четвъртък, 8 ноември 2012 г.

За политиката на Български пощи и простаците - с любов!

Има няколко места, на които още цари див и неконтролируем комунизъм - КАТ, българското училище, още няколко и естествено, Български пощи. Човек не може да не обича тази държавна фирма, в която женици на средна възраст, работят под огъня на воплите на пенсионерите и всякакви други обективни бедствия, при това за доста под средната заплата.
Съвсем отскоро, в Български пощи проявяват усърдието да проверяват всяка вътрешна и международна пратка, като изрично забраняват вътре да слагате наркотици, оръжия, тубички, флакончета и тн. Вероятно всеки от управата на тази държавна фирма вярва, че всякакви екстремисти упорито изчакват реда си, не за да платят тока на съседа или да си купят пантофи или някоя друга екзотична стока, а за да изпратят нещо много опасно, поне към Парламента или нещо още по-важно, примерно, нокторезачка за Обама, с която той опасно да се пореже и да започне Трета световна война.
И така, една история. Отивам днес на пощата ни, с два пакета. Жената на гишето ги приема, разколебава се и казва:
- Ама много е голям! Какво има вътре....
Моят дежурен отговор:
- Печатни материали!
Логиката и е желязна:
- Какво пращаш тук, много е голямо! Нали знаеш, че има списък със забранени неща за пускане...
Облива ме студена пот. Двадесет минути поне разопаковане и опаковане.
Носът ми долавя лека миризма на пот и алкохол и до мен на гишето се накланя леко почерпен чичо, чийто коментар смразява служителките:
- Кво да праща, путки праща! И фалшиви пари! Днес от тотото му са се паднали...
Склонен съм да повярвам в БОГ. Чичото вкарва служителките в някакъв потрес, той прави още няколко опита да повтори "Путки праща!", а те затихващо мрънкат, че не трябвало така, но ми приемат пакетите, като ми съскат, че ако нещо стане, ще ми лежат на съвестта.
Бях склонен да го черпя поне една бира, но той остана да си плаща тока. Прекрасна история, която бих искал да споделя с вас! Не може да не ги уважиш тия пияни чичковци, които по обяд вече са пийнали две ракиики с чорбичката и в главата им са само...пари и путки.  Не може и да не уважиш и най-голямата останала държавна фирма - Български пощи. Просто трябва да ги обичаме! Иначе, ще ни е зверски трудно да ги разберем!


Няма коментари:

Публикуване на коментар