Престъпление и наказание

Колкото и да е тъпо, след 1 час фитнес вчера, в който се потих като глиган, но явно изхвърлих цялата негативна енергия възможно, нещата взеха нов обрат. Самонаказах се, с въртене на колелото и коремни преси и упражнения за гърдите и клекове, но накрая излязох нов човек. А на новия човек му беше весело и не го болеше главата.
Вечерта завърши успешно, с един много приятен разговор на Ла Банка. Прибрах се пеша, нещо което май никога не ми се беше случвало, поне в последните 3 години. Бях забравил колко е хубаво да вървиш пеша. И се събудих усмихнат, а на компа се дърпаше култовият съветски филм - "Непобедимият", където очилат дребосък разхвърляше вредители от всякакво естество, с прийомите на борбата самбо. Класика в жанра. Само за неделя вечер, да гледам и да се надъхвам.:wizard:
Май ще се записвам на самбо, винг-чуна утече леко в река от безвремие.
И вчера се замислих за една жена, която помня от детството си.
Бяхме още деца, когато тя ни причакваше пред училище и просеше. Били сме 8-9 годишни и да си призная, лично мен много ме беше страх от нея. Праволинейното ни социалистическо общество наистина не допускаше възможността да се проси, а тя го правеше. Не че правеше нещо, освен облечена с една бяла лятна рокля да дебне всеки и да моли за "пари за пътни, че не и достигат".
Но това звучеше странно и ме плашеше. И на лицето си имаше една характерна отнесена физиономия, която събрана с острите, налудничави черти, ми действаше като паник бутон и аз бягах, без да мисля "защо" и "от кого?".
Вчера я видях, съвсем случайно. Вървеше в посока на моя квартал. Не я бях виждал от сигурно 15 години, изчезна някъде около началото на 90те, когато за последен път се опита да ме изръси с пари, а аз и отказах, вече смело застанал срещу нея.
Беше остаряла, много даже. Но старостта не беше успяла да деформира острите, груби черти на лицето и. Само дето вече не беше отнесено. Беше друго.
Дали не беше пътувала до там ?
Кой знае, до там може би не се пътува лесно. Странни спомени ми дойдоха в главата.