преди заспиване

Като бях дете, имах навика да се приспивам с мечти. Не ми се спеше, затова затварях очи и си представях, как някога ще имам всъдеход, с който ще обикалям навсякъде, ще мога и да живея вътре.
В ежедневието рядко се сещах за това, освен като започвах да събирам пари, за да го построя. С тийн годините този всъдеход изчезна, за да се появи “къщата”. Малко по-късно, вече си представях, че имам къща, в която живея. Наум и с затворени очи си представях как живея вътре, как вървя вътре из коридорите.
Заспивах бързо и ми беше едно приятно топличко да си мисля за това, особено когато живеех в Пловдив и зимата ме тормозеше отново в таванската ми стаичка. Опитвах се да пътувам в мечтите си, за да не зъзна под трите одеала, защото сметката за тока винаги беше един плашещ момент от месеца.
Винаги съм обичал да помечтая преди заспиване, ей така, със затворени очи.
Всъщност, напоследък се появи ...ТОЙ. Загасям лампата, придъпвам одеалото си, от хола тихо звучи музика, нагласям телефона да звънне в 6 часа, затварям очи и пред мен се появява. Появява се той, един друг свят. За първи път го бях видял много ярко преди месеци, в една зимна вечер. Затворил бях очи, мечтаех, лежейки в хола на земята. Изведнъж хлътнах. За секунди се озовах в едно прекрасно място с полянки, цветя, миришеше на зеленина.Пред мен имаше и къщичка, която достигнах, отворих вратата и вече бях заспал. Сега вече знам, че и тази улица е от този свят.
Излизам от входа на блока и нагазвам в една река от жълти листа, която никой не е почистил и те само лежат на асфалта и можеш да ги подритваш. Няма много хора по улиците, въпреки, че картината е ярко контрастна, всичко много ми напомня на картината от детството ми. Защото такова съм го запомнил, пълно с аромати. Такива аромати, които и до момента са още в главата ми. Миризмата на мастило в чекмеджетата на апартамента на баба и дядо. Лепкавата горещина на знойните селски вечери, когато седях на село, за да слушам радио по цели нощи. А когато радиото спреше, оставаше само нощният шум от селото, примесен с жуженето на пчелите и блъскането им в прозореца. Туп, туп. Или как с дядо ми Марко вървим в мъглата на централната улица и аз за първи път ям печени кестени, купени от човек, който се появи внезапно и изчезна. Кестените бяха опаковани в листове от писма, които ме не можах да прочета. Бях на 6 годинки. Миришеше и водата ,с която миеха улицата. Това ме впечатляваше, дори и като дете, когато вървяхме в редичка и неумело се пречкахме на циганите, които миеха с маркуч.
В джоба ми имаше 20 стотинки, с които исках да си купя сладолед, но не можеш. Не знаех дали трябва да ми върнат или не, затова не се престраших. Правя си някакви ранно сутрешни разходки из селото ми, сред мъглата се спускам сред люляците към къщата ни.Няма никой, защото това е първият рейс от града към село.Вървя по центъра, минавам по /разрушената сега/ ограда на градината, кметството и вървя по едни самотни улици, през които ми се разкрива в странна далечина всичко онова, което още не познавах, затова ми беше и интересно.
Въобще, аз май успявам да се пренеса в един свят, който загубих, преди да осъзная, че цял живот ще ми липсва. Там съм и аз, безплътна сянка, която се шмугва между редките хора по улицата покрита с жълти листа и не проявява никакво желание за контакт с другите. Защото ме е страх, че ако проговоря, ще се събудя и ще се наложи да напусна това място. Не искам. И без това го посещавам само за 5-10 минути, преди да заспя.
Твърдо съм убеден, че някога ще успея пак да се добера до там, да ям пасти, извадени от шкаф с дебело стъкло, опаковани в амбалажна хартия. Дядо ми ще се връща у дома, донесъл в някаква хартия небет-шекер, едно странно лакомство, което чупеха с чук на тезгяха в магазина.И все някога утрините ще имат мирис, оня аромат, който помня от хаотичните и цветни години на моето детство.
Обещавам си, утре ще стана рано и ще опитам да помириша света. Нещо ми подсказва, че няма да мирише на нищо, но аз пак ще опитам.
Засега не бързам да емигрирам в света, в който влизам всяка вечер от месеци.
Много ми харесва, но засега съм тук. В събота Маргото ще ми дойде на гости, не мога да пропусна това.
А вашата реалност ухае ли? От кога не сте вдъхвали, за да усетите мириса и пулса на живота ви...
Аз утре ще опитам.