сряда, 23 октомври 2013 г.

Спор край пътеката, която води към храма

Наблюдавам днес през прозореца и какво да видя...отвън строят културен център на Бялото братство. Общи работници от определен етнос довършват работата по обекта, като задачата на един от тях е да изгради пътека от плочки втора ръка, през която да идват посетителите, защото наоколо е кално. И пътеката се вие през калната поляна.

Днес благовиден дъновист с дълга бяла коса и барета инспектираше работата на общия работник. На всеки метър дъновистът се спираше, сочеше плочките, обясняваше разпалено нещо, вдигайки пръст и към небето и сочейки във всички възможни други посоки.
Работникът вяло побутваше след него нарочените плочки, а по едно време отиде да пие вода и остави своя "бригадир" сам насред полето да човърка плочките и да вири пръст във всички посоки. Благовидното му лице се беше леко изкривило и той нещо мърмореше под носа си.

И сега, задачата...какво ли е говорил белият брат на наемният работник?
Дали е повтарял това:
"
В работата не трябва да има никакъв материален обект. Тогава ще бъдем свободни, независими.
Новият морал е абсолютното безкористие.
Работата, в която парите играят роля, не е Божествена, работа, дето парите не играят роля, е Божествена.
Когато отидеш при някого, ще му кажеш: „Ще ти работя без пари.” Свършиш работата – отиваш си.
Всеки народ се нуждае от нова мисъл, нова култура, която да го преобрази, да премахне затворите и бесилките.
Всеки ще работи, без да му се плаща. Това ще стане в бъдеще.
Докога човек ще се мъчи? Докато започне да работи от Любов. Аз ще отида пръв да работя на нивата, по пет часа на ден, без никакво възнаграждение. Ако правим така, ще бъдем един повдигнат народ. Ако всички мъже и жени постъпват така, на какво ще прилича България!
Истинската работа е тази, в която Любовта взема участие."

или го е псувал зверски? Склонен съм да заложа на второто!

Няма коментари:

Публикуване на коментар