гаджета или...Добре де, въобще, мога ли аз да имам полза от нечия смърт?

Защо е важно да го помним?

Пак не разбрах. Наистина, защо...

Много си мислих през деня, защо наистина трябва да помним погледа на самоуверения бизнесмен от 80те, който е умрял, за да имаме полза, но и да го помним. И все още нямам отговор. Не посмях да отворя брошурата, винаги съм искал да спазвам хигиена, особено мисловна. Винаги съм бягал от религията, а напоследък все повече усещам, че християнството се превръща от духовно учение в ширпотреба, лексотан за масите и касичка за богоизбраните. Дори не визирам и поповете с ролексите, така сме им свикнали от години насам.

Говоря за новите учители и пастори, които ашладисват своята вяра на уморените и изкуфели глави на българите. Имаме нов образ на Исус – видяхте го. Нищо общо с революционера, който иска да промени света. Да започнем отдалеч – промяната вече не е задължителна, да потърсим нещо по-малко стресиращо, дали и кръвта по дланите не е просто кетчуп от пицата, с която е обядвал в някой крайпътен ресторант, бързайки за поредната сделка.  Да не забравяме, че саможертвата  Му е вече толкова популярна и важна, че носи директна полза на вярващите в нея – възходящ тренд му казват. Който е инвестирал преди краха на морално-духовната борса и е купил евтино, сега ще печели ли, печели! Защо е важно да го помним ли – за да не забравяме, че е най-добре да се купува евтино и да се продава скъпо, нали търсим ползата?

Въобще, изводите са ясни – модерните времена искат  и модерен Исус, който живее по новите закони и ви носи полза, като умела инвестиция. Исус ви спестява пари, грехове, усещания, както и да мислите.

И ако ви е харесал този текст, споделете и тази картинка във Фейсбук, за да се знае, че той има и място на Вашата стена.

Живеем в най-бюджетния български филм или как статистите изгониха главния актьор

Винаги съм се чудил, къде изчезна доброто българско кино?

Екраните се напълниха с безвкусни сериали, пълни с мутри, хилави младежи, които пазаруват по моловете, млади и възрастни псевдо-декаденти, както и политици с неясна украска. Тук таме по някой филм представя някоя друга абсурдна история, в която не можем да познаем нищо от реалния живот. Къде отидоха тези гениални актьори, режисьори, озвучители, осветители, дори и статисти. И как къде, в политиката.

Нямаше как да не бъда впечатлен от политическия цирк от последните дни и часове. Свалям шапка на всички, от продуцентите, до последният статист, който увил главата си в шал, крещи ли крещи някъде по улиците сега. Но да започнем от самото начало...

Рязък и бърз старт на съспенса: Цената на тока или колко са високи високите сметки? Привидно безобиден проблем, който от много години мъчи всеки, но нямаше изход от него. Като се замислим, избран много удачно, на никой не му се плаща, а всяко задължително плащане е винаги нежелано, без значение каква е реалната стойност. Сигурен съм, че няма да има никакво разминаване в сметките, както  и до голяма степен пълно покритие на изразходените киловати с отчитането по фактурите. Съвсем друг въпрос е:

-         стандартът ни е прекалено нисък, за да посрещаме сметки, които са над 50 % от доходите ни, ако въобще имаме такива

-         условията са железни – който не плаща – дърпат шалтера, а след това върви се оправяй

-         кой идиот реши да тарифира на 45 дневен срок, след като предният е бил на 15 дни и логично очакванията на хората са били съвсем различни...

Филмът започва привидно скучно, както са почвали десетки такива – за цената на бензина, против застрояването, за застрояването. В един момент си оказа, че този път протестите са адски интересни. Много са масови, има полиция, има камери. Има и дежурните официални лица – политици от малки партии, които се мъчат не само да яхнат, но и да обяздят протеста, други, от по-малки партии, които искат пък да ги снимат начело. И естествено, стихийният протест се оказа, че имал и водачи, които мигат пред камерите, говорят глупости, но нали са водачи...

И наближи моментът на кулминацията, срещата на правителството и маси. Очаквахме развитие, промени, ексцесии, какво ли не. Оказахме се излъгани, в пиковия момент на филма, главният герой се прозя и под благовиден предлог се отказа да играе. Дали заплатата му беше малка, дали дрехите за ролята тесни или широки, дали пък просто му бе омръзнала сапунката и търсеше по-сериозна роля.

