Назад към комунизма...

По новините чух, че младите искали да живеят обратно в комунизма, макар масово да не знаели какво точно е представлявал той, бил нещо лошо, но и много добро, голям купон...
Замислих се и аз, дали бих желал да живея обратно в социализма или както тогава му казваха, на непостигнатия комунизъм в България. Труден въпрос.

От една страна, през 80те години се беше свършило илюзорното благоденствие на развития социализъм и една след друга се редяха кризите - за тоалетна хартия, за телевизори, за какво ли не..Нямаше елементарни неща, всеки гледаше да докопа нещичко и да го изяде у дома, криейки се от съседи или роднини.
От друга страна,  живее ми се в това време, заради относителната свобода, която беше сладко да си извоюваш...записите на Judas Priest - Defenders Of The Faith - сочен за религиозен албум или опитите да измамиш учителя, който проследяваше за дължината на косата преди училище. Или пък за почти перверзния ми вече интерес към странните неща - хладната самота на мрамора в сталинските здания, които миришеха на минало, тотемните надписи и плакати, които никой не махаше, почернели от мухи и прах, първите ми дънки, купени от магазинче в хотел, произведени в Ливан, самотата и пустотата на улиците, странните и алогични неща, които всеки ден се случваха пред очите ми ...Не бяхме свободни, но бяхме проклети да живеем в интересни времена, през които можехме да опитаме поне в главите си да бъдем свободни. Много хора успяваха...много така и така не разбраха, че имат глави, докато рапортуваха и приемаха чуждите рапорти, за да ги предадат по-нагоре...

Но никой от младите хора не знаел кой е Вълко Червенков, че ние да не знаехме случайно...Цялата история на България между Георги Димитров и Тодор Живков минаваше в един урок, в който много сгъстено се говореше за "трудностите по пътя към развития социализъм..." И за Сталин много много не се говореше...Но всичко за Брежнев бе пред очите ни. Както и за Тодор Живков...

От трета страна, замислих се, какво ли щеше да бъде в България, ако не беше паднал режима на Тодор Живков. Още 3-4 години по инерция, преди някой по-млад от него /но задължително над 70/ да поеме курс към либерализация, съчетан с отваряне към западни партньори. И след това някой около 50, син на някой около 70, да поеме управлението, с твърдото решение да ни доведе до рог на изобилието, като ни довърши от глад и мизерия. Идеалното време да ни изкупят евтино, за да ни продадат за скрап. И пишейки това, започнах да се чудя, въобще, падна ли режимът на Живков или ние просто не разбрахме какво се случи. Защото май вече и за скрап не ставаме.