Национална служба...за борба с чалгата

Хората са странни животни. Разбират нещата по странен начин. Всъщност, от няколко дни продавам тениски, на които с големи букви пише “Национален служба за борба с чалгата” , под които има знак Стоп и мацка, която би трябвало да олицетворява изрусена и леко дебелогъза фолк певица, тип началото на 90те, фирма “Фолктон”.

Смешното в този дизайн е, че това е remake на дизайна на Ловци на духове / Ghostbusters/ - известна комедия от края на 80те, съчетан с леко НСБОП намигване.

Преди 3 дни ми звънна Х, като ентусиазирано ми каза, че в редакцията на местен вестник са харесали тениската и идеята, като искат да си вземат и да я представят.
Взех бройки, пакетирахме се в колата и се озовахме в редакцията. Посрещна ни една ентусиазирана лелка, която с възторг ни покани в приемната, черпи ни с минерална вода и зачакахме журналистка.
Тя попита дали и носим тениска, извадих и от торбата, тя я премери, ставаше и, постави я на масата, попитах я дали иска още, тя каза, че няма против. Никъде не стана дума за пари, което малко ме попритесни.
В един момент се попритесних още доста, когато лелката бойно застъпи своята идея, че прави чест на млади хора като нас, че сме подели такава благородна идея, как дъщеря и слуша само чалга, как мъжа и работи като DJ по сватбите, но вътрешно мрази тази музика, а тази фланелка е за него.
Много думи, а никакви пари.
Това кара всеки добър търговец да настръхне. А всеки лош да си хване стоката и да изчезне. Аз изчаках.
Жената се отнесе в някакви дебри на бъдещето, като каза, че това е идея, която заслужава национално признание, как те ще ни го дадат, като пуснем и рекламните фланелки “ по да кажем.../кратко колебание от нейна страна/ ...1 лев...”
Всъщност, жената ни беше взела за някакви рок-пуристи, които в нейната наредена вселена подаряваха трикотаж с фабрична стойност 6 лева на случайни хора, които се държат мило и са готови да ги подкрепят.
Това ме взриви. Със студен тон, намигвайки емоционално, заявих, че това е бизнес, не идеология. И че подаряването на рекламни артикули не ми е слабост, защото просто това е тениска, не членска карта.
И че ако иска да се бори с чалгата, какво ще противопостави – Пиринфолк или Веско Маринов, който благо гледаше от календар с автограф? И защо въобще не се научи, че революцията почва от себе си и от вчера, а не от друг и от утре....
“Това значи ли, че ще трябва да си платя тениската ?” бе отговорът и. Странно, оказа се, че в стаята странно захладя, извади някакви рекламни тарифи, при което аз пък прибрах тениската в чантата. И набързо си тръгнахме.
Странно, колко ли обругано и закърняло трябва да е едно съзнание, че да приеме всяка абсурдна идея, само и само за да се добере до нещо, като не дава нищо...?
И колко е трудно сам да започнеш нещо, в което вярваш. И въобще дотолкова ли сме глупави, че да не можем просто да се усмихнем, като усетим шегата...
Или вече толкова сме канализирали животите си, че и шегите ни станаха толкова стандартни, че приемаме всичко като шаблон, извън който всичко вече не ни е смешно, а колкото и абсурдно да е, звучи ни сериозно.
Странна работа, служба за борба с чалгата...А да като преборим чалгата, какво още ще борим ?
И докато се борим с маоистките хартиени тигри ( “All reactionaries are paper tigers. In appearance, the reactionaries are terrifying, but in reality, they are not so powerful. From a long-term point of view, it is not the reactionaries but the people who are powerful.” ), колко ли още истински ще се нароят...?
И ако даваме подкрепа, тя левче ли трябва да е...?
Левче ли купува спокойствието ни...?