Усещах се точно ето така, както се е усещал някога Веничка Ерофеев, но той дори не е стигнал до 40те си години, поне в "Москва Петушки"
"Виж, когато навърших двайсет години, тогава бях безнадеждно самотен. И на рождения си ден бях унил. Дойде ми на гости Юрий Петрович, дойде Нина Василевна, донесоха ми бутилка столичная и една консерва постни сарми — и такъв самотен, такъв невъзможно самотен си се сторих сам на себе си покрай тия сарми, от тази столичная, че без да ми се плаче, заплаках…
А когато навърших трийсет, миналата есен? А когато навърших трийсет, денят беше унил като деня на двайсетата ми годишнина. Дойдоха ми на гости Боря с някаква смахната поетеса, дойдоха Вадя с Лида, Ледик с Володя. И ми донесоха — какво ми донесоха? Две бутилки столичная и две консерви пълнени домати. И такова отчаяние, такава мъка ме налегна покрай тия домати, че ми се доплака — но тоя път не можах…
Значи ли това, че през тия години съм станал по-малко самотен? Не, не значи. Тогава значи ли това, че за десет години душата ми е загрубяла? Или че сърцето ми се е ожесточило? Също не значи. По-скоро дори наопаки, но за плач — все едно не заплаках… "
Тъпо е да остаряваш, но успях да изям половин пица, да играя на боулинг с Ваня и да падна позорно, да купим маса със стол за терасата, да получа няколко хубави подаръка, това беше и вероятно това ще е.
Искам на благодаря на всички, които се сетиха за мен в този дълъг и горещ ден. Благодаря ви и при първа среща - ще черпя бавно и мъчително. Наздраве! И обещавам, няма да са от консервите с пълнени домати...
Тъжно ли ви звучи? Не, просто съм вече на 40.
Наистина ви благодаря за поздравите, те са важни за мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар