Тиха нощ, свята нощ, пред телевизора!

Коледа е, а край масата сме се събрали цялото семейство. Толкова сме много, че аз даже питам по-близките роднини за по-далечните. Случва ни се рядко, само един път в годината. Постна манджа след постна манджа, виното се лее, а езиците се развързват.
Общи теми, приказки под носа, никой не се осмелява да каже нещо на всеослушание.
Първи се престраши бате Митко, от село. Той тупна една голяма и увита във вестник „Дума” луканка насред масата и шумно обяви – „За утре за закуска на гражданите, истинска от село, не като „Старата Планина” на Миро Найденов. Той уж наш човек, земеделец, ама как можа да я направи тази глупост.” Ние се учудихме вкупом, а той поясни „ Ми то няма толкова добитък на село, иска с елка и с лаборатория салам да прави, ама няма. Пък и никъде нямало лаборатория да го изследва, нали тъй ма, Елке”.
Леля  Елка, която ядеше фъстъци и която обичайно питаха за всичко научно, защото беше медицинска сестра, се задави и мъжът и взе да я тупа по гърба. След малко и тя бе готова да вземе позиция „Не знам, какви лаборатории? Аз пиша по цял ден документи, докторите нервни, хубаво, че имахме стачка, та един ден почивахме и ходихме до София. Колегите викат-  ще покрещим малко, а може и коледни да ни дадат. Ама нали ни смениха министъра, в немилост сме май...”. Настана неловко мълчание, което мъжът и, бай Слави прекъсна със сочна псувня, насочена към опаковката на луканката.
„ Митко, Митко, пак с този вестник, малко ви мачка Бойко, не те ли е срам бе, аз от тази луканка няма да вкуся. Как може бе, виж го малкия Станишев, като змия е...”.
Бате Митко се позахили и контра-аргументира с железен аргумент „ Не ми го хвали Бойко, празна работа са тия от ГЕРБ, не стават, виж обаче как пред Путин козируват и рапортуват, а той е наше момче, от КГБ” и се засмя шумно. Посъбуди се Първан, пенсиониран полицай, който сега работеше охрана на един обект и бе дошъл леко пиян от празненството с колегите. „КГБ ли? Нашето МВР са голяма работа, ама много се издъниха колегите тази година, то всеки ден ловят апашите, а на нас купичките от алпака, дето храним кучетата и тях ни откраднаха. Хванахме ги, три циганета, на по 10-12 години, треперят, какво да ги правим, по един шамар им ударихме и ги сложихме с нас да хапнат, че сърце не ни дава да ги набием. А те върнаха едната купа, ама после на колегата цигарите му изчезнаха. Лошо ги учите, Слави!”.
Слави тъкмо беше придърпал луканката и я миришеше, но при думите му я остави и лицето му стана кисело, кисело. „Какво, да ги учим ли? Мен не са ме били още, ама колко колеги ги набиха учениците, хубаво, че съм в малката степен. При нас само пият и пушат, а после ги изпускат колегите по-късно. Ама нали и нашият е един, египтянин, главата му в пирамидите, не в училищата. Предният поне хубаво лъжеше, а този....”
Настана неловко мълчание. Пръв го наруши далечен роднина, който едва по-късно разпознахме като чичо Ильо от Добрич, който дори и по нашите семейни стандарти беше прекалено странен „ Само един от министрите става и той е Божидар Димитров, железен и непробиваем, малко серт, ама всички ги нарежда, наше момче, от морето.”
Тук вече всички викнахме, че Добрич не е на морето, а чичо Ильо възрази, че нищо не разбираме от море и от разкопки и сме  някакъв си там народ, хубаво, че го чухме добре, че навън вече гърмяха с ракетите. Тишината след това беше съвсем неподходяща за такъв празник, пиехме още вино и ракия, хапвайки мезета и салата от зеле и туршия.
Изкашля се малката Малина, дъщерята на Елка и Слави, още мома, едва започнала университета. „Правя проучване за университета, променила ли се е Коледа след влизането ни в Европа?”. Бомба да беше паднала, по-малко шум щеше да се вдигне. Най-силно крещеше бате Митко, който искаше да заяви, че иска да се пенсионира като френски пенсионер, а го карат да работи като робинята Изаура. Първан със зачервени бузи вече пращаше танкове в Брюксел, за да отвоюват изконните български стойности със сила, когато някой припомни ареста на Цонев и как го въргаляха на земята, а после излезе невинен. Обади се и Стойно, наш братовчед, собственик на магазинче за хранителни стоки. „ Малинке - Калинке, не ги слушай дъртите, виж твоята адашка от „Земеделие” как се уреди. Сега е времето на малките, ето например, оня Симо Дянков. Мига с очилцата, реже пици, смята на лист хартия, уж никакъв и нищо дребосък, а е влудил всички данъчни. И те не знаят какво да правят, един път ме глобяват, друг път взимат суха пара за себе си, трети път само проверяват и цъкат и ми шепнат, че и тях ги стягат отгоре, да ги разбера...Ама какво да ги разбера, държавата има неравномерна политика, ту готвя пари и не ги взимат, ту нямам пари и всеки ми иска, ту имам, а не ми ги взимат, което ме побърква. Е как да правя бизнес тук в тази държава???”.
„Времето утре се очертава да бъде слънчево, с лека облачност в планините. В следващите дни се очаква рязко застудяване, рязко спадане на температурите, идва истинската зима...” Отнякъде равномерен женски глас взе да говори за времето.
Усетих, че изтръпвам и че отварям очи. Болеше ме главата, много, а жена ми ме буташе ядосано.”Как можа точно на Коледа да се напиеш като свиня и то точно преди новините като дъртак да ми заспиш. Хъркаш и бълнуваш, преяде и заспа, а аз седя и мълча и ти слушам глупостите”. Ококорих се. „Ами къде са гостите?”. Жена ми нямо вдигна рамене и започна да прибира масата, сериозно скосена. На екрана мъж, подобен на дядо Коледа си намести очилата и  съобщи в стила на БТВ репортерите „ Все още не сме приключили с теб”.