Случайно на гара Варна - Валери Станков

 Любимо и много истинско стихотворение!

СЛУЧАЙНО НА ГАРА ВАРНА
Този град ни събра и ни пъхна в бюфета на гарата.
Ти - изпуснала влака, а аз - без пари и подслон.
Но да тръгваме, мила, защото съм сърбал попарата
на ченгето, което се шляе по втори перон.
Да преминем шпалира на врабците, във парка замръзнали.
Да си скриеш в обувката отеснялата брачна халка.
От несръчните твои целувки когато ми свърши и въздуха,
да помилвам тогава лицето ти с хладна ръка.
В някой евтин хотел да се любим, по-бедни от дяволи -
в сиромашкия сняг на изтъркан от ласки чаршаф.
А по изгрев да тръгнем - непознати, далечни и ялови.
Ти - невинна овчица, а аз - отмалял вълкодав.
Да загърбя дъжда и да вдигна яката на шлифера.
И помахал на първото за пари озверяло такси,
да се питам до вкъщи къде съм, защо съм и жив ли съм
подир твоите ласки и парфюма от твойте коси.
А когато ти звънна, да чуя: - Сгрешили сте номера!
Да потропва ченгето в студа "Болеро" от Равел...
И във зимните нощи да натискам в леглото си спомена -
една гара случайна и случайници в евтин хотел.

Източник: Валери Станков - Влакът към зимата