Стояхме зяпнали пред екраните, та това бе очакваната кулминация, а тя не се случи. Никой не разбра защо. След този момент обаче, действието във филма загуби обичайната гъвкавост, с напускането на водещите актьори, водени от тяхната солидарност. Опитаха се да ги заместят, не стана. Статистите по улиците полудяха няколко дни, разхвърляйки трофеи от извоюваната свобода, а днес заваля и протестите рязко намаляха. И какво се оказа, България няма правителство, което абдикира при първия конфликт, ясна рожба на елементарна провокация. Пуснаха лека халтура, след това дори и това спряха.

Филмът се оказа евтин, актьорите лоши, бюджетът огромен, но разочарованието на зрителите огромно.

Стоях пред телевизора, като предпочитах да не го пускам или да избягвам новините. Ставам на 40 години, половината от живота ми мина, казват, по-добрата и безобидната.

Предлагат ми да почна втората половина като статист в тъп филм, в който масовата истерия на тълпата за няколко дни събаря правителство, което дни преди това се е клело, че ще умрат на поста си, за България. След това започва хаос, всички са с шапки на клоуни, в градът ни идва циркът.

Сигурно е време да си хвърля някъде паспорта и да се отрека публично от българското си гражданство, с един единствен аргумент – хора, просто ме е срам от тази държава. Това е.

Васил Левски или Бон Скот - това е въпросът...

Наскоро се сетих, че през 80те години чествахме на 19 февруари смъртта на Бон Скот, легендарният вокалист на AC/DC. По какви ли не начини, с напивания, купони с музиката му /ненадминатите ранни албуми на AC/DC/, палене на свещи и така нататък. Детски му работи, но като се замислиш, напълно логично е било, защото той и музиката му са били много подобни на делото на Левски - желаел е сигурно човекът да ни освободи нас, момчетата и момичетата в онези грозни, но задължителни училищни униформи. Не пряко, защото по официалните данни тогава, България бе най-свободната държава на света. Непряко - да можем да мислим, да разсъждаваме, да мечтаем. Дори и покрай алкохолът и наркотиците да не бе чувал никога за България /което ние с акълите си тогава въобще не допускахме за вариант/, той и музиката му оформиха голяма част от възгледите на онова поколение, което се опита да бъде наистина свободно, след като падна комунизма.
На същата дата се честваше и Васил Левски, познат ни от почетните зари, от думите на партийните ръководители, които се мъчеха да вменят една здрава комунистическа партийност в делата му, нещо като прото-комунист, който е на път да изреве на турските стражари - Чакайте, да видите, като дойде девети септември...
Тридесет години след това, смъртта на Бон Скот не се чества така масово, голяма част от поколението ни изчезна или се разтопи до пълна или частична деградация. Васил Левски става все по-масов обаче, както бихме казали днес - популярността му е в растящ тренд.
Можете да го намерите татуиран по гърбовете на скинхед момчета, в милиони статуси във Фейсбук, в официалните големи слова на политиците, по плакати и дейности, пълни със сериозен смисъл, както примерно "коледните анти-спин концерти".  Не знам защо обаче си мисля, че в сърцата ни го няма, или и да е там, това е негово копие, подобно на онова от комунизма, което сами си пълним с нашите си идеи и вярвания, но караме Левски да ги каже, за да ги оправдаем и пред самите себе си.

Васил Левски или Бон Скот  - това е въпросът, май никой от двамата, докато сме нация, която консумира "ретро мр3" и живее по правилата, завещани ни не от предните двама, а от Димитър Общи. Кой беше Димитър Общи ли, ами, позагледайте се в новините днес, утре или вдругиден, той има много образи, лесно ще го познаете.

Как НЕ повярвах в българската политика или отдясно за лявата идея.

