Три истории от един шантав петък

Има дни, които са пълни с истории...да ви разкажа няколко от днес.

В ранна утрин, докато вървя по път към Съда, две жени на около 60 години ме спират. Питат ме за Здравната каса, обяснявам им къде е. Питам ги дали не са от тук, те ми казват, че току що са пристигнали и не са от тук. Продължавам, на Съда има митинг. Политици,симпатизанти, борят се за кауза - ясното бъдеще на бившата джамия в Стара Загора, сега Музей на религиите. Току що дошли няколко рейса с активисти от Павел Баня, Казанлък...Хора на възраст разпъват знамена.И вие ли се сетихте откъде бяха дошли двете жени? Колко ли им бяха обещали, освен безплатната екскурзия до областния град, сигурно 2 кебапчета и питка, които да получат в рейса на обратния път. Пенсионерите ангажирано размятаха плакати. Като се замисли човек, да си патриот явно струва двупосочен билет до Стара Загора и някакъв сандвич. Жалко за това!

Пуснах обява за работа, в която изискваме владеене на елементарен html. Взрив от интерес към позицията, но никой не знае какво е html. Мненията се менят постоянно - програма, "html е интернет", "в училище го учих, ама забравих..." Кандидатства и жена, с две снимки пред новострояща се чешма в селски двор, като на едната беше с рокля, а на другата беше в еротичен бански. На фона на зиданата селска чешма. Имах усещането, че някой Баш Майстор е седял, вил е своя мустак, от време на време е боцвал доматка от чинията и е изкрещявал "Браво!". Но какво беше html?

На път за дома, в едно задръстване, се оказах рамо до рамо с малък микробус, пълен с деца от някакъв дом, които седяха полуизправени на седалките си и зяпаха навън. Жена на около 40-45 стоеше от другата страна на колата ми и чакаше да светне светофара. Децата я видяха, взеха да чукат по прозореца и да и махат. По техни си причини. Тя пушеше, вдигна очи, позагледа ги, след това се изплю и стъпи на пътеката. Радвах се, че автобусът с децата вече беше отминал.

Трябва да спра да се впечатлявам от такива неща или да се науча още по-удачно да впечатлявам вас, за да поемате и част от товара ми.