Преди е можело да го
познаете по скъсаните дрехи, слабото
лице, умората и пламъкът в очите. След
това е дошла и саможертвата, венец на
многото чудеса, знамения, които да
покажат, че той е Избраният, Месията, който жертва
себе си, в името на хората. Било е много
лесно, едно вглеждане в очите, няколко
минути заедно с него и си бил готов да
повярваш. И да го последваш, в името на
бъдещето.
Много години след това,
в една малка и сива държавица, за пореден
път през последните години се търси
МЕСИЯТА, спасителят, който ще разцепи
моретата и ще ни поведе напред, без
значение къде ще стигнем. Ще има послание
като огън, което завладява, ще може да
си вдигне ръкавите за кръста, без да му
лъснат часовниците, ще поведе хората,
които ще разбират смислено и ясно накъде
и защо отиват.
Това си говорим с
Мавракис, един от малкото хора, с които
си позволявам да говоря за политика. С
другите трудно се разбирам, а с него сме
еднакво леви, комунисти по сърце, само,
че аз съм по-реалистичен, а той е
по-теоретичен, което не пречи да имаме
еднакви изводи понякога. Решен на отчаяни мерки,
за да докажа правотата си, аз се пробвам
на най-близкия възможен обект на
статистика – сервитьорката. Симпатично
изглеждаща жена, с обеца на веждата.
Оказва се, че е на 34 години...и започвам
с въпросите...
Бихте ли гласували за лява партия на предстоящите избори?
Отговор: Ъ....как така лява?
Ми така, социалисти, комунисти, това говори ли ви нещо?
Отговор: Не много, аз не се интересувам от политика.
Добре, а какво искате да се промени в България?
Отговор: Да имам по-висока заплата, да имам повече детски, да не работя на две места, както сега, да не са така високи сметките.
Добре, а какво излиза, че всичко е пари, така ли? Вие бяхте ли на стачките...
Отговор: Не можах, нали работя на две работи...
И все пак, за кого бихте гласували на изборите?
Отговор: За който успее да промени България.
И по какво ще го познаем?
Отговор: Ами, те ще кажат преди изборите.
Добре, вие помните ли някога някой да си е изпълнил предизборните обещания?
Отговор /с много мислене/: Май не...
И като се замисли
човек, интересен парадокс се очертава.
От една страна, появяват се куп партии
от страна на протестиращите, правят
събития, срещи, дискутират, търсят си
лица, наемат зала Армеец, озвучаване,
автобуси /никой не пита, откъде пари за
това, нали протестиращите са социално
слаби, които не могат да си платят тока/.
В общата еуфория, Стоичков иска да обръща журналистки, явно това е по-лесен начин
за изказ на един потенциален месия,
спасител на нацията. Страната кипи и
ври, всеки ден се чака революция и промяна
– и новият месия - водач.
От друга страна,
каква революция да очакваме, след като
я докарахме до там, че примерно от 10
случайно срещнати, един едва едва да
знае разликата между микроикономика
и макроикономика, както и смътно осъзнава
разликата между капитализъм и комунизъм.
Не знам дали някой може и да дефинира
какво е демокрация или свобода, там е
вече един на 50, ако не и повече. Пък ние
с Мавракис седим, пием кафе и си говорим
дали е възможно някой да излезе от сивата
маса и да поведе напред. Сигурно може,
ако кукловодите му са наблизо, смятам
аз. Мавракис е все още оптимист.
Сетих се за 1989,
когато от власт абдикира едно лошо
управление, което просто не си заслужаваше
страната и хората. Въпреки всичко,
забраните и мизерията, българите от
1989 пишеха стихове, имаха какво да кажат,
слушаха Бийтълс и Висоцки, можеха да
поспорят за политика и за култура.
Само
24 години по-късно, от власт абдикира
поредното лошо управление, но вече
българите не мислят, не мечтаят, не могат
да говорят, на тях не им стигат парите,
но не разбират защо, заети са да мислят
за поредното танцувално шоу, игра на
късмета или евтино сирене на промоция.
Нямам идея дали до изборите ще се появи
новият месия, който да поведе стадото
/никога не съм бил по-буквален/, но с
всеки ден се замислям повече за полет
навън и нагоре. Сигурно някъде навън в
някоя чужда страна ще мога да коментирам
чувството на хумор на председателя Мао
или първия албум на Ян Гарбарек.
Дали
пък няма да се случи чудо и наистина да
се появи месията - да обърне лъжите в
истина, да изцели населението от масовите
психически отклонения и социопатии, да
нахрани бедняците с ошушкания бюджет,
да успее да върне разумността в лудите
очи. Дали си струва за последен път да
се надяваме, а след това...
Няма коментари:
Публикуване на коментар