Те и преди това не бяха чак толкова популярна група сред хипитата /когато още съществуваха като отделна неформална група/. Говоря за преди 20-25 години, когато болшинството от дългокосите младежи и девойки слушаха Zeppelin, Doors, Deep Purple...Floyd бяха много популярни, но тях ги слушаха и абсолютно навсякъде /филмът Стената бе легендарен, нямам идея защо, още не съм успял да го изгледам, скучен ми е/. King Crimson...хм, май им идваха много странни и отнесени, далеч от традиционализма, мира, любовта и The Beatles - и много...ексцентрични.
На един купон около 1992, аз, още млад и разсеян студент, който се мотае по улиците на Пловдив, попаднах случайно на едно събиране в една изоставена къща. Бабата на домакина бе починала месеци преди това, къщата се използваше май само за купони. Чудесна мебелировка, купувана през 50те години, завяхнал кич от социализма, а насред стаята...един бял дървен стол с голям касетофон. Стоим ние по диваните и по столовете, говорим за какво ли не, тогава имаше много теми за разговор, както и сега, но тогава май повече изводи си правехме.
И домакинът реши по едно време да спре Nirvana и да ни пусне нещо, което той много обичал..и пусна точно - In The Court Of The Crimson King...
Лудата нощ, късната есен на 1992. Навън мирише на зима, а музиката от една касетка успя наистина да освети вечерта и да я промени. Домакинът правилно говореше - "това е дявола, дявола...", визирайки The Crimson King. Отворихме още бира, стояхме по столовете и мълчахме. Трудно е да се говори на фона на такава музика, когато есенния вятър тихо мърда листата в изоставената градина и пустата къща, която скоро щяха да съборят, за да се роди едно от блокчетата, символ на триумфа на архитектурата от началото на 90те години. Някъде по площадите крещяха за демокрация, а ние тепърва отваряхме очи за реалността.
Никога не съм обичал математиката, но в King Crimson има много математика, разумно преценена хармония и мелодия, които просто няма как да не ги усетиш, ако обичаш музиката, която ти казва винаги повече, отколкото можеш и искаш да чуеш.
И ...21 Century Schizoid Man, нищо друго, освен гениално пророчество в звук и текст за параноята, която ни очакваше през 21 век...Cat's foot iron claw
Neuro-surgeons scream for more
At paranoia's poison door.
Twenty first century schizoid man.
Blood rack barbed wire
Polititians' funeral pyre
Innocents raped with napalm fire
Twenty first century schizoid man.
Death seed blind man's greed
Poets' starving children bleed
Nothing he's got he really needs
Twenty first century schizoid man.
Много често си я пея наум, когато ми стане наистина зле през деня...
И все още си ги обичам, 21 години след това. Успях да събера много от плочите им, лудите солови проекти на гениалния Робърт Фрип и другите странични проекти.
Шарени, луди, нестандартни, често тъжни....но защо пък не. В истината и познанието често има много тъга.
Дано успях да ви заинтересувам с една от любимите ми групи. Някой път ще ви разкажа за другите, имам интересни истории, които сигурно ще си отидат с мен. По-добре е да ги пусна по света, те не са само мои. Let me talk to the wind!
Няма коментари:
Публикуване на коментар