Каква е ползата ми от смъртта на Исус Христос?

Казват, че срещата с Исус оставя неизтриваеми следи в теб. Усещаш го като светлина, топлина, изход от задънена ситуация, опит за полет на духа и всичко останало. Това се случи и днес с мен, когато Го съзрях, измит от дъжда и намачкан от хилядите стъпки върху него. Не се наведох да го разгъна и дочета, защото ме замислиха въпросите до усмихнатото Му лице.

Всъщност, защо Исус от тази рекламна брошура е нещо средно между Ричард Чембърлейн и Люк Скайуокър, вчесан по модата на 80те, с грижливо подрязана брада и поглед, който внушава спокойствие. Винаги съм си представял, че Исус е брадат, с дълга коса, леко мургав, който умира на кръста заради нас. От много пътувания и премеждия, едва ли е имал време да си подрязва брадата, да си прави прическа ала Том Круз или дори да разработва самоуверения му поглед – на бял мъж на средна възраст, доста над 33, вероятно поне адвокат или бизнесмен.

Един човек умря за всички

Добре, а след това? Сигурно е умрял от стрес или върху секретарката си или от цироза, тайно пиейки шише след шише уиски, притеснен от това, че погледът му има такъв ефект върху хората. Или просто от умора. Или скука.

Кой е този човек?

Вероятно е някой бизнесмен, влюбен в 80те. Кара стилна, задължително американска кола, вероятно недвижими имоти, нещо, което може да ги гледа и убеждава. Вероятно разчита и на стилни дрехи/костюми, марков парфюм и въобще, много му е неприятно, че сега е на плочките и го мачкат. Фен е на Том Круз /периодът Top Gun/, уверен е в себе си, внушава и доверие на другите.

Каква полза имаме от неговата смърт?

Тук ме забихте. Вероятно, голяма, както се предполага от тона на брошурата. Може би е оставил колекция от Бетамакс касети или пък колата му стои някъде на брега на Маями и чака някой да врътне ключа и да я напълни с гаджета или...Добре де, въобще, мога ли аз да имам полза от нечия смърт?

Защо е важно да го помним?

Пак не разбрах. Наистина, защо...

Много си мислих през деня, защо наистина трябва да помним погледа на самоуверения бизнесмен от 80те, който е умрял, за да имаме полза, но и да го помним. И все още нямам отговор. Не посмях да отворя брошурата, винаги съм искал да спазвам хигиена, особено мисловна. Винаги съм бягал от религията, а напоследък все повече усещам, че християнството се превръща от духовно учение в ширпотреба, лексотан за масите и касичка за богоизбраните. Дори не визирам и поповете с ролексите, така сме им свикнали от години насам.

Говоря за новите учители и пастори, които ашладисват своята вяра на уморените и изкуфели глави на българите. Имаме нов образ на Исус – видяхте го. Нищо общо с революционера, който иска да промени света. Да започнем отдалеч – промяната вече не е задължителна, да потърсим нещо по-малко стресиращо, дали и кръвта по дланите не е просто кетчуп от пицата, с която е обядвал в някой крайпътен ресторант, бързайки за поредната сделка.  Да не забравяме, че саможертвата  Му е вече толкова популярна и важна, че носи директна полза на вярващите в нея – възходящ тренд му казват. Който е инвестирал преди краха на морално-духовната борса и е купил евтино, сега ще печели ли, печели! Защо е важно да го помним ли – за да не забравяме, че е най-добре да се купува евтино и да се продава скъпо, нали търсим ползата?

Въобще, изводите са ясни – модерните времена искат  и модерен Исус, който живее по новите закони и ви носи полза, като умела инвестиция. Исус ви спестява пари, грехове, усещания, както и да мислите.

И ако ви е харесал този текст, споделете и тази картинка във Фейсбук, за да се знае, че той има и място на Вашата стена.