Аз не съм толерантен! Аз съм нормален!

Връщаш се у дома след много тежък и тъжен ден и в кутията си намираш следната покана:

Прекрасно! И аз искам да съм нормален и да докажа на всеки, че не съм извратен човек. До каква степен съм нормален ли??? До степен на това да потръпна, когато майка ми ми звъни, за да ми съобщи, че някой /но с право да работи в гробището / е разбил гроба на баща ми, за да може да вземе мраморните плочки и да ги сложи на съседен гроб. И когато майка ми намира директора на гробището, той и казва - Пишете жалба до кмета, той е моят началник.
И майка ми пише жалбата си на ръка и отива в общината, където и казват - Срокът на отговор е 2 месеца. Чакайте.
Не мога и няма как да бъда толерантен към това, защото е извратено!

Чак след това виждам, че това било "анти-хомо шествие", с гарантирани 0% толерантност.
В това ли се измерва модерната нормалност - в афишираната параноя и хомофобия?
Бих препратил СНЦ "Вярност" към Уикипедия, където пишат:
"Според теоретици като Калвин Томас и Джудит Бътлър хомофобията е преди всичко страх у хетеросексуалният да бъде идентифициран като хомосексуален. Тази теза изказва твърдението, че хомофобските емоции спрямо хомосексуалността са активен опит за дистанциране от негативно разгледаната категория и идентификация с един по-положително приеман социален статус. Това утвърждава личността в образа и на хетеросексуална, в границите на хетеронормативността на мнозинството и избягване възможността за идентификация с хомосексуалността.

Американската психоаналитичка Нанси Чодоров разглежда мъжествеността като много по-чувствителна и ранима от женствеността. В традиционната концепция за предаването на мъжествеността на Фройд тя представя хомофобията като защитна реакция на мъжествеността срещу чуждия експресивен фемининен модел на отношение със света. За този тип момчета и мъже, които изпитват трудности със затвърждаването на собствената мъжественост, собственият аз, както и възприятието за околния свят, са заключени в бинарни опозиции по модела на архаичното митологично мислене — мъже/жени, силни/слаби, мъжествено/женствено, добро/лошо. Те подтискат експресивните фемининни модели на поведение и отношение с околните и затвърждават един положителен за тях, хетеросексуален аз-образ."

Може да звучи перверзно или развратно, но аз намирам за ненормално това, че някой посмява да разбие гроба на баща ми, за да препродаде плочките, а след това ние трябва да пишем жалба до кмета и да чакаме 2 месеца за отговор, макар плочките да са на 3-4 метра от гроба. Другото, хомосексуализма, ами, нямам против.