Мрежов бизнес с отдаване на gps под наем - поредният капан за алчни мултилевъл баламурници...

Винаги съм проявявал топло учудване и мека загриженост към любителите на мулти-левъл маркетинга, както и притеснение, че наличните лекарства на пазара са безсилни. Но дори и след шумните сривове на системата SAVEWAY, които попариха много и то с доста пари, предприемчивите глупаци от България са готови да подадат поредната порция спестени пари за нов бизнес – „далаверата с GPS – ите”.

Да видим далаверата, описана през очите на един от инвеститорите:

„В Geteasy за стартиралите с Premium ( 1200 евро) на всяко 7, 14, 21 и 28 число от месеца получаваме рента = 300 евро на месец в срок от 48 седмици( 1 година ) 12 месеца по 300=3600 за 1 година( компанията ни удържа 20 евро на месец х 12 месеца =240 евро на година)
Калкулатор : 3600-240=3360 евро за 1 година( 12 месеца по 280 евро месечна рента)
Купуваме стартов пакет (GPS-Локатори- пакет Premium=1200 евро)-които компанията отдава под наем и разделя печалбите през първите 12 месеца с нас.През следващите години печалбите са за компанията. прост и лесен бизнес .Живеем от Рента-Доходи.
Присъедини се сега.

Информация за стабилност и устойчивост на GetEasy:
GETEASY е компания, която не е отворена за целия свят. За да бъде бизнеса УСТОЙЧИВ , закупуването на пакети се ограничава до ДНЕВЕН МАКСИМУМ , който зависи от договорите подписани с клиенти, които искат да наемат нашите GPS-локатори ,следователно не е отворена за целия свят , а ОГРАНИЧЕН БРОЙ ПАКЕТИ на ден . В момента тази цифра е дневно 1000 Premium пакети ( 20 GPS-локатори в пакет ) . След като продажбите на ден достигнат 1000 ,тогава срещу съответния пакет пише НЯМА НАЛИЧНОСТ , и кандидатите трябва да изчакат до следващия ден , за да могат да си закупят пакет .
Това е много хубаво , защото компанията не иска да прави грешки които да доведат до липсата на устойчивост - не иска да продава повече пакети , отколкото всъщност има нужда за договорите подписани с клиенти.
Логично , докато търсенето расте , компанията ще търси нови клиенти за апаратите , преди те да са закупени от членовете и ще расте броят на пакетите налични на ден .”

Голяма далавера, ако се замислиш, даваш едни пари, после само цоцаш медец от тях, а накрая на годината ти връщат пак инвестицията и ти си много, много напред.

Много ми е чудно обаче, някой от великите лидери и ментори на мрежовия бизнес задава ли си въобще следните въпроси:

01.  Абе, какво е това gps и как се ползва точно?

02.  При положение, че цените на дребно в България вече клонят към 70-80 лева за gps с две години гаранция, кой ще тръгне да наема gps устройство на месечна такса?

03.  Какъв gps получавате, нов или втора ръка? И какво става ако gps-ът ви откаже и наемателят го хвърли някъде?

04.  Чета, че „големите корпорации и правителства” наемали по стотици хиляди gps-и, които компанията им поддържала? Интересно, какви са тия бедни правителства и корпорации, дето нямат пари да купят от Китай gps-и, а ходят из разни фирми да наемат от тях същите китайски устройства. Експертите им по сигурността луди ли са или...?

05.  Не сте ли чували за пирамидалните схеми на Понци?

Въобще, слаба държава, луди и болни хора, които унесени в мечтата си да усвоят някой лев повече, те се прощават с всичките си спестявания, набутват роднините и губят приятелите си. Добре дошъл век на мрежовия бизнес, здравейте лидери...

Магията на саморъчно направения селски кенефен възел

Като се замисли човек, може и да са прави  мъдреците, които казвали, че "Хигиената е пръв враг на туриста". Обикаляйки из широка България, човек ненадейно може да попадне и на саморъчно направена тоалетна чиния.

За нас, градските хора, това предизвиква ужас и истерия.  Но в крайна сметка, да отбележим въпреки всичко, че е чистичко и почти приветливо. Какво да правим, 21 век е едва, при това в България.

В някои моменти ми се иска да имам камера...

В някои моменти ми се иска да имам камера в очите си. Пътувам днес до работа с колата.
Слушам музика - California Dreaming...

Изведнъж на пустото шосе виждам спряла кола, точно до моста на канала. До задните гуми на колата стои изправена стара жена в черно и почти неподвижна гледа канала. Намалих и изравнявайки се с тях, видях, че на шофьорското място седеше старец, който също неподвижен гледаше напред. Странна житейска ситуация.
На същия канал, километри по-нататък, бездомни рибари с импровизирани въдици се мъчеха да уловят нещо, весело подсвирквайки си и пиейки вино рано сутринта.
Животът понякога е толкова разноцветен, че чак да ти се довие като вълк от многообразието му.

Как лесно да познаем, че сме на центъра на български град?

Има един лесен начин да познаем, че сме в центъра на български град в ранните часове на утринта. Стари, монолитни кооперации. Няма никой. Хората отиват на работа и са по колите си. По малките улички се разкарват баби и дядовци по одеяния, които много прилицат на нощници и задължително или разхождат куче или коте или носят торба за хляб.
До такава степен са се слели с околния пейзаж и го приемат за своя среда, че не им е проблем да излязат с нощницата си навън. Сигурни са, че е толкова рано, че никой няма да ги види. Все пак е и лято.

Сладолед от авокадо - лятна фантазия :)

Вчера гледахме с Уляна- Мария един филм за Палечка и там мишките празнуваха със сладолед от авокадо. Стана ми интересно, какво ли ще да е това? Няколко минути в интернет и бях готов зарибен да опитам.
Нужни ми бяха:
- 2 авокадо
- 1 банан
- 1 нектарина за допълнителен вкус

Пасирах всичко, добавих малко петмез от грозде за вкус и сложих в камерата за около 2 часа.
Резултатите - много добро, със страхотен вкус, по-добър и от най-скъпите сладоледи.
Естествено, Ваня се отнесе с необходимата доза подозрение и опита само на върха на лъжичката, но Уляна-Мария доста го хареса. Така че, струва си да опитате.

филмите от 80те години

Обожавам ги. Намирам оптимизмът им за много завладяващ. 80-те години са едни от по-хубавите години за света.

Маймунка сладунка като главен герой на една българска басня

Наближава Коледа, време, в което приказките се случват! Много е лесно да го кажеш, особено ако имаш дъщеря на 10 месеца, която е готова да слуша всичко. И аз като бях малък, виках на дядо ми „Дядо, лъжи ме, ама и ми разказвай..”. Стари спомени.

Но реших да ви споделя една модерна приказка, от която аз си извадих неочаквани за вас изводи. Да започнем с корицата на книгата от незнаен автор – Маймунка сладунка – книга за баня.

Малката маймунка беше голяма пакостница и обичаше да прави смешни номера. Един ден увисна на опашката си и тайно отмъкна бананите на тигърчето, слончето и папагалчето.

След това се покатери на едно високо дърво и започна да вика:

-          Ехо! Слонче, къде съм?

Ррр-р-р , тигърче, намери ме!

Хвър-р-р, папагалче, стигни ме!

Но тигърчето, слончето и папагалчето не можеха да я видят.

Накрая маймунката се подхлъзна и цопна право в една кална локва. Пляс!

-          Това е най-смешният ти номер!- разсмяха се тигърчето, папагалчето и слончето.

-          - Ама че смешна  маймунка сладунка!

И край...

След поредното прочитане, след чаша вино и отчаян ден, затваряйки очи, изведнъж започнах да възприемам реално приказката като басня, в която малки палави маймунки крадат бананите на вероятно работливите жители на гората. След това се качват на висок пост и започват да се подиграват на невинните си жертви. Логично е, че от високо се пада лесно. Винаги маймунките са късметлии, под дървото има кална локва, в която въпросният екземпляр весело цапа, все едно, че е в спа басейн на специална терапия.  Бедните животни всеопрощаващо се радват на  падението на поредната маймунка сладунка и се смеят, но за бананите никой не казва нищо. Вероятно те са изядени и ги чака дълга и гладна зима. Гладните животни обаче се радват на номерата на маймунката и не им пука. Те дори не помнят, че са имали някога банани.

И книжката свършва. Мисля, че не бих искал да я разказвам повече в този типично български сюжет на малката ми дъщеря. Още повече, че щастливата маймунка в калта, надула бузи с хорските банани се е превърнала в жизнерадостен маймун и плашещо много ми напомня на поне няколко български политици от наши дни.

Внимавайте и вие какви приказки четете и в какви приказки вярвате. И си пазете бананите.

Спор край пътеката, която води към храма

Наблюдавам днес през прозореца и какво да видя...отвън строят културен център на Бялото братство. Общи работници от определен етнос довършват работата по обекта, като задачата на един от тях е да изгради пътека от плочки втора ръка, през която да идват посетителите, защото наоколо е кално. И пътеката се вие през калната поляна.

Днес благовиден дъновист с дълга бяла коса и барета инспектираше работата на общия работник. На всеки метър дъновистът се спираше, сочеше плочките, обясняваше разпалено нещо, вдигайки пръст и към небето и сочейки във всички възможни други посоки.
Работникът вяло побутваше след него нарочените плочки, а по едно време отиде да пие вода и остави своя "бригадир" сам насред полето да човърка плочките и да вири пръст във всички посоки. Благовидното му лице се беше леко изкривило и той нещо мърмореше под носа си.

И сега, задачата...какво ли е говорил белият брат на наемният работник?
Дали е повтарял това:
"
В работата не трябва да има никакъв материален обект. Тогава ще бъдем свободни, независими.
Новият морал е абсолютното безкористие.
Работата, в която парите играят роля, не е Божествена, работа, дето парите не играят роля, е Божествена.
Когато отидеш при някого, ще му кажеш: „Ще ти работя без пари.” Свършиш работата – отиваш си.
Всеки народ се нуждае от нова мисъл, нова култура, която да го преобрази, да премахне затворите и бесилките.
Всеки ще работи, без да му се плаща. Това ще стане в бъдеще.
Докога човек ще се мъчи? Докато започне да работи от Любов. Аз ще отида пръв да работя на нивата, по пет часа на ден, без никакво възнаграждение. Ако правим така, ще бъдем един повдигнат народ. Ако всички мъже и жени постъпват така, на какво ще прилича България!
Истинската работа е тази, в която Любовта взема участие."

или го е псувал зверски? Склонен съм да заложа на второто!

Антена за всеки беден в справедлива България

С интерес следя историята на цифровизацията. Първо, държавата налива милиони, за да уведоми всички, че ще цифровизира телевизионното излъчване. След това, налива още доста пари, за да купи на всеки беден приемник, на съвсем непазарна цена. След това, има още реклами, за да остане някой неразбрал, че вече няма аналогов сигнал.

Ако се замисли човек, с цената на хилядите реклами, просто можеше и да се подари по един приемник на всеки човек с телевизор и въобще да не се отваря въпрос, че ще става промяна в стандарта на излъчване. И без това, темата не развълнува никого, все едно в каква купичка ще ти сипват телевизионната помия, от пластмаса или дуралекс.

Но виж, преди  24 години, когато раздаваха куфарчетата с парите, системата далеч не беше така справедлива. Не всеки получи куфарче, даже доста хора и не разбраха въобще какво става. Но сега е различно, всички са осведомени и осигурени. Което няма как да не ви потвърди, че вървим по правилния път, към една по-справедлива България.

Накратко за особеностите на виртуалния секс и някои перверзии...

Виртуалният секс е нещо, което всеки отрича да прави, но със сигурност е правил в някой етап от ползването си на компютър или ще прави. Нищо особено, рано или късно става така,  все едно сте се запознали на седянка или тлъка в Алтъново. Но да поговорим за перверзиите, които с напредването на научно-техническия прогрес, стават все по-странни.

