сряда, 30 август 2006 г.

Лятото свърши...

Днес видях директора на училището да се разкарва с един наръч метални пръчки. С риск за живота си го настигнах, гонен от воя на автомобилите. Пошегувах се, дали това са новите учебни помагала.
Разсмяхме се, след това отидох и се включих в Глобул Смарт, 500 минути към 10 номера.
Тази есен ще има яки разговори, затова се налага.
Интересно, една група хора, абонати на услугата, си играе на "ти си ми приятел-ти не си ми".
Аз няма да правя така. Смешно ми е.
Всъщност, лятото взе, че свърши. Това си мислех, докато се излежавах у дома в леглото.
Но това е сигурно първото лято, от което съм доволен.
Финансово и емоционално.
И което го завършвам трайно усмихнат, леко уморен , но пълен с енергия за бъдещето.
И обещавам да пиша по-често. Адски много ми се пише, ама време не остава.
Какво ли не се случва...
И даскалото почва, ех, съдба. Надявам се, да е последна година... :wizard:

Няма коментари:

Публикуване на коментар