Евреите са избран от бога народ. Избран за много неща, включително и за логичен и верен последовател на мероприятията от ляв характер. Без значение дали има сказка, прожекция на филм или опитват да разширят дейността си, левите партии ни обичат. Но не повече от руснаците в България.  Нас заради Маркс, Троцки или някой друг от купчината други евреи революционери,  на които ние сме плахи наследници. Тях заради всичко останало.
Не знам как ни намират, как откриват телефоните ни, но факт е, че вече чувах в ухото си  гласа на местен лидер на левите, който ме канеше на дискусия със съветник на президента по етническите въпроси, съчетана с прожекция на филм и коктейл. Защо пък да не го посетя?

Да си ляв в България е като да се опитваш да караш кола по магистрала с превръзка на очите. Да вярваш на тези леви/пък защо не и десни/ лидери е все едно да излезеш и ти на магистралата с превръзка на очите и да си представяш, че може да ти се размине.

Но в крайна сметка, хайде на малко OFF-ROAD, за да усетим свистенето на гумите и да се повозим надалеч. Но някой бе скрил ключа за запалването. Накратко, не дойде никой от президентството.

Местният ляв лидер покърши ръце, че явно събитие от вселенски мащаб му е попречило, но реши да утоли нашите гладни сетива с филм, който бил пратен нарочно за събитието.

Мъж на около 25 години се опита да пусне филма. От говорителите ту се чуваше как Хитлер крещи, ту на екрана се появяваше черен правоъгълник. Младият активист с набола брада и физиономия на програмист не беше овладял тънкостите на работата с TV OUT-та и не можеше да изведе сигнал.

Левият лидер реши да запълни неловката пауза с няколко думи за филма, като не разбрах дали е за „шведския” или за „швейцарския” фашизъм, защото тя го представяше като документален филм ту за единия, ту за другия. Явно не правеше разлика. А после компютърния „левак” си направи самокритика и самоотвод и се изляхме навън в лятната суета, за да направим оборот на близкото кафене.

Накратко, не можахме да забием пирон в ковчега на фашизЪма и капитализЪма. Но нещо ме зачовърка, нещо като въпрос. Защо всъщност не повярвах на лявата идея?

Без да се лъжем, в България няма ясно изразена лява идея, но има много нейни представители. Така е и с дясната идея, като количеството и от симпатизанти също расте. Тук сме бедни на идеи, но богати на последователи.

След 45 години комунизъм и интернационализъм в думите и идеите на БСП искрено вярват само бабите и дядовците ни. Останалите само ръкопляскат. Именно затова трябват силни ръце. С такива които можеш ритмично да махаш във въздуха и да славиш всичко, което казват от трибуната. Такива, с които и да можеш да спечелиш публиката с някой разказ как си карал комбайн, докато си бил бригадир и колко е било хубаво да твориш блага за народа си. От тези клубчета вече посоката е ясна – в големия град и в голямата партийна организация, откъдето вече само нощното небе над София и Позитано 20 е ограничението.

Но оттам може да скочиш на някоя удобна позиция, може и даже из Европата нещо...А тогава, какъв живот, какъв живот...

Това е, просто развити добре ръце и добре отработени условни рефлекси. Тип „партиен културизъм”.

От ръцете, които бодро вдигнати за гласуване се явяват лакмус за принадлежност , нека да подходим към по-добро описание на левите.

Покрай капачките за буркани с партийни символи от първите митинги, убийството на Луканов, мънкането на Жан Виденов и безкрайната дискусия за милионите на партията, съвсем не остана място и за фигурата на Гаврош от барикадите. Модерните леви са в скъпи костюми и могат да боравят по-добре с факса, отколкото с картечницата. Революционерите от 21 век са добре облечени, не са с гирлянди от патрони, не постят само на кашкавал и сирене от разбити мандри. Те не отричат връзката си с колегите им от 20 век, но в гората, толкова дни, без баня и без тоалетни помещения. А какво ще каже Европа? И къде ще си зареждаме служебните лаптопи и кой ще ни лъска обувките? Не трябва ли да сме представителни? Нима и тук в офиса не можем да спомогнем за благото на хората по света? Всъщност, да си признаем,те чакат  Влака / мистично возило, което минава по 1 или 2 пъти, но за заслужили и по-често и ти помага да растеш/. Гледат за  някое незаето място, за да му скочат и да се придвижат с парния локомотив на социализма и БСП. Напред!!

Във влака хранят добре и имаш още по-голямо самочувствие, че промяната предстои още...утре...да кажем. Стига да няма някое непредвидено спиране, за да се попълнят пропуски в кетъринга.