Имах познат, който преди 10-тина години, в зората на скайп и социалните комуникации, сваляше масово мадами по мрежата. Неговият таргет - 30-40 годишни, женени.
Запознава се с тях, омаломощава ги с емотикони с букети цветя, романтични снимки, пускаше им песни на Ивана. Бавно, все едно с каменарски чук, вечер след вечер.
Лее шампанско в престижни въображаеми ресторанти, целува я от петите до ушите, пак с думи. Кулминацията настъпвала, когато дамите забравяли да чистят, мият, перат, готвят и само седели пред компа и чатели. Идвало признание - "Колко ми е интересно с теб, стана 11 часа, а аз не съм готвила, не съм мила и прала..."
Считано за определен вид климакс в отношенията им, след това признание той рязко прекъсвал разговора си с въпросната жена и минавал на нова жертва. Старите жертви примигвали няколко дни, чудели се какво става, но той мълчал и те така и така се усещали, че всичко било свършило. Никога не се срещаше с въпросните дами, не харесваше немарливи жени. А по въпроса за романтиката беше още по-стриктен и не смяташе, че тя има реални измерения в живота.

О, братко, къде си? - песен от филма

Много надъхваща песен, както и хубав филм, като всичко на братя Коен :)

In constant sorrow through these days
I am a man of constant sorrow
I've seen trouble all my days
I bid farewell to old Kentucky
The place where I was born & raised
(The place where he was born & raised)
Instrumental
For six long years I've been in trouble
No pleasure here on earth I found
For in this world I'm bound to ramble
I have no friends to help me now
(He has no friends to help him now)
Instrumental
[
It's fare you well, my own true lover
I never expect to see you again
]
For I'm bound to ride that northern railroad
(From: http://www.elyrics.net)
Perhaps I'll die upon this train
(Perhaps you'll die upon this train)
Instrumental
[
You can bury me in some deep valley
For many years where I may lay
Then you may learn to love another
While I am sleeping in my grave
(Why he is sleeping in his grave)
Instrumental
]
Maybe your friends think I'm just a stranger
My face you'll never see no more
But there is one promise that is given
I'll meet you on God's golden shore
(He'll meet you on God's golden shore)


Преспокойно може и за мен да я изпеете :)

силата на черно-бялата реклама

заведението е на култовия Руски пазар в Стара Загора

зоната на здрача - много любим сериал

обожавам го

страхотен цитат, а аз скоро ставам на 40...

“Много е лесно да си гений на 22 – големият зор започва като наближиш 40″ – Чарлс Буковски

из града след работа

jazzy...

Чорапи вместо таблет - или китайски връх на чорапения брендинг

Преди две-три седмици си поръчах таблет от Ибей - на стойност 25 долара. Беше ми ясно, че е измама, но какво ако... и аз, заедно със стотици други потребители си го бях купил. Седмица след това ми съобщиха, че съм жертва на измама и ми върнаха парите, въпреки, че продавачът се кълнеше, че го е пратил. Точка, забравих за таблета.
За мое голямо учудване днес получих следните чорапи, от анонимен изпращач от Китай.

И какво се оказва - лаптоп няма, но китаецът взима парите и праща анонимна пратка, която има обаче тракинг номер, който ще бъде отчетен като получен и върви доказвай, че вместо лаптоп си получил чорапи. И то какви - едната страна брандирана с Найк, другата с Ла Коста.
Все още има какво да види човек в този шарен свят!

Днес Ваня ме подпитва...

Днес Ваня ме подпитва: "Да си включвал нови канали?"
И след това директно ми заяви: имаме нов денонощен порно канал, случайно да си се абонирал?
За мой ужас и учудване, в мрежата на Близу вече функционира денонощен порно канал Пентхаус с яко чукане по никое време. Около 18.15 една кака правеше такава напоителна свирка, помагайки си с краката си, че чак и аз се учудих. Въобще, одобрявам политиката на Близу да доведе тези акробатични секс новости до България и да измести по един логичен начин публиката от всякакви други телевизионни помии - сериали, Биг Брадъри, реклами...
Остава да разбера и кой е положителният герой в порното и защо никога не се женят, въпреки многото секс. Ако вие знаете отговорите, моля, споделете...

