The Leaves - Codine (1967)

The Remains, Why do I Cry - защо ли?

Докато не ти позвънят на вратата...

Има едни моменти вечер, когато обожавам да стоя сам. Да си пусна някоя плоча със стара музика на грамофона, докато навън е адски тихо. Да слушам всяко пукане и да му се радвам, сякаш с него мога да върна годините назад и да се окажа примерно някъде около 1966, заедно с първия албум на John Mayall and the Bluesbreakers, блус, който се точи като мътна река, в която можеш да удавиш всичко от деня.

На вратата се звънна. Не очаквах гости, но не бях склонен и да им откажа гостоприемство. В такива моменти, докато се взираш в шпионката, със сигурност се молиш да е някой заблуден закъснял търговски пътник, който да се мъчи да те излъже за някоя китайска дрънкулка. Или съсед, който се опитва да паркира, докато му пречи нещо. Възможно бе да дойде и приятел, да сподели каната с черен чай или да изкоментираме плочата, която бе време да обърна от другата страна, защото игличката си играеше с крайните празни бразди и само пукаше и пращеше.

Но в шпионката не се виждаше нищо. Отворих вратата,  лъхна ме вятър от далечните хълмове,  от многобройните врати, които в момента стояха отворени и лъхаше на дом, на вечер, на тъмнина, на смърт. Смърт ли казах?

От всички неща на света, никога не бих се сетил точно за нея. Но и тя идва така внезапно, с прозвъняване, зад което не стои никой, но ти дава време да се замислиш, че каквото и да стане, никога няма да избягаш от това пътуване.

Дали съм готов? Малко дрехи в една пътна чанта, сякаш въобще някога ще ти потрябват нещо повече от дрехите, с които си избягал от тази лятна нощ. Обувки, защото ще тръгваш на дълъг път. За храна и вода не си и помислям, защото знам, че след първата крачка стомахът ми ще е свит така, че да не мога да поема нищо. Остава ти само да минеш през хората, които се мотаят около входната врата на блока, която може да бъде и изходна, наистина, въпрос на гледна точка. Няколко баби с внучета стоят на скамейките пред блока.  Гласовете им, размити от жегата и от слабия шум на листата по дърветата, обикалят из целия блок, обсъждат всички, докато внучетата им играят невинни и рисуват цветя по напукания асфалт. Те все още не разбират, че са осъдени да остареят и също така да гледат внучета, чоплейки с отровни човки всичко друго наоколо, не от злоба, а от ужасната скука да чакаш всичко това да свърши. Вероятно ще успея да ги мина незабелязан, както всеки ден. Дали това не е илюзия, която сам си създавам, вероятно повече никога няма и да разбера.

Не ми остава друго, освен наистина да отворя вратата. Трудно, сякаш е залепена. Но отвън нямаше никой. По стълбите се чу само шляпане на крака в подпетени чехли, които удрят всяко стъпало, докато собственикът им отива на някъде, търсейки с ръце къде по стените има ключ. Бях сигурен, че дори чувам търкането на пръстите по мазилката.

Затворих и за пореден път обърнах плочата. Тя щеше да се върти, не знам наистина още колко пъти. Никой не знае, докато не ти позвънят на вратата...

Въртеше ми се в главата, със седмици. Сетих се за Рей Бредбъри и го написах. Един от любимите ми писатели. Лека му пръст.

Когато започнеш петото десетилетие на живота си...

