понеделник, 2 септември 2013 г.

Поне 10 признака, че идва есента



-       -   Някой обра ябълките от дърветата, ама от всичките, дори и от най-високите клони. Някой обвиняват циганин със стълба, но аз съм сигурен, че това е есента.  Време е ябълките да опадат, за да има пак ябълки другото лято. Ако някой не изкорени дърветата около блока ми, за да построи нови паркинги или нов блок направо.

-      -    Вятърът прави тихо ШШШШШШ по улиците нощем, когато всички спят. И си е студеничък. Добър повод  да се завия днес.

-        -  Трениращият късно вечер, който редовно е  много потен и просто сменя тениската, като само леко си замива ушите, днес се изкъпа. Никой не разбра как да реагира.

-         - Нощ е, но мирише омайно на лютеница и чушки, явно някой се възползва от тъмнината, за да подготви зимнина.

-        -  Много сериозно се замислих, дали да не направя курбан за здраве. От една страна, сигурно има нужда, поводи за притеснения много, от друга, това аз, увереният сталинист прагматик ли го мисля. Ми есен е.

-        -  Всички са много изнервени, а аз едва чакам отпуската ми след няколко дни – 16 дни, в които трябва да се наспя, да слушам музика, да играя с бебето и да пътуваме из България. И да опитам да драсна някой ред, нещо, което много ми липсва.

-          -Разбрах, че който се вълнува от всичко, той не живее дълго. Ще се опитам да напасна своите приоритети за бъдещите години, колкото и да остават.

-         - Напоследък много сънувам селото ми, не знам защо, постоянен мотив за сънища. И всички починали мои роднини, които са заедно. Събуждам се много замислен, какво всъщност се случва и защо ги сънувам, не мога да ви кажа.

-          -И хората наоколо много ме замислят, често с негативни неща. Не съм чувал нищичко хубаво от месеци за никого, толкова ли е зле всичко. Явно да...

-          -Днес разказах за първи път приказка на Уляна- Мария, която ме отряза на половината с една прозвка и се обърна на другата страна, успокоена и нацелувана. Това дете растее и хубавее всеки ден.

-         -  И май самият аз навлизам в житейската си есен,  с наченатите си  41 години. Често си мисля, че искам да е дълга, плодородна, с много цигански лета. Защото за зимите винати сме неподготвени и ни изненадват. Но дори и да го искам, често си казвам, че единственият начин да разсмееш господ  е да му разкажеш за плановете си. Добър повод  мълчаливо да се разсмея в нощта.

Няма коментари:

Публикуване на коментар