От няколко седмици не мога да спя нормално. Отдавам го на куп
причини, нерви, стрес, преумора, гадна настинка, но около 3 часа сутринта
скачам и не мога да заспя. Първият път се зарадвах, така денят уж ще е
по-дълъг, но втората сутрин вече не мислех така. След това се усещах вече само
стар човек, който се буди по никое време, не знае какво да направи, за да
заспи, а като заспи, сънят му е нервен и никакъв.
Ще се опитам да ви разкажа за основните неща, които винаги
са ме карали да се усещам добре вечер, а може и това да ми помогне.
Радио
Да си призная, не помня как открих радиото. Сигурно е
свързано с меломанските ми занимания, когато дебнех да си запиша някоя песен по
радиото, което в началото на 80те бе все едно да търсиш златен пръстен сред
тонове пясък. Но радиото беше стар ВЕФ, в чиято чест увивах с кабел всички
дървета в градината на къщата на село и се мъчех да хвана какви ли не чужди
радио-станции. Очаквах чудеса, но те трудно се случваха. И въпреки това,
представете си вечер в една стара селска къща, в която винаги има какво да шуми
или да създава странен шум. И едно хлапе на около 12-14 години, което е
наредило една камара книги от селската библиотека и вече уморено, не му се
чете, седи в тъмната стая посред нощ и върти копчето на апарата. Вой и стонове от
заглушителните станции, но въпреки това...понякога тайно хващах турски
радиостанции, по които въртяха от техните, протяжните песни. Вечер попадах и на
радиотеатъра по Христо Ботев, по който слушах ту бойки социалистически
реализми, ту странни неща, които по-късно разбирах, че са на Рей Бредбъри.
Дълги часове вечер, отваряш очи, навън нещо шуми, вятър ли, не разбираш, но от
радиото звучи някаква странна съветска военна музика. Отваряш очи и ти говорят
нещо за пчелите или за отглеждането на бубите или някаква такава абсурдна тема
за ранна утрин. Имаше дори и утринна гимнастика, която спря по едно време,
времената вече не бяха в подкрепа на колективните занимания.
Много си харесвах тези вечери, летни или зимни, в тази стара
къща.
После продължих да слушам радио и то само и предимно едно –
Христо Ботев. Единственото радио, което ми напомняше и все още ми напомня за
онези хубави вечери, с радио театъра, със странните концерти с музика на
народите, с шантавите тематики по никое време.
Тишината
Обожавам и тишината, в която можеш да чуеш и дишането на
човека до теб. Такава тишина, в която и най-нелепият и далечен шум да се чуе и
да отекне и да се замислиш, защо и по каква причина.
Сутрин започват да си палят колите, още е рано за ставане,
но всяка кола е с характер, знаеш по кое време кашля, плюе, храчи, но тръгва на
някъде си. Представете си странното влудяващо усещане от нечий разговор навън,
който чуваш всяка дума, имаш усещането, че си свидетел на нещо абсолютно тайно,
ти и само ти. Момент и само тишината е останала в ушите ти, цъкането на
часовника, шум от нечии крачки по асфалта.
Далечните светлини
За първи път ги забелязах при едно пътуване във влака до
Варна, някъде краят на 80те. Пътуваме прави, няма места. По едно време се отпуснах
на чантата си и се загледах през прозореца. Милиони светлинки от десетки
далечни и близки къщи. Мислили ли сте, че зад всяка такава светлинка стои по
един човек, с неговата съдба, а ти минаваш на парад, а покрай теб са хиляди,
десетки и стотици хиляди съдби. Сега през прозорецът ми се вижда само гора и
хълмове. Прекрасна гледка, но на мен ми се гледат и тези малки светлинки.
Миризмата на книга
Обожавам да заспивам с носа в книгата, заровен дълбоко в
миризмата на стара хартия, лека влага, мастило, дървен шкаф. Естествено, не каква да е книга,
а нещо хубаво и старо, с твърда корица, песни от отдавна изтрити времена,
илюзиите на хора, които отдавна ги няма на този свят. Наскоро си купих такива
книги от една книжарница в Трявна. Оставям книгата на пода, за да я намеря
някоя друга вечер, когато се нуждая от подкрепата и. И заспивам, замислен...
Сънищата
Напоследък много взех да сънувам. Странни и някак много
реални сънища, в който участват куп мои починали роднини, в които си живеем
нормално с тях и дори ми се струва нелепа мисълта при събуждането, че ги няма
отдавна. Не съм ходил никога на психо-аналитик за това, но имам и много сънища,
свързани със селото ми и тази селска къща, която от години стои сама и сигурно
като живо същество крещи от болка и от болестите на старостта.
Сигурно чувам нейните викове, но явно не намирам куража да
отида там и да видя всичко така остаряло и потрошено, там, където някога цареше
живот и красота. Дори по улиците имаше
насадени рози и люлякови храсти, миришеше страхотно, всичко бе много нормално и
рационално. Това сънувам много често.
Старите филми
Имам над 2 терабайта с тях. Стари версии на Батман от 60те,
черно-бели филми на ужасите, в които несъразмерни чудовища от каучук нападат
хартиени градове. Добавете стара съветска фантастика, европейски нео-реализъм
от 70те години, Пазолини, стари версии на Тарзан, японско кино с чудовища.
И ако бързате да ме обвините в пълна липса на вкус, просто обичам старото кино, да се завия с
одеало в хола, да зяпам картинки и да си тренирам въображението. Знам, че са голяма
част от тях са негледаеми, но...харесват ми.
Дали ще успея да заспя тази вечер и да сънувам, виждайки
далечните светлинки, зад които всичко е добре и обитателите им са щастливи?
Дано...
Няма коментари:
Публикуване на коментар