Watch "rolling stone angie" on YouTube

Поръчков материал за вестник от Стара Загора :)

 Пазарих се за 20 лева, дадоха ми 10, ама и не го публикуваха, бил прекалено критичен, не очаквали чак толкова да е...

Като грамадни динозаври с две светещи очи и миризма на партенки вътре, пред театъра на града ни се тълпяха автобуси, пълни с войници. Те и учениците изнесоха на гърба си и на левчетата си театъра и операта на 80те, когато в студените салони, пред дюдюкащата аудитория от заставата артистки показваха парчета плът, за да възмездят двата лева, спестени от баня или от закуски.

„Балкански синдром” от Станислав Стратиев събираше хилядна публика, заради истинския чалга оркестър, в който дебела леля на баса владееше публиката с кавъри на хитовото "Камъните падат".

И докато през 80те години на миналия век това бе чист авангардизъм или просто политика на оцеляване, сега би било просто политика на налаган лош вкус, който съмнително граничи с престъпление.

В програмата на операта за пореден път се върти представление, сякаш извадено от нафталина на онези години. Има нещо стряскащо в самият подход към една класическа съветска пиеса, която е докарвала усмивки по лицата на поколения зрители. Под вещото ръководство на баш лъвът Ники Априлов, пред очите ни се извива една луксозна феерия от светлини и звуци, богато декорирана с цветове, усещания и поп-фолк карикатурата Руслан Мъйнов.

И ако „Лелята на Чарли” от Оскар Фелцман смело рикушира в „Аз съм ваш'та леля" по Ники Априлов, време е да заточим чалгобойките и да зачешем това достойно за чесане произведение. Къде ли да го почешем, ами, да е там, където не го сърби никак...

Богато представено, с целия ресурс на старозагорската /все още/ държавна опера, тук напъват сили видни имена, които няма да споменем, за да не ги засрамим допълнително. Какво да правим, трябва да се яде, нали? Не трябва да забравяме и маймуната Хелде, която е докарана от Германия, поради липсата на такива примати в България. За първи път някой да отрече наличието на низши примати в българската общественост, но сякаш това остава незабелязано, без значение, че е политическо становище от важен характер. Според публикация в периодичния печат «цветята за фокусите били изработени от факира майстор Фелини». Починал преди 15 години, Федерико Фелини подава ръка от гроба си/лека му пръст/ и като факир майстор плете венчета, за да ги пусне по поточето на това шоу и да си намери каквото си търси. С ветрило от специални пръчици от село Тръстеник се е сдобил и Руслан, за да може да ги чупи по 6 на шоу. Е как така ще чупиш такива пръчици? Става лесно, тръц и ето ти...на парчета. Моля, служителите да заметат, за да се счупи успешно и следващата ...

И няма как да не се сетя за дебелата леля, която дрънчеше на баса от оня сватбарски оркестър на Стратиев и с коравите си пръсти тъчеше една добре известна истина – добре дошли на шоуто, граждани.

И докато шоуто наистина трябва да продължи, нека се запитаме, дали втората по големина опера в страната е място за такива спектакли?

И докато програмата на старозагорската опера буксува, въртейки ваши лели и немити круши, вероятно би трябвало да изясним стандартите и да си избистрим понятията.

Операта получава определен бюджет, за да твори изкуство. Най-малкото учудване причинява, че след изконсумирането на този бюджет, от сцената и пръскат ниско-калорични пуканки със съмнително овкусяване.

Няма нищо лошо в шоуто, то храни и артистите и радва публиката. Но в момента, когато то стане артистично верую на едно поколение, негова цел, както и мотив за разпределяне на бюджета, отделен за други форми на изкуство, то вероятно губи доста от цената си.

И ако на Видин Даскалов преди години не му е трябвала маймуната Хелде за да усмихне публиката, вероятно съвременните стандарти на шоу-бизнеса налагат тя да присъства, като пълноправен член на трупата на старозагорската опера! По тях вероятно се налага и присъствието на артикулите от Фелини и ветрилото от село Тръстеник. Да приемем, че е време за забава, нека да завладеем сцената с кецове, произведени в братски Китай.

The Leaves - Codine (1967)