Тъжни размисли по повод Избори 2013 - фарс и черна комедия, взети заедно

Във въздуха се носи нещо, упорито си запушвам носа, ушите, очите...но то прониква навсякъде. Казват му...избори, 2013. На предните избори коментирахме много с колеги, че няма как да стане по-зле, по-мизерно и нещастно, няма как да ни промият повече. Гласувах за ГЕРБ, отвратен от местни БСП активисти. Не очаквах кой знае какво, но...надявах се гласът ми да не бъде погубен.

Години след това, 2 месеца преди изборите, усещам, че ако е имало дъно, ние отдавна сме го минали, при което продължаваме да се ринем в калта и лайната, успешно и усмихнати, роден въздух, какво да направим.

Протестите: Не можах да разбера, какъв беше смисълът от протестите, които след падането на правителството се размиха рязко и на улицата останаха само лумпените, които и те бавно си отидоха у дома, да гледат шоу по ТВ. В един момент държавата се разклати, очаквания за промяна, непосилни сметки, тежко положение...Минути след падането на правителството и поемането на някакви промени от служебното правителство, всичко е тихо и спокойно. Животът върви вяло и сиво. Полицаите пред ЕВН си пушат на спокойствие и чакат да им мине смяната.

Падането на правителството: Може ли дърво да падне, без въобще да е клатено? Така се получи, падна си то, милото, лъснаха веднага злоупотреби, симпатичният Миро Найденов с обвинения, момчето с пицата – сериозни критики, проблеми къде ли не, които тепърва почваме да оправяме. Добре бе, хора, това преди месеци не го ли виждахте и как 2-3 седмици извън властта и си отворихте очите, че има проблеми, че нещата не са вървели както трябва. На какво се дължи тази 4 годишна слепота и това внезапно проглеждане? "Чудесата" на академик Норбеков?

Служебното правителство: Като служебен кабинет, никакви очаквания, дори и имената им няма да запомним. Няколко месеца под прожекторите и после...спомени. В това време всичко е на изчакване.

Начало на самата кампания за изборите: Неписаното начало на кампанията удиви и мен, старият и тъжен циник. Иван Костов поиска да ми стане приятел, Станишев директно ми се натресе с някакви абсолютни алабализми, а Волен ме предупреди, че трябва да си връщаме България отново – втората по златни залежи страна в Европа и най-бедната, в същото време. Преди време коментирах, че на едни следващи избори няма да има какво да се обещае, защото всичко е било вече обещавано, по много пъти  и едва ли ще се вържат хората на някого. Уви, или ние сме плиткоумни и не помним нищо или колегите в сектора с илюзиите в София успяха да изстържат всичко от загорелите тави, да го набъркат, освежат с малко зелено и да ни го сервират. Няма как да не ми направи впечатление и стилът на самата кампания, без илюзии, вече никой не говори за програми, за развитие, за бъдеще. Няма кой да разбере вече или да одобри икономическа или социална програма, хората искат хляб и помия, да си топят къшейчетата в нея и по-лесно да ги преглъщат.

 Калянето в словесни лайна е основна задача на всички – ГЕРБ били едикакви си, БСП били агенти, ДПС едикакво си, РЗС...дори няма как да се учудим или дори заинтересуваме, защото...това вече не е новина. Най-лошото, непрофесионално поднесена новина, пълна с лъжи и измама. Човекът вече не хапе кучето /някога на това му казваха новина/, а го е изял и плюе косми и кървави кости.

Новите лица: В един момент се разшумя за гражданско участие, за алтернатива, за нови партии. Показват разни образувания с неясен характер или насока, които ми приличат на добре забравените от далечното минало малки партии около 1990-1991. Помните ли ги? Да, Кунева, добре готвената, с много пари и усилия кандидатура...ми няма да я бъде. Нещо объркаха колегите илюзионисти от ПР отделите.

Ние от народа: Мисля, че наистина сме до абсолютното дъно. Много стабилна, сигурна финансова ситуация, резултат от 4 години праволинейно и интелигентно дясно  управление – и пълна криза веднага след пукането на балона в абсолютно всички сектори, ама абсолютно. Дали просто още не можем да изплатим зимните сметки или нямаме просто мотивация да потребяваме, защото ни очакват още по-черни дни?

Което е още по-лошо, усещам обтегнатата до края психика на хората, които са още в България. Неадекватни дни, пълни с илюзии  и чиста, рафинирана лудост. Всички чакат изборите, които да осмислят и остойностят отклоненията им – тирадите в защита на Бойко, пяната по устата във възхвала на Станишев, размахването на българско знаме по митингите на Атака.... Щом идват изборите, всичко може да направиш, почти безнаказано. На фона на общата лудост, твоята лична изглежда почти невинна.

Аз: Ставам на 40 и започвам своята 41 година. От много години нямам никакви илюзии за абсолютно нищо. Не искам да имам, защото те са вредни. Повръща ми се от държавата България, кукловодите и техните кукли, научих всички сценки и номера, не са ми смешни или интересни, мразя в червата си всичко наоколо. 

От две години с Ваня се опитваме да осиновим дете, няма по-голяма подигравка с болките на хората и техните надежди, желязна стена от лицемерие, безразличие и бюрокрация. Не ви пожелавам да минавате през нея, никога. Прекрасен начин да опознаете системата, в която живеем, базирана на лъжи, илюзии, празни думи и празни дела, аванс - заплата, аванс - заплата и отчет за извършена работа, пълен с евтини и празни думи.

На тези избори ще направя единственото правилно нещо – няма да гласувам, просто няма за кого. 

И въпреки това, ще направя всичко възможно, за да мога да променя нещата. Не мога да ви гарантирам, че ще е за всички, не мога да обещая невъзможни неща. 

Вероятно и бягството от България е чиста и проста възможност, може би, единствената.