Вчера успяхме да вземем ключовете за новия апартамент. Странно усещане, няколко стаички, в които до преди няколко часа е кипял живот, дори още мирише на гювеч. Сега всичко е празно, само в единият от шкафовете намерихме забравен пуловер. И тишината е много странна, направо кънти. Но нещо много ми хареса - огромен прозорец, през който се вижда голяма част от града, хиляди светлинки, които мигат, напълно безконтролно и всяка сама за себе си. Виждат се и много, много далечни селца. Обожавам да гледам това, особено, ако пътувам. Често си представям какви хора живеят зад всяко светнало стъкло. Просто един стол и милиони светлини. Защо да не прекарам така цяла вечер?
Светът през очите ми - статии, истории и всякакви други словесни водопади и течове, за каквито се сетите!
Няма коментари:
Публикуване на коментар