Много настроение в две песни....

От няколко часа съседът ми върти Батальонът се строява и Сто патрона, свършват песните, а той ги пуска пак, отново и отново. Не знам какво се случва, но това е поредната вечер, в която върти две песни в някаква поредност, а после настава тишина.
Приспивам малката и се чудя, след като почне да разбира, какво ли ще и обясня за този човек, защо върти в някаква странна поредица две песни по цяла вечер. Какво ли изпитва?

Докато слушах как Дингито леко похърква, сетих се, че около 1982 година официално имах първата си касета - 6 минутна демонстрационна касета Сони, на която човек можеше да си запише точно две песни, че и малко да не му стигнат. Редовно дебнех по радиото да запиша някоя песен, имах на разположение един моно касетофон Сони, който живя почти до 2002 година, когато се амортизира съвсем, след години упорито лашкане навсякъде.
 Безкрайно много нощи, в които слушам радио, за да запиша за пореден път по една страна с една песен и да чуя касетата  милион пъти на другия ден.
Няколко неща, които научих от малкото оранжево SONY:
- ако имаш място за две песни, трудно може да събереш три
- стандартната поп песен е около 3 минути и нещо. За зла ирония - винаги с малко не ти се събира.
-по гласа често можеше да се познае водещият каква песен ще пусне, станах добър психолог :)
- научаваш се да мериш време, пространство и разстояние - дължината на лентата
- все някога се налага да изтриеш нещо, научаваш кое е важно и кое не...
- изтриваш все някоя любима песен, за да събереш нещо ново...научих се и да губя.

Безкрайно много неща, които любителят на гореописаните песни едва ли ще разбере някога. Вероятно ще се наложи да мисля за изолация, за полиция или за друго жилище. Сега и разбрах и кой пуска песните, ох...