"Без цензура" на Николай Бареков и ТВ7 посети града ми - Стара Загора. Минавайки за броени минути, аз се потопих сред тълпата. Мисля си за това, че явно цинизмът ни е безкраен, защото хората продължават да правят шоу от нечия болка или нечия лудост. Съгражданите ми се втурват да гледат как другите се оплакват, след това и те се усещат длъжни да изреват пред микрофона. Тук таме по редиците от оплакващи се активисти преминават глашатаи, шепнат по ушите, след това активистите се оплакват, задават въпроси. Наоколо всички цъкат, в каква държава живеем само, а...
След това имаше песни, танци, въобще, забавна програма. Революция без цензура за около час, а след това си правим дежурните изводи и си отиваме у дома, тананикайки си под мустак някоя песен, изпята на плейбек.
Добре, че у дома мен ме чакаше дъщеря ми, която днес изпищя "татаааааааааааааа" и започна да пълзи към мен...Стана ми хубаво, усмихнах се и забравих.
Светът през очите ми - статии, истории и всякакви други словесни водопади и течове, за каквито се сетите!
Няма коментари:
Публикуване на коментар