Хубава Елена търси любов...

Тази история се случи преди много, много години, когато интернет и социалните мрежи бяха още екзотично явление, а целият свят бе обединен от една трибуквена мрежа – ICQ. Вероятно е било толкова отдавна, че дори и аз не мога да си спомня нито точната година, нито точното време. Със сигурност, те нямат и никакво значение.

Стоиш си у дома, някаква вечер е, в която не можеш да спиш, слушаш музика, ровиш се из нета, чатиш с приятели. Изведнъж в ICQ се появи нов абонат, който ми иска разрешение – с ник Chicholinata. Не обърнах внимание кой знае какво, добавих, очаквайки да го изтрия след няколко минути. Получи се някакъв странен разговор, който ще се опитам да пресъздам...

Chicholinata: Мъж ли си?

Аз: Да.

Chicholinata: От Стара Загора ли си?

Аз: Да.

Chicholinata: Обичаш ли секса?

Аз: Какво???

Chicholinata: Имаш ли кола?

Аз: ???? Какво става? Не те разбирам?

Chicholinata: Може да се видим.

Аз: Добре, дай снимка.

Получих замазана снимка, на която ръка опипваше две гърди в нещо като мрежест сутиен, без лице.

Аз: Това ти ли си?

Chicholinata: Да, а имаш ли кола?

Аз: Не, нямам.

Потребителят излезе извън линия, а най-подходящото нещо за мен бе да го изтрия. Нямаше и да му обърна повече внимание, ако след няколко дни не получих пак искане за разрешение за достъп от същия потребител, който повтори пак своите въпроси – дали съм мъж, дали имам кола и дали искам секс...Вероятно не помнеше, че сме говорили. Поисках пак снимки. Получих същата снимка, заедно с една в по-крупен план, в която се виждаше и лицето. Имам неприятния навик да помня лица, но да забравям откъде ги помня. Това  го бях запомнил – младата жена, която всяка сутрин около 9 часа автобусът от Дома на инвалид стоварва на центъра в Стара Загора. Често минавах от там с колелото по това време и ги засичах. 

Докато мислех и гледах снимката, тя вече беше изчезнала пак  и не беше на линия.

И сигурно нямаше да отдам значение повече на това, ако една сутрин не я видях пак пред рейса, но с компания- мъж на около 50те, който и помогна да се качи в колата му, сложи количката на задната седалка и тръгнаха на някъде. Мъжът бе точно от категорията, която бих нарекъл „стар ерген”  - износен костюм, съветска кола, притеснен и нервен. Друга сутрин я видях с друг мъж, пак от същия вид, който я вкара в колата и тръгнаха на някъде. Трета сутрин видях друг мъж, но с букет, пак над 50те и вероятно пак стар ерген, който чакаше закъсняващия автобус. Той дойде и пак тръгнаха, с колата му.

Нещата започнаха да ми се изясняват.

И пак вечер, когато Chicholinata се появи в ICQ и ми зададе отново въпроса си:

Chicholinata: Мъж ли си?

Аз: Да. И те познавам. Всеки ден те виждам с автобуса.

Кратко смущение, пауза...

Chicholinata: И какво от това???

Аз: Нищо, но дори името ти не знам, аз съм Ивайло.

Chicholinata: Елена, Хубавата Елена от Дома на инвалида.

Поговорихме си още няколко пъти, тя беше около моите години, болна от детски паралич и изпратена в дома от роднините си, които не можели да се грижат за нея. Нямала пари, търсела мъж, който да я защитава и да живее с него. Всеки път с различен мъж, в периода от деня, когато рейсът ги води в града. Търсела ги в интернет, възрастни и от Стара Загора.

Някои били много гадни и се подигравали, други били добри, но повече не се обаждали, трети не се интересували от нищо, само от секса с нея, някъде в колата около града или където и да е. Дори и не помнела имената им. Не се страхувала,  нима можело да стане по-зле.

След няколко седмици тя изчезна въобще от ICQ. Така и не разбрах какво стана с нея, защото и не я виждах повече в автобуса. Иска ми се да повярвам, че е намерила своя мъж някъде. Дано не се лъжа. Стари спомени от минали години...