Днес успях да стана на 39 и да започна четиридесетте си години. Да си призная, много ми беше криво.
Усещах се точно ето така, както се е усещал някога Веничка Ерофеев, но той дори не е стигнал до 40те си години, поне в "Москва Петушки"
"Виж, когато навърших двайсет години, тогава бях безнадеждно самотен. И на рождения си ден бях унил. Дойде ми на гости Юрий Петрович, дойде Нина Василевна, донесоха ми бутилка столичная и една консерва постни сарми — и такъв самотен, такъв невъзможно самотен си се сторих сам на себе си покрай тия сарми, от тази столичная, че без да ми се плаче, заплаках…
А когато навърших трийсет, миналата есен? А когато навърших трийсет, денят беше унил като деня на двайсетата ми годишнина. Дойдоха ми на гости Боря с някаква смахната поетеса, дойдоха Вадя с Лида, Ледик с Володя. И ми донесоха — какво ми донесоха? Две бутилки столичная и две консерви пълнени домати. И такова отчаяние, такава мъка ме налегна покрай тия домати, че ми се доплака — но тоя път не можах…
Значи ли това, че през тия години съм станал по-малко самотен? Не, не значи. Тогава значи ли това, че за десет години душата ми е загрубяла? Или че сърцето ми се е ожесточило? Също не значи. По-скоро дори наопаки, но за плач — все едно не заплаках… "
Тъпо е да остаряваш, но успях да изям половин пица, да играя на боулинг с Ваня и да падна позорно, да купим маса със стол за терасата, да получа няколко хубави подаръка, това беше и вероятно това ще е.
Искам на благодаря на всички, които се сетиха за мен в този дълъг и горещ ден. Благодаря ви и при първа среща - ще черпя бавно и мъчително. Наздраве! И обещавам, няма да са от консервите с пълнени домати...
Тъжно ли ви звучи? Не, просто съм вече на 40.

Наистина ви благодаря за поздравите, те са важни за мен.

Рекламата, която ме усмихна...нямаше как да не...

Попаднах на нея съвсем случайно...

Английският фийлинг ме захили...Това ми хареса!!!
Поздравявам се с оригинала:

The future's clear and bright...but i am not there...:)

Сатурнова дупка преди да стана на 39 и да започна 40тата година...

От няколко дни се усещам напълно в дупка. Нервен съм, все се карам с Ваня, явно приказката, че няколко дни около всеки рожден ден - ни му взимай, ни му давай на рожденика. И така, на 18 юни ще стана на 39 години, ще започна 40те, здраво скочил в отвъдната, втората половина на живота, от която никой не се е измъкнал жив. С всеки нов рожден ден започвам да се усещам все по-неудобно и по-нелепо, дали е от годината или от умора в материала, сам не знам. Но искрено искам да мине леко и неусетно и ...да се събудя на 19 юни сутринта. Може и да не ме боли главата и да не съм отрупан с подаръци, не държа на това, просто да мине...

Какво е футбол...?

Футбол е когато дават важен мач и отвън в паркирана кола с отворен прозорец видиш съседа си, който е избягал от дома си, само и само да слуша мача по радиото, далеч от жена си, която явно го трови с телевизионни помии.  А ако това са го направили двама съседи в различни коли, значи и са от различни отбори.

Bildstörung - Frankfurt Babylon - немска пънк класика

Горд собственик на плочата съм :)

Да загубиш...

много е тъпо да загубиш някого, когото познаваш от 25 години. Ей така, трайно и съзнателно да му теглиш една и да го изтриеш от телефона си и от всички социални мрежи. Защо ли, сигурно заради жегите или заради нервите, с които е свързан живота ни. Или заради лудостта, която ни погубва, на която непрекъснато трябва да устояваме. Опитвам се да се държа от тази страна, дано успявам.

Житие - битието на един градски Исус

Как ли ще преживее един Исус в бетонната джунгла и...хахахаххаха

баница на хаинбоаз

Веселин Маринов - новият държавен бард на партия с четири букви?

Като клюка дочух, че днес трубадурът на развития герберизъм, самият Веско Маринов, ще изнесе концерт в Стара Загора. Концертът бил с покани, като на много предприятия им раздали безплатни билети. И какво се оказа, за пореден път Веско Маринов посещава Стара Загора, за пореден път организирано от ГЕРБ, за пореден път  членовете на партията им се дава "духовна храна" по техен вкус. Добре, че хваща последните хладни дни, иначе...няма да му стигнат копринените ризи за сцената. Не им ли писна вече на хората от фалша му, че го лансират на партийно и държавно ниво? Това ли е новата култура на новото време?

Marina, early 70s, hip shake - жесток гръцки shake :)

Sneazy sixties shake .... Apsou Gitses

Zoe & The Storms - Akou Me 60s

Bad Religion- American Jesus - интересно, а каква ли песен ще направят за българския Исус?

