От няколко седмици приспиваме Дингито в нашето легло, като и даваме възможност да се навика, навърти и в точния момент да загасим лампата и тя да заспи сладко сладко, бърборейки си нещо. Тази чест обикновено се пада на мен.
Така беше и днес, но прегръщайки я, докато тя повтаряше тихо нейното "блиру, блиру" се замислих. И се усетих в едно абсолютно безвремие, точно както се усещам по време на новогодишните празници. Наоколо е така тихо, нищо не се случва, сякаш само минути преди това не е било петък, в който всичко около теб ври и кипи...
Затворих очи, беше много тежка седмица.
Светът през очите ми - статии, истории и всякакви други словесни водопади и течове, за каквито се сетите!
Няма коментари:
Публикуване на коментар