Пък от дете си знам, че левите движения са за художници абстракционисти, които разчитат на абсолютно независими от конкретната реалност факти и материали за да предизвикат у нас, зрителите, реакция по наболели проблеми от житейско естество. Нещо като „казвам ти дъще, сещай се снахо” или „ гледай този бял лист, намачкан и оцветен с червен молив, виждаш ли победата на революцията, смело изписана върху него с бойни краски”...С лява ориентация са били стотици световно-известни художници, музиканти, писатели. Хора, които са вярвали в идеята за равенството между хората и за бъдещия свят на комунизма. Време е да се огледаме.

Ляво ориентирани тук са предимно практични хора, които искат я магазинчето им да върви и да не му затварят гаража от ХЕИ или пък да пробие някакси и да захапе някоя дребна или едра държавна поръчка. Затова те избират партията майка и като кърлежи са налазили едрото и тяло и смучат яко, като от време на време отпускат смукалата и с боен вик призовават за движение „напред и наляво”.

С понятието „лява интелигенция” тук се обрисува кръгът от хора, които правят нещо, но го посвещават или го приписват на левите, за да си избият поне парите за материали. Сигурно можем да сложим знак на равенство между Дийн Рийд, наричан Червения Елвис или Боб Дилън и всеки певец или певица, която кърши снага по митингите на партията майка, веселейки народа по изборните панаири.

Не мисля, че има лява или дясна „интелигенция”, защото повечето от хората, описвани с тази дума отдавна или не са в България или са отвратени  и от двете страни на барикадата и не искат никакво обвързване. И докато Че Гевара се набута някъде, дето го и убиха, нашите хора се интересуват предимно от дестинации със сигурен шопинг акцент. Джунглите на Боливия ли? Не, това е за радикалите...

За ваше учудване, лявата идея има и своето екстремно ядро.Двадесет  години след перестройката, политиката на гласност и падането на берлинската стена, има хора, които презират добрата кариера и  солидното похапване, за да веят знамена със Сталин и Че Гевара, за да протестират срещу визитата на Буш в София. Естествено, радикализмът е присъщ на всеки дядо и баба, които пазят още портрета на Сталин в някое чекмедже и под сурдинка говорят за заговор на световните капиталисти срещу добре подредената ни родина.

Колко странно обаче, че има и млади хора, които не се поколебават да говорят за световна революция, да веят червени знамена със сърп и чук и да се бият с подобни радикални „десни” младежки формирувания. Доста по-практично разсъждават лидерите им. Пред очите ми лидер на една от над 10те комунистически партии в България весело разглеждаше новопостроените блокове и оптимистично заключаваше, че „скоро ще дойде и нова национализация, а тогава какъв живот ни чака...”

С желание да се пренапише историята, друга от партиите редовно за Нова Година пуска календари с Вълко Червенков, Сталин, Ким Ир Сен. Какво ли е усещането да имаш календар за 2008, от който благо се усмихва добре познатия грузински мустак. Група старци оформят червен кът в изоставено селско училище, където сред стари портрети и червени знамена празнуват 9 септември, режейки салам и черпейки се с домашна ракия.

Дали всъщност това е пак някаква „лява идея” или просто опит за обяснение на породените от социалните проблеми психози сред хората? За това не съм и не мога да бъда сигурен.

Дайте да си признаем, че в България няма как да се развие лявата идея. След почти 64 години експерименти с нея, тя трайно се провали на наша почва. И още повече, успяхме трайно да я опорочим.

С естественото отпадане на възрастния червен електорат, остават сами техните ръководители, които махат с ръце и са готови да гласуват за всичко, което може да им бъде изгодно. С леко по-червен уклон са купчина радикали, които веят знамена и намират за нужно да ни уведомят, че „наскоро се е провел конгрес на Комунистическата Партия на Виетнам, на който са били взети важни решения”. Всъщност, нека да дадем тон за песен и да прочистим гърло...

„ Тъй весело и вещо,

От нищо правим нещо,

От нищо правим нещо

И веем знамена!”

Леле, кой допусна тази вражеска песен. За Сибир, веднага! А останалите ходом марш и завой...наляво!

Пред нас са хартиените тигри!