Любима песен на Bad Religion.

Alegria, Alegria - Caetano Veloso - няма как да не ме усмихне тази песен

Точно минути преди полунощ, на един труден ден...

Sergio Mendes & Brasil 66 - Mas que nada - мързелива неделя...

Страхотна песен, която може да те удави със своето easy отношение. Липсва ми само малко вятър, да ми повее, солен един такъв.

Blackmore's Night - Under a Violet Moon Live

Събота вечер - време за контракултура...David Peel and The Lower East Side

В събота вечер, телевизиите гледат да ни залеят с максималната помия, която така да ни надруса, че...въобще да не разберем, кога е дошла неделя и понеделник.
Днес по случайност открих едно ново име в музиката за мен - David Peel. Продуциран от Джон Ленън и Йоко Оно, той ми се стори едно вкусно откритие в днешната музикална сивота.
Позволявам си да ви натровя с няколко отровни гъби, оппа, песни негови:

Легендата твърди, че Малкълм Макларън го чул, едва тогава се върнал в Англия и направил Секс Пистълс.

Друга тема -  омразата му към ченгетата.

Човек като мрази, няма как и да не обича...марихуаната.

Тук можете да видите Ленън и Оно...

Най-малкото - впечатлен съм. Има какво да се слуша тази събота.

На горещия телефон в община Стара Загора приемат хладно...

В един друг блог ви разказах, че от два месеца ремонтират квартала, в който живея. За пореден ден, събота, една машина разбиваше камъните пред блока. Трака, трака, трака. Събота, между 14.00 - 16.00. Не е ли удачно да спре? Но явно не е удачно...
Звъня на горещия телефон на общината. Вял глас.
- Ако имате проблем, подайте жалба в понеделник!
- Добре, ама той сега разбива камъни и шумът е ужасен! 
- Работят извънредно, за да завършат ремонта. Да не мислите, че му е голям кеф да работи днес.
- Но шумът не се понася, при това се нарушават явни разпоредби за пазене на тишина. Не може да се прави едно, а да се нарушава друго.
- Казах ви, понеделник подайте жалба. Не мога нищо да направя.
Тегля му една майна наум, а му пожелавам "приятна работа" и затварям. Странно, веднага след това багерът спря. Какво е това, чудо, силата на гражданското общество или просто на багериста му писна...Още нямам отговор.

Допълнение: Багеристът  се върна и продължи. И така с часове. И все още е събота, между 14.00 - 16.00

Предлагам горещият телефон на община Стара Загора просто да се нарече "студен" и да се замести с робот, който да отговаря на всяко обаждане:
" От мен не зависи нищо. Понеделник подайте жалба. "
Ще излезе по-евтино и няма да има илюзии, че нещо някога ще се промени.

На първи юни - като в мъгла...

Не знам кой го е измислил, както и какво се рекламира /но се надявам да не е някоя нова БСП издънка/, но центърът на града ни е пълен с паркирали коли, на които някой е вързал червени балони отгоре. Част от хората дори не са ги видели и така си карат, в много леката утринна мъгла. Така е, като не си гледаш по-нагоре от краката. Или пък си съпричастен към идеята, която и да е тя. Това вероятно ще си остане загадка, както и причината за смъртта на Ленин - от куршума на Фани Каплан ли почина, от сифилиса или от неудобството, че ще трябва да дава обяснения...Мъгла.

TAMUTAMEN - Tamutamenkind - 7'' - Нова плоча на израелската хард кор/блек метъл група

Във времето, когато хората почти не купуват музика, а още по-малко на грамофонни плочи, лейбълът Darbouka от Франция издават първата плоча на групата TAMUTAME.
Пет песни с брутален  хард кор/блек метъл от Израел.

Групата е съставена от членове на MONDO GECKO, DIR YASSIN и WHORECORE.

Сайт на Darbouka Records

Lyn Roman - Don't Look Back/Living In the 80s - 12'' - специално DJ издание, ICHIBAN Records

Името на Лин Роман би трябвало да ми бъде познато от R&B сцената на 60те, но явно съм го подминал или е било интересно предимно за съветските учени от епохата. Но на вашето внимание представям неин сингъл за DJ от 80те с /твърди се/ нейният единствен голям хит от тези години -  Don't Look Back.

На втората страна се крие доста по-рокаджийската  - Living In The 80's.
Изданието е на Ichiban Records и можете да го намерите в моя Ebay магазин.

Случайно на гара Варна - Валери Станков

 Любимо и много истинско стихотворение!

СЛУЧАЙНО НА ГАРА ВАРНА
Този град ни събра и ни пъхна в бюфета на гарата.
Ти - изпуснала влака, а аз - без пари и подслон.
Но да тръгваме, мила, защото съм сърбал попарата
на ченгето, което се шляе по втори перон.
Да преминем шпалира на врабците, във парка замръзнали.
Да си скриеш в обувката отеснялата брачна халка.
От несръчните твои целувки когато ми свърши и въздуха,
да помилвам тогава лицето ти с хладна ръка.
В някой евтин хотел да се любим, по-бедни от дяволи -
в сиромашкия сняг на изтъркан от ласки чаршаф.
А по изгрев да тръгнем - непознати, далечни и ялови.
Ти - невинна овчица, а аз - отмалял вълкодав.
Да загърбя дъжда и да вдигна яката на шлифера.
И помахал на първото за пари озверяло такси,
да се питам до вкъщи къде съм, защо съм и жив ли съм
подир твоите ласки и парфюма от твойте коси.
А когато ти звънна, да чуя: - Сгрешили сте номера!
Да потропва ченгето в студа "Болеро" от Равел...
И във зимните нощи да натискам в леглото си спомена -
една гара случайна и случайници в евтин хотел.

Източник: Валери Станков - Влакът към зимата 

Агро - готик - оркестър Агрофермер

Тази песен ме разби, особено идиличния соц-реализъм на стената. Загледайте се! Особено готически ми стои, насред колоните на нещо, което е вероятно механа...

Един прекрасен начин да ти започне денят...

начин да оставиш трайна следа

автентична снимка

Как евреите носят кръстове в наши дни...

Едно от най-лудите неща на света, които могат въобще да ви се случат...да носите кръст и да сте евреин, при това комбинирано с последните капки майски дъжд, които се изляха над Стара Загора. Кръстът е зелен, аптекарски, а мястото му е пред една от нашите аптеки Фрамар.

На мен като мъж в офиса се падна задачата да изкача един зелен кръст със светодиоди по стълбите.  Мъжете в офиса са изчезващ вид, който си знае мястото и има широк спектър на приложение – смяна на тубите вода, гонене на мишка под бюрата или..носене на кръст.

Нарамих тежкия кръст, поех въздух и веднага фантазията ми ме хвърли хиляди години назад, когато един мой роднина пак така си носеше кръста към хълма Голгота, а после от това се започна една от най-добре развитите търговски марки на света.  Вървя, капките ме мокрят, влизам вътре в сградата и си мисля...няма кой да ме заснеме. Качих се горе, с мъка се разделих с него,  увих му кабела в основата и се опитах да разкажа на всички, че евреин е носил кръст, да, вярно зелен и с диоди, но кръст. Никой не ме разбра. Вероятно няма и да бъда разпънат.

Усетих се разочарован. Пропуснах си шанса да стана...

Корейски деца свирят на акордеон песен на A-HA

Някаква абсолютна лудост, корейски деца свирят на акордеон и то добре, но песента е на вражеска западна група... :)
За справка - оригиналът!

Ревю: Ресторант "Щастливеца", Стара Загора, Мол Галерия

Посетете го, ако обичате стила на хотелите Кампински /така поне го усетих аз/, изискано ретро, вкусна храта, интересен интериор. Добри цени, но...прочетете повече.


Адрес: Стара Загора 6000,  ул. „Хан Аспарух” 30 /Мол Галерия, етаж 2/
Телефон за резервации: 042 919 494

Как открих Стивън Кинг...

Помните ли...Стивън Кинг? Един от култовите автори, който стана ужасно популярен в България, тъкмо в края на 80те и началото на 90те. ...