четвъртък, 8 ноември 2012 г.

За сънищата и дните ми!

Снощи сънувах, че срещам Бойко Борисов на входа на един плаж. Декорът бе като от "С деца на море". Той се разлюти, че на входа на плажа някой е сложил хартиена шапка с надпис БСП и от яд ми заби една вилица в крака. Не ме заболя много, но го ритнах и той падна във водата и всички много му се смяха, а той ми се кълнеше, мокър като мишок. Събудих се притеснен, дали не е станал някой световен катаклизъм, обвиних крайчеца от едни национални новини, които изгледах неволно и почти се успокоих.
Стоях зъзнейки в хола, завит с едно одеало, когато от телевизора пак чух нещо, което ме накара да настръхна...На поклонението пред патриарх Максим, Лиляна Павлова целунала иконата на Исус Христос с устни с червило и това предизвикало смут, защото на иконата останала целувка. Образът на Сина на Бога е трябвало спешно да бъде почистен от червилената целувка на Лиляна Павлова. Моля по-запознатите с библейската символика да коментират.
Пътувайки в колата се замислих, че вероятно границата между моите сънища и между "реалния живот" се размива много. Да, целунатият Син Божи от министър Павлова е една прекрасна пост-модернистична творба на изкуството, за която и Анди Уорхол не е могъл да си мечтае. За сметка на това, всичко започна да ми прилича много на италиански филм на ужасите от 70те години, в който описват идването на Антихриста. При това, от тия, евтините.
Започвам да се щипя, моля ви, искам да